Гиньо Ганев оцеля при всички режими

Личности
15:00 - 13 Октомври 2019
3546
Гиньо Ганев оцеля при всички режими

„Защо се извинявате, че този член е твърде дълъг. Какво толкова лошо в това?” Това е само една от хилядите крилати фрази на вече покойния Гиньо Ганев, политикът, който като зам.-председател на Седмото Велико народно събрание заслужено си спечели да бъде наричан Човекът-парламент и баща на новата българска Конституция. Управникът, който оцеля при три различни режима – при цар Борис III, по времето на социализма и в демократичните времена, умееше да балансира в сложни ситуации и затова бе уважаван и отляво, и отдясно.

Неслучайно на два пъти го каниха да поеме премиерския пост в бурните времена на 90-те, но той отказа. Гиньо Ганев бе вечният безпартиен, най-дългогодишният депутат, участвал в цели 8 парламента – 3 преди 10 ноември 1989 г. и в 5 след промените. Словото му ме изящно, точно и колоритно.

Дори когато се обръщаше към лидера на Демократическата партия и син ветеран Стефан Савов с думите „Членът Ви виси, гусин Савов” по повод дебат върху порезна промяна на закона, Човекът-парламент го правеше с уважение.

На него принадлежат думите, че „Народното събрание не се състои от мнозинство, а от мнозинството и малцинството, взети заедно”. Той нееднократно призоваваше депутатите да се държат като лордове, а не като коняри. Настояваше парламентът наистина да бъде законодателен храм, а не махленско сборище. Затова и си позволяваше да смъмри народните представители, които говореха нечленоразделно: „На онези, които имат да кажат нещо по предложението, напомням, че това не се прави с „е-е-е” и „а-а-а”, а с цяло изречение.”

През цялата си кариера конституционалистът ратуваше за национално помирение


А след бурните едногодишни дебати по приемане на новата българска Конституция на 12 юли 1991 г., чийто основен автор е именно Гиньо Ганев, той вметна: „Конституцията трябва да бъде истинска харта на демокрацията, въпросът е да не стане хартия на демокрацията.” А след години добави: „Вярно е, че Конституцията е като Библията, въпросът е дали има достатъчно вярващи.”

Големият писател и българовед Тончо Жечев направи една от най-точните характеристики на Гиньо Ганев в предговора към книгата на юриста „Викове и шепот” (1998): „Липсата през продължителни векове у нас на аристокрация, на рицарство, на култура на салоните, на церемониалност са направили отношенията помежду ни твърде фамилиарни, недодялани, безцеремонни, груби.

Всички страдаме от това, то ни наранява, често унизява и докарва до сълзи, но друго ние не знаем и не можем. В преобладаващите случаи отношенията помежду ни си остават варварски. Гиньо Ганев носи знак за опомняне на всички ни за преодоляване на това варварство, носи призив и стремеж към изтънченост на нравите и общуването. На много места той стига до естествена, ненасилена елегантност, мяра, вкус, празнична церемониалност.”

Гиньо Ганев внасяше доза аристократизъм в българската политика


Гиньо Ганев наистина е пример за оцеляващ политик при коренно различни политически и социални системи. Затова го наричаха и политически хамелеон, който умело може да играе с всяка власт. Подобно на своя тъст Кимон Георгиев, който махаше редом до цар Борис III, а след това и до комунистическия вожд Георги Димитров, Ганев реално си контактуваше еднакво добре с политици от три епохи и с различни възгледи – Тодор Живков, Симеон Сакскобургготски, Стефан Савов, Петър Дертлиев, Милан Дренчев, Желю Желев, Андрей Луканов, Александър Лилов, Георги Първанов, Бойко Борисов, Росен Плевнелиев, Корнелия Нинова…

Гиньо Ганев винаги е благодарял на съдбата, че го среща с Кимон Георгиев, който става не само негов тъст, но и негов кръстник в голямата политика. Видният офицер и държавник Кимон Георгиев два пъти е премиер на България (1934-35 и 1944-46 г.), като два пъти идва на власт след организирани от него преврати. Всъщност полковникът от Военния съюз е най-известният превратаджия в новата българска история – участва в насилствената смяна на властта на 9 юни 1923 г., на 19 май 1934 г. и на 9 септември 1944 г. Самият Гиньо Ганев се учи и от опита, и от грешките на видния си тъст.

Човекът-парламент има богата и пъстра биография. Ражда се на 2 март 1928 г. в Бургас. Още като ученик се увлича по правото и мечтае да стане юрист. Затова и никой от близките му не се учудва, когато постъпва в Юридическия факултет на Софийския университет, който завършва с отличен успех. Специалист е по държавни и правни науки, както и по въпросите на държавните институции.

Кимон Георгиев заедно със семейството си – с жена си, дъщеря си, зет си и внуците. Снимка: Агенция „Архиви”

Същевременно се жени за дъщерята на първия министър-председател на България след 9 септември 1944 г. Кимон Георгиев. След дипломирането си в средата на 50-те години става юрисконсулт в ръководеното от тъста му Министерство на енергетиката. До 1977 г. там заема различни постове. През същата година е избран за секретар на Националния съвет на Отечествения фронт - доминираната от БКП обществено-политическа организация, която целеше да докаже, че по времето на комунизма в България има политически плурализъм. И макар да не е бил член на БКП, Човекът-парламент бе свързван с левицата. Няма и как да е другояче, тъй като зетят на Кимон Георгиев влиза в Народното събрание в средата на 70-те години, а от 1986 до 1990 г. е член на Държавния съвет и член на законодателната комисия в парламента.

След 10 ноември оглави преименуваната организация Отечествен съюз. Гиньо Ганев дава малко по-различна трактовка на ОФ. Според него тази организация се е родила като равноправна политическа коалиция още в годините на Втората световна война с ясно намерение да може да се прекъсне тогавашният външнополитически курс на България на пряко сътрудничество с фашистка Германия.

„Със знака на Отечествения фронт се провежда и акцията на 9 септември 1944 г., в резултат на която бе отхвърлена дотогавашната прогерманска власт. Установи се едно равноправно коалиционно правителство на силите на ОФ. За намеренията му можем да съдим и по състава. В първото отечественофронтовско правителство има само четирима души, представители на работническата, т. е. комунистическата партия, по четирима са министрите и на земеделския съюз, и на Военния съюз, чиято гражданска манифестация е политическият кръг „Звено”. Има и двама социалдемократи, както и двама независими министри. Това е голямото начало, но в кратко време завърши меденият месец на равнопоставената антифашистка коалиция на ОФ и настъпи един процес на съветизация, който се свързва с ликвидиране на политическия плурализъм, ликвидиране на съществуванието на партиите, включени в ОФ – „Звено”, социалдемократите, Радикалната партия”, казва известният юрист в свои интервю.

След падането на комунизма през 1989 г. Гиньо Ганев е един от най-дейните участници в т.нар. Кръгла маса. Той е поканен там от квотата на БКП. На политическите консултации от 3 януари до 14 май 1990 г. управляващите начело с БКП и опозицията обединена около СДС, се договарят как да бъде осъществен преходът към демокрация и пазарна икономика по подобие на други страни от вече бившия Източен блок.

Депутат в 8 парламента, бащата на Конституцията умееше да успокоява народните представители



Самият Гиньо Ганев споделя думите на тогавашния лидер на СДС и първи демократично избран президент Желю Желев, че „Кръглата маса е най-успешният и най-плодотворният период на българския преход. На нея в рамките на четири месеца и половина беше разградена цялата политическа система на тоталитарния комунистически режим, изграждан в България в продължение на близо 45 години”.

Вече в демократичните времена бащата на новата българска Конституция казваше, че най-голямата трагедия на България са били едноличните режими – независимо дали начело на държавата е бил монарх или комунистически лидер. Ганев пламенно защитаваше своя тъст, твърдейки, че макар да е организирал преврати, всъщност Кимон Георгиев винаги е защитавал многопартийната система, а не нечия еднолична власт.

Оглавяваният от Гиньо Ганев Отечествен съюз участва в изборите за Седмо Велико народно събрание през юни 1990 г., чиято цел е да изработи новата българска Конституция. Изборите, противно на очакванията на СДС, бяха спечелени от БСП. Преименуваната БКП постави на председателското място на парламента почти неизвестния дотогава историк акад. Николай Тодоров. Лидерът на Отечествения съюз бе избран за заместник-председател на Седмото ВНС.

Човека-парламент се гордееше, че живее в дома на тъста си

Вродената му дарба да примирява политическите противници пролича там с пълна сила. За разлика от акад. Тодоров, Гиньо Ганев бе врял и кипял в три парламента преди това. Доста често академикът отстъпваше звънеца на по-опитния си колега. Депутатите от всички бои и разцветки оцениха качествата на Ганев като парламентарист и го наградиха с прозвището Човекът-парламент.

С достолепието на френски аристократ той удряше звънеца, за да открие или да закрие заседанието на парламента, а когато някой депутат приключваше изказването си, зам.-председателят го изпращаше с думите: „Аз също Ви благодаря за разсъжденията, които не споделям.” Ганев имаше афинитет към думите и умееше да жонглира с тях, така че винаги да каже нещо духовито. Речите му бяха образец на ораторското майсторство.

Във Великото народно събрание през 1990 г. той оглави комисията за изработване на правилник за работата на парламента и беше шеф на комисията за изработване на Конституцията. На изборите за 36-о Народно събрание отказа да влезе в листата на БСП и участва неуспешно като „независим”. Продължи обществената си дейност извън парламента.

