Гигантският айсберг A23a заседна край Южна Джорджия

A23a не е просто айсберг. Това е плаваща ледена крепост, по-голяма от два Лондона, по-тежка от един милион Айфелови кули и достатъчно масивна, за да преначертае екосистемата около себе си. След дълъг и не особено бърз дрейф, започнал още през 2020 г., леденият гигант официално заседна край остров Южна Джорджия – британска отвъдморска територия, сгушена в южния Атлантик.

Огромният блок се отделя от шелфовия ледник Филхнер още през 1986 г., но тогава просто паркира на морското дъно в морето Уедел, припомня Метео Балканс. И там си седи – като забравен хладилник на дъното на океана – цели 30 години, без да мърда.

Докато през 2020 г. не решава, че му е време за пътешествие.

Океанските течения го повличат, но край 2024 г. се заплита около една подводна планина и няколко месеца просто се върти като гигантски ледовит пумпал.

Сега се е заклещил на континенталния шелф, на около 90 километра от Южна Джорджия. И тук става интересно – защото подобна ледена маса може както да нанесе щети, така и да подхрани живота около себе си.

Според океанографа д-р Андрю Мейерс от Британското антарктическо проучване (BAS), досегашните опасения, че A23a ще блокира достъпа на пингвини и тюлени до зоните им за хранене, засега не се оправдават. Айсбергът е заседнал на достатъчно разстояние от брега. И още повече – самото му присъствие може да се окаже полезно.

Причината? Топящият се лед и раздвижените от заземяването му води могат да освободят ценни хранителни вещества, които да подхранят цялата местна екосистема. С други думи – A23a може да действа като леден тор за океана.

Но този сценарий има и тъмна страна. Ако айсбергът започне да се разпада – а това е доста вероятно, тъй като засиленото напрежение върху структурата му се увеличава с всяка седмица – ще се появят множество по-малки ледени късове. Точно те представляват реална опасност за риболовната индустрия и корабоплаването, тъй като са трудни за откриване, но напълно способни да пробият корпуси.

Според Британското антарктическо проучване, в миналото подобни случаи са правили цели морски зони временно непроходими за рибарските кораби – заради невидимата, но масирана ледена преграда от мини-айсберги.

A23a не е следствие от климатична катастрофа – поне не директно. Учените посочват, че откъсването му е част от нормалния цикъл на ледниковия живот. Но паралелно с това Антарктика губи лед с плашеща скорост. И докато A23a е естествено събитие, контекстът, в който се случва, не е.

Нито е апокалипсис, нито е случайност. Просто още една глава от ледената одисея на планетата, която продължава да се променя пред очите ни – дори когато се движи със скоростта на... айсберг.