ГЕРБ даде на КС 600-те милиона за пътищарите

59 народни представители от ГЕРБ-СДС атакуваха в  Конституционния съд решението на Народното събрание за предприемане на действия от Агенция „Пътна инфраструктура" за осъществяване на дейностите по поддържане на републиканската пътна мрежа, прието на 20 април тази година. 

С това решение бяха дадени 600 млн. лева на пътностроителните фирми за разплащане по договори за дейности, извършени миналата година. Докладчик по делото е Атанас Семов.

"Извиняваме се, че трябва да ви занимаваме с въпрос, чийто отговор е толкова очевиден, че не би следвало той изобщо да възникне в една държава, наричаща себе си правова и управлявана според конституцията и собствените си закони.

Извиняваме се също, че трябва да цитираме норми от конституцията и някои решения на Конституционния съд, които всеки член на законодателния орган или поне юристите в него би следвало да знаят наизуст", пишат народните представители от опозицията.

Аргументите им да атакуват решението са два - нарушение на принципа за разделение на властите и нарушение на принципа на право на защита и независимост на съда.

Ето какво пише в искането им:
"Съгласно конституцията „Народното събрание осъществява законодателната власт и упражнява парламентарен контрол. Кой момент в оспорваното от нас решение представлява реализация на законодателна власт или упражняване на парламентарен контрол върху действия на изпълнителната власт? Не е ли това решение грубо разширяване на правомощията на законодателния орган", питат народните представители.

И продължават: "Въпросът е риторичен. Съгласно конституцията „Министерският съвет ръководи и осъществява вътрешната и външната политика на страната."

В искането се казва още, че в хода на дебатите по проекта в пленарната зала, но също и в комисиите по правни въпроси и по регионална политика многократно от страна на представители на изпълнителната власт и от страна на народни представители от мнозинството, били "изтъкнати съображения за евентуална нищожност или унищожаемост на част или всички от договорите, сключени от АПИ  с търговски дружества".

"Даване на правно тълкуване на каквито и да е договори, разбира се, не е от компетенциите на Народното събрание, а само и единствено на органи на независимата съдебна власт", се казва в искането им. 

"Проектът за решение - забележете - беше внесен от група народни представители. В проекта, който впоследствие стана решение, като основание за внасянето му беше посочено: „във връзка с доклад на АПИ от 30 март 2022 г. за констатирана опасност от настъпване на невъзможност на агенцията за осъществяването на дейностите по поддържане на републиканските пътища на територията на цялата страна и с цел осигуряване безопасността и опазване живота и здравето на ползвателите на републиканските пътища".

"Още тук се сблъскваме с два парадокса, които са, така да се каже прелюдия към възникналия конституционен проблем: Конституцията, както е известно, казва, че Народното събрание „приема закони, решения, декларации и обръщения." Само защото Конституцията е казала, че Народното събрание може да приема решения означава ли, че то може да приема каквито си иска решения, с каквото си иска съдържание?, питат от опозицията.

Освен това този "този „доклад" бил "някаква разработка на орган на изпълнителната власт от втора степен, в който били констатирани някакви предполагаеми нередности или затруднения при изпълнението на определени договори от страна на въпросния орган".

Без да е ясно дали принципалът в структурата на изпълнителната власт - министърът на регионалното развитие и благоустройството - е упражнил правомощията си за преодоляване на нередностите или затруднения.

"Без да е установено дали е занимал с този въпрос Министерския съвет, „група народни представители" решават, на своя глава, прескачайки висшите органи на държавната изпълнителна власт, да внесат въпросния доклад за директно обсъждане от законодателния орган и за вземане на оперативно управленско решение не от кого да е а именно от Народното събрание", пишат народните представители.