Президентът Георги Първанов награди Гиньо Ганев с орден „Стара планина” по повод 75-та му годишнина през 2005 г.

 

По-късно става председател на Агенцията за българите в чужбина. През 1997 г. е отново депутат, в 38-ото Народно събрание с листата на Демократичната левица. От 2001 г. пак влиза в парламента. В не един и два парламента благодарение на безупречния му авторитет се приемаха закони. Затова не бе случайно, че през април 2005 г. Гиньо Ганев бе избран за първия национален омбудсман на България. Бургазлията получи възможност да стане застъпник на правата на хората и пазител на обществения интерес, подчинен единствено и само на Конституцията. Така поне бе на хартия. Видният юрист се опита да претвори скромните си пълномощия и в реалността. Доколко успя, историята ще каже – историята, която той особено почиташе и от която се учеше.

Гиньо Ганев беше един от първите у нас, които предсказаха, че бъдещето е в коалиционните, а не в еднопартийните правителства. И казваше, че „ако пътят ни към демокрацията е доминиран от омразата, то значи, че е миниран.” Уважаваният юрист на два пъти отказа да стане министър-председател на България с официалния мотив, че неговото призвание е да бъде в парламента и да кове закони.

Към средата на 1990-а общественото недоволство срещу правителството на Андрей Луканов се засилва, а през ноември опозицията в лицето на СДС призовава към масови протестни митинги срещу кабинета и иска вот на недоверие, а КТ „Подкрепа” обявява обща политическа стачка за 26 ноември.

Винаги галантен с жените – Ганев целува ръка на естрадната прима Лили Иванова...


Страната е парализирана от протести, пред полупразните магазини се вият опашки и човекът на Москва - премиерът социалист Андрей Луканов, е принуден да подаде оставка в края на ноември. Същевременно лидерите на БСП, а и самият Луканов увещават Гиньо Ганев, когото приемат за свой, да оглави изпълнителната власт. Опитният политик преценява, че ще изгори и отклонява предложението. В разгара на гладната Луканова зима на премиерския пост сяда безпартийният съдия от Софийския градски съд Димитър Попов, който става първият некомунистически министър-председател в най-новата история на България. Премиерът, прочул се с репликата си „За Бога, братя, не купувайте!”, ръководи близо една година коалиционно правителство на БСП, СДС и БЗНС.

Историята се повтаря отново през 1992 г., когато синьото правителство на Филип Димитров пада от власт, след като губи вота на доверие. Този път поканата към Човекът-парламент идва отдясно. Той отново отказва да стане министър-председател и тогава изгрява звездата на икономическия съветник на президента Желю Желев – безпартийния професор Любен Беров. На 30 декември 1992 г. той оглавява експертно правителство, подкрепено от БСП и ДПС. Някои смятат, че тогава започва същинското разграбване на България – Беров подарява държавата на нароилите се мутренски групировки, над които чадър е опънал и тогавашния главен прокурор Иван Татарчев.

… и на единствената жена премиер на България Ренета Инджова

Гиньо Ганев бе награждаван и преди 10-и, и след 10-и ноември. Носител е на Орден „Георги Димитров”, както и на орден „Народна република България“ II степен „по случай 50-годишнината от рождението му и за активно участие в строителството на социализма”. За 75-ата годишнина президентът Георги Първанов му връчи „Стара планина” „за принос в утвърждаване на държавността”, а патриарх Неофит го награди с църковен орден „Св. Йван Рилски - IІ степен” заради приноса му за възстановяването на единството на БПЦ и за укрепването на авторитета й.

Парламентаристът със завиден стаж в Народното събрание си отиде тихо в нощта на 18 декември 2016 г. Почина в съня си на 88 години след усложнения от грип. Страдаше от обичайните за възрастта си болежки – вървеше трудно, имаше силни болки в гърба и краката, които го караха да ходи превит. Отказваше обаче да се подпира на бастун.

Мнозина познаваха и другата страна на Гиньо Ганев – на романтичния мъж и джентълмен, на аристократа, който освен рицар на словото, беше и рицар на добрите обноски, които демонстрираше към всяка дама от 18 до 100 години. „Имам слабост не към красивите, а към интересните жени. За мен интересна е онази, която носи дух и има чувство за говор”, споделяше приживе Ганев, който предпочиташе да бъде дискретен в личния си живот.

Политикът-ветеран забавлява колегите Юлияна Дончева, Кирил Милчев и Христина Христова, с които бе част от журито на Първия национален конкурс за млади стилисти-дизайнери

 

Но видеше ли позната дама насреща, веднага гледаше да се изправи като струна. Негови познати твърдят, че го е правил не толкова от суетност, а от уважение към нежния пол. Гиньо Ганев бе енциклопедия на добрите обноски и аристократизