Георги Парцалев: Грозен, та грозен - какъв актьор съм аз?
Георги Парцалев е от онези избраници, „белязани отгоре”, които не се побират в ежедневните рамки. Гениален комик, щедра и артистична натура, пълна с изненади душа, той разсмиваше България до сълзи. Като при всяка талантлива личност, пътят му е драматичен. Докато забавлява другите, животът му изглежда бляскав и пълен с приключения, но след свалянето на маската намираме един самотен и раним човек. Това обаче самият Парцалев рядко признава, дори в мигове на откровение. Талантът да преобръща живота от смешната страна, да скрива надълбоко болката и да се шегува с всичко с неподражаемия си глас, го направи всенароден любимец завинаги. Повод да си спомним за гениалния комик е днешната годишнина от рождението му. Парцалев се ражда точно преди 94 години - на 16 юни 1925 г. в град Левски.
Най-точен и проникновен портрет на актьора, напуснал ни преди 27 години, прави колегата му Вели Чаушев. „Георги Парцалев бе получил таланта си направо от ръцете на Бога, за да го раздаде на хората и нито за миг не изневери на неговата заръка. Зали, площади и стадиони, пълни с хора, се превиваха от смях. Достатъчно бе на афиша да бъде изписано името му и хората знаеха при кого отиват. Още с появата си на сцената гръмваха аплодисменти, както за никого другиго. Широката му усмивка озаряваше всеки, неповторимият му глас имитираше мало и голямо.
Смехът му – като слънцето щедър озаряваше и обидени, и отречени, и оскърбени, и невежи, и имащи, и нямащи. Всеки очакваше от него колкото е голяма душата му. Смехът на Парцалев бе като небесната дъга - минеш ли под нея се чувстваш по-чист и по-празничен. Светлият му смях бе смях за всички”, казва Чаушев.
Момчето от Левски, което по-късно ще царува на сцената, се ражда на 16 юни 1925 г. То е кръстено на дядо си, който е свещеник. Детството му е щастливо, отраства в голяма и хубава къща. Семейството е заможно, баща му бай Иван притежава просторен магазин, в който продава шевни машини „Сингер”, игли, вносни велосипеди. Предлагат се и боза, бонбони и локум.
Оттогава Парцалев запазва страстта към лакомства и с вкуса им винаги се връща назад, към уюта на детство. Бай Иван, който е прочут в Левски като човек със забележително чувство за хумор, обаче има земни мечти – да види сина си в лекарска престилка. Младежът пък никак не харесва спринцовките и скалпела, но с истинска страст гледа любимите си филми в киното срещу дома им, и то по няколко пъти. 13-годишното момче е запленено от магията на киното и мечтае да изглежда като секссимволите на онова романтично време – Кари Грант и Шарл Боайе. Георги най-редовно нагласял прическата си като тяхната пред огледалото.
„Това бяха много хубави мъже, със завидна красота, а аз… Бях много по-слаб, отколкото сега, косата ми стърчеше на всички посоки и единственото, което имах бяха очите, които светеха в тъмнината. Грозен, та грозен! По едно време даже се питах - а, бе, какъв актьор може да стана аз?”, спомня си Парцалев. Мечтата му обаче дава смелост да тропне с крак на баща си и да му каже: „Тате, аз искам да стана артист! Не искам да уча за доктор.” Ядосаният баща пък назидателно му сочи местния артист Дончо, който все ходел несретен, мръсен и пиян, като натъртил, че ще стане като него.
Младежът отстъпва и е записан в Медицинския факултет на Софийския университет. Страстта му обаче го дърпа към сцената и тайно започва да играе в самодейната трупа на текстилна фабрика „България”. Студентът по медицина насила ходи в дисекционната зала, където направо се парализира и най-редовно повръща.
В крайна сметка спира да ходи на лекции и е изключен. Таткото обаче продължава да праща пари. „Бай Иван, баща ми, си имаше парички и нямаше нищо против да му ги харча”, разказваше приживе Парцалев. Тъй като бай Иван се пъчел из градчето със сина доктор, през една ваканция, когато Георги си бил у дома, двама местни докарали тежкоболния си татко с каруца право пред дома им. Водили го на всякакви доктори, но човекът настоял: „Не, ще ме водиш при сина на бай Иван, той ще ми помогне!”. Та Парцалев му премерил температурата и пулса и дал „компетентен” съвет: „Да се прибере вкъщи, да хапне един хубав пилешки бульон и след няколко дни ще е здрав”. На другия ден синовете на болния донесли дамаджана с червено вино и агне. Благодарили на „доктор” Парцалев, че така успокоил баща им, че умрял по пътя с усмивка.
„Оттогава си смених професията”, разказва Парцалев през смях. Така, за щастие на публиката, прочутият комик поема по истинския си път към призванието. Парцалев пак ще лекува, но от сцената.
Актьорът е сред първите назначени в Сатиричния театър през 1956-та, където играе с Енчо Багаров и Нейчо Попов. Ролите му в „Михаил Мишкоед”, „Големанов”, „Ревизор”, „Смъртта на Тарелкин” са изключителни. В тандем със Стоянка Мутафова обикалят България надлъж и нашир и веселят народа из заводи, фабрики, че даже и по ТКЗС-та, където всички чакат с нетърпение да оцветят сивите им делници. От най-обикновения работник до професора - всички ги боготворят.
През 1958-ма е и първата му роля в киното в „Любимец №13”. Публиката е очарована от неподражаемата му игра на сцената - Парцалев е фантастичен във всички следващи продукции - в уникално смешния филм „Кит”, който вади на светло всичките ни политически и национални комплекси, в „Петимата от Моби дик”, като Чичо Манчо в класиката „С деца на море”, в „Сиромашко лято”, в „Два диоптъра далекогледство”, в „Тримата от запаса”.
Българите от няколко поколения обаче няма да го забравят с типичния му хумор и дяволита усмивка в забавните телевизионни програми и най-вече в новогодишните класики на Хачо Бояджиев и Нено Цонзаров. Хората се влюбват в уникалния глас и пълната със смях интонация на Парцалев, който до края запазва типичния си северен диалект, и нито го крие, нито се стреми да го замазва. Вместо да дразни, това го прави още по-симпатичен на публиката. Самият Пацо обаче е много критичен към себе си и не се изживява като звезда. „Смехът е сериозно нещо. Не можем да караме хората да се смеят на глупости”, казва Георги Парцалев.
Любопитна случка разкрива колко безпощадно искрен към себе си е бил любимецът на народа. Парцалев винаги имал у себе си два вида цигари – една кутия „БТ” и една „Марлборо” – голям лукс по това време. Пушел ту от едните, ту от другите. Оказало се, че двамата с Енчо Багаров тайно се разбрали, когато имат успех пред публиката, да се награждават от хубавите цигари. Но ако не са доволни от себе си или хората не са били очаровани от представленията им, да палят от по-евтините. „За една сълза актьорът трябва да работи от първото действие, за да я види в последното. Така е в театъра”, дава мъдрата си формулировка актьорът, който много точно хваща разликата между киното и театъра.
Извън сцената Пацо, както го наричат колегите му, очарова с личността си, носи невероятна атмосфера на сърдечност и смях, готов е да помогне и да изслуша всеки. „С него можеше да говориш за всичко. За любовта, за живота, за приятелството. Той не обичаше да говори излишно, повече слушаше”, връща се в спомените си актьорът Илия Добрев, който издъхна само преди няколко месеца.
Всички казват, че Парцалев е щастливец и късметлия. Обичат го, защото е много ларж, винаги готов да подкрепи всеки, да се усмихва и в най-трудните моменти. Приятелите му го помнят като много щедър човек. Тъй като обожавал уискито и го пиел с невероятна наслада, никога не пропускал да почерпи с него в специални кристални чаши всеки гост у дома си на бул. „Ленин”, сега „Цариградско шосе”, където живее до смъртта си. Ледът също е внимателно поставен в кристална купа.
В заведенията пък плаща сметките на купища познати и непознати с широка ръка, никога не е бил стиснат, спомнят си колегите му. Широко скроената му натура обаче събира, съвсем естествено, тълпи от авантаджии, ласкатели и хрантутници, които се присламчват към трапезата на комика. „Около него беше пълно с хора, които ставаха и си заминаваха, щом Пацо платеше сметката”, разказва близката приятелка на комика Латинка Петрова. „Той знаеше много добре кой за какво стои на масата му. Но махваше с ръка - карай – за малко сме тук и си заминаваме”, спомня си актрисата. Животът му в никакъв случай не е слава и аплодисменти.
Заради различната си сексуалност обаче, която Парцалев не крие, той преминава през напрегнати и мъчителни моменти, а властта го заклеймява и му отмъщава, че излиза от „коловоза”. Актьорът е обвиняем в прословутия процес срещу хомосексуалистите през 1964 г., дело на народната власт у нас. Арестуват 26 човека, между които едни от най-талантливите творци на изкуството. Интересен и малко известен факт е, че самата Цола Драгойчева се застъпва за Парцалев и за още 6-има от обвинените и успява да ги отърве, понеже се говорело, че са близки на сина й. Професорът по сърдечна хирургия Чавдар Драгойчев е известен гей, пък и нали Парцалев също е учил известно име медицина.
Срещу т.нар. „меки китки” има 4 групови съдебни процеса – между 1961-ва и 1981 г. ДС донася през 1963 г., че част от артистите от Музикалния театър се опитали да „завоалират” официалното си афиширане под формата на нещо, което в днешно време би било гей парад. Гоненията са заради шествие от Централна баня до Горна баня, като участниците му били облечени екстравагантно, някои от тях и като жени. Освен Парцалев, задържани са и тогавашният журналист в „Студентска трибуна” Атанас Свиленов и импресариото на Емил Димитров - Васил Андреев. Емил Димитров се отървава, защото тогава не е в България, но неговият интимен приятел Васил Андреев прекарва два месеца в тухларните в квартал „Иван Вазов”.
Тогава Парцалев показва силния си дух и уникалното чувство за хумор с митологичната фраза, твърде дръзка за времето си: „Какви хора сте вие, бе! Оправихте България, та седнахте с нашите задници да се занимавате!” Твърди се, че го казал в стих: „Коскоджамити съдии, а се занимават с нашите дупетии”. Стари софиянци твърдят, че Парцалев е бил още по-натурален към фалшивите моралисти и съсякъл съда с думите: „Дупе си е, мое си е! Ще си правя с него, каквото си искам.”
Много езици се развързват за силната връзка на Парцалев с Енчо Багаров, с когото са неразделен и неповторим тандем на сцената на Сатирата през 60-те. Багаров е красив мъж, с топъл глас и пее хита „Песен за влюбения барометър”. С Парацалев се запознават през 1947 г., докато Багаров отговаря за репертоара на самодейния състав на фабрика „България”. Той е сред създателите на Сатиричния театър през 1956. Енчо е по-млад от Парцалев точно с 2 дни. Той прави сценариите, а комикът доизгражда сценично скечовете и подсилва комичния елемент. Концертните им изяви радват хората из цялата страна със свежите си импровизации на злободневни теми. Малките плочи на „Балкантон” със записите на „Съквартиранти”, „Сатирични миниатюри”, „Ловджийска история” са наистина блестящи и се купуват като топъл хляб.
Знае се, че двамата са имали много повече от приятелска и сценична връзка. Тя обаче завършва фатално – през 1963-та пътуват за представление и претърпяват жестока катастрофа. Багаров издъхва на място. Парцалев е съсипан, направо сломен. „Когато Енчо почина, нещо завинаги умря в мен”, споделя той.
След тази катастрофа Парцалев се заклева никога повече да не шофира. Затова и никога не си купува кола, макар че има възможността. За представленията със Стоянка Мутафова наема частни шофьори да ги возят. В последните години от живота му към театрите го кара близката му приятелка Латинка Петрова.
Жените не са безразлични към Георги Парцалев и той се радвал на заклети почитателки. Актьорът дори получавал поздравления за Нова година и за рождения си ден в продължение на години от непозната от Велико Търново. Постоянството й трогвало комика и той дори твърдял, че ако разбере коя е, ще й предложи брак.
Имигрантка от Париж пък го засипва с парфюми, наясно със страстта му към изтънчените аромати. В края на 60-те хубавицата Галя Димова, която живее в Париж, се влюбила в Пацо и затова всеки месец идвала в София, за да го види. На едно официално честване на 24 май в Бояна той представил изгората си на Тодор Живков. „Айде, Георги, време е и ти да се задомиш!”, гръмко се изцепил Бай Тошо, а Парцалев само промърморил: „Да, да, работим по въпроса!”
Парцалев обаче е скептичен към жените и бил убеден, че го ухажват заради богатството и парите. Мариана Аламанчева разказва трогателна случка. „Той имаше слабост към една моя приятелка, която замина за САЩ през 1978 г. Като си дойде в България, ми даде своя снимка и ми заръча: „Дай я на Парцалев.” Като му дава фотографията, актьорът ужасно силно се развълнувал. „Взе си бутилка вино, седна на масата, подпря на бутилката снимката и цяла вечер пи от чашата, гледайки снимката”, разказа актрисата.
Зад постоянния майтапчия се крие ранимо сърце и това го знаят всички, които го познават. Талантът е сантиментален човек и много самотен. Често Парцалев заспивал уморен на масата. Никога не пропускал да се обади на майка си по телефона, преди и след спектакъл.
Години след кончината на комика доайените на Сатиричния театър и негови добри колеги в миналото Георги Калоянчев и Стоянка Мутафова в заника на живота си предизвикаха страхотен скандал на гърба му. Малко преди смъртта си в тв интервю пред Карбовски Калата се изцепи, че Парцалев бил хомосексуалист и мразел децата. Думите на възрастния актьор накараха гилдията да осъди сценичния Големанов, въпреки преклонната му възраст.
Стоянка Мутафова, която вече е на 97 години, също хвърли кал по покойния си колега, като потвърди думите на Калата, че Парцалев задирял млади колеги от мъжки пол. Тя стигна по-далеч като обяви, че всъщност актьорът Антон Радичев, известен с прякора си Баба Тонка, бил любовник на големия комик. Случайно или не, Мутафова сподели своите скандални откровения отново пред микрофона на Карбовски.
„Парцалев все си водеше разни момченца по гастроли. Едно от тях бе и Баба Тонка, Антон Радичев. Носеше му куфарите и първо не мислех, че са гаджета, но после той бе приет във ВИТИЗ. Тогава стана голяма промяна. Спря дори да поздравява Парцалев и се правеше, че не го познава, за да не навреди тази история на кариерата му”, заяви Мутафова. И добави: „Една вечер Парцалев дойде при мен и цяла нощ плака. Много болно му беше от отношението на Антон. Оттогава и за мен този човек не съществува!”.
Неочакваната атака на Мутафова взриви театралната гилдия. Повечето от актьорите предпочетоха да замълчат от уважение към нея, но все пак споделиха, че не й отива да говори подобни неща. Самият Антон Радичев обяви, че Мутафова „явно е изкукала”.
Най-добрата му приятелка Латинка Петрова:
Мечтаеше да осинови Жоржче с цилиндърче
Георги Парцалев много обичаше децата и най-голямата му мечта беше заедно със сестра си да осинови дете, сподели близката приятелка на Георги Парцалев и негова партньорка на сцената Латинка Петрова.
„Парцалев ми е казвал: „Лоте, Бог всичко ми даде, но защо ме лиши от най-важното – да имам едно малко Жоржче, да му дам името си, да му сложа едно цилиндърче, да го облека във фракче”, разкрива актрисата. Тя добавя, че комикът много е страдал, че няма наследници, че живее сам и че като се върне вкъщи няма кой да го посрещне у дома. Парцалев се надявал, ако не той лично, то поне сестра му Теодосия Натова да осинови момченце. „Сестра му обаче беше егоист, не пожела да вземе детенце и да го кръсти Жорж”, разкрива част от семейната драма на Парцалеви Латинка Петрова. „Пацо обожаваше остроумията на малките. До края на живота си носеше тъгата, че няма дете”, добавя актрисата.
„Парцалев беше аристократ, джентълмен към жените. Той беше мъдрец, четеше много, знаеше много”, спомни си още Латинка Петрова.
На 31 октомври 1989 г. Георги Парцалев умира в Правителствена болница. Версиите за края му са най-различни, като семейството твърди, че е издъхнал от рак на черния дроб. Носи се слух, че може да е левкемия, а най-пикантната мълва е, че е станал жертва на вируса на СПИН заради интимен контакт с млад лекар.
Извън жълтините – Парцалев издъхва самотен и огорчен. В последните години властта го мачка колкото може, отказват му роли в Сатирата, дори не го канят и в новогодишното тв шоу, където винаги е бил голямата звезда. Самият Тодор Живков, който още приживе недолюбва Парцалев и дори не ръкопляска на негови представления, като го прави народен артист последен от всички комици, накрая отказва поклонение на тленните му останки в Сатиричния театър. Парцалев е погребан в Алеята на артистите и културните дейци на Централните софийски гробища, но чак в края й, а не в добрите парцели, където заравят народните любимци.
22 години след смъртта на народния любимец, гробът му е разровен и вадят ковчега му, за да заровят там 89-годишната му сестра Теодосия Натова. От оскверняването на костите на великия творец изтръпват почитателите му и дори самите гробищни служители. Отвратителното е, че роднините му, за които се говори, че не са го поглеждали, докато е бил тежкоболен, не са плащали и една стотинка такса за ползване на гроба от 1997 г. насам, но веднага са използвали мястото, за да не се вкарат в нови разходи. За да погребат възрастната жена обаче се е наложило да извадят трупа на Парцалев.
Сестрата на артиста Теодосия стана известна публично със съдебните дела си срещу иконома на актьора Петър Брезински, който се грижеше за него в последните години. Човекът бе обвинен, че е обрал Парцалев, защото от дома изчезнали скъпи картини, бижута, сервизи и книги. Въпреки спекулациите как Парцалев е погребан с пръстените си и още куп бижута, с които обожаваше да се кичи приживе, гробарите твърдят, че роднините са прибрали бижутата след смъртта на комика.
Текст: Валерия Йонкова
Марина Чертова
