Георги Пирински: Партиите мислят само за избори, но не и как се представят

Партиите мислят само за избори, но не и за това как се представят пред обществото. В това бе категоричен Георги Пирински, бивш министър на външните работи и ексдепутат от БСП, пред БНТ.

Шанс за отговорна политика винаги има, въпросът е има ли хора, които да го поемат. Според мен първият въпрос, който стои, е до каква степен ръководствата на партиите ще осъзнаят, доколкото виждам социологическите проучвания, че 85% от гражданите смятат, че България върви в недобра посока, а лидерите имат около 10% одобрение. Лидерите забравят, че основната им роля е да стабилизират държавата. За да застане една партия сериозно пред гражданите, не може да продължи да се явява на избори по същия начин, както досега, и да очаква различни резултати. Визирам не толкова конкретна партия. В първите си редици партиите имат лица, които предизвикват противоречиви реакции в обществото, посочи Пирински.

Преди отново да поискат доверието на хората, партиите трябва да осъзнат колко е важно да не се представят както досега. През последните месеци наблюдаваме едни опити за съставяне на едни или други парламентарни мнозинства и за излъчване на кабинет, като всеки подхожда към този процес с много затворена за себе си позиция, коментира той. И даде пример, че според него въпроси като плана за възстановяване трябва да се извадят от политическия злободневен ред.

Партиите мислят за избори, а не за нещо друго. Тук въпросът е как да се стигне до положение да не се стига отново до избори, категоричен е Пирински.

Попадна ми мнение на Георги Първанов - "промяна ще има, ако хората излязат на улицата". Не съм съгласен. Не това е очакването на обществото. Парламентът и партиите са отговорни да направят така, че следващите избори да са с друго качество - да излязат от тясната си партийна линия. Нека се запитаме следното - каква степен на обществено доверие би имал кабинет с трети мандат? На колко сериозна подкрепа може да разчита при положение, че имате един скаран парламент, който е еманация на едно силно разколебано общество, което в по-голямата си част не иска да гласува, посочи той.

Съвсем различно бе през 1990-91 г. когато бе излъчен кабинетът "Попов". Имаше две големи и обособени политически формации, те бяха в състояние да постигнат писмено споразумение въпреки политическото ожесточение, което не бе по-малко от сега, но бе изминат път от Националната кръгла маса, когато това ожесточение за първи път избухна пред обществото и бяха постигнати писмени споразумения как да има избори и как да бъде излъчено мнозинство, каза още Пирински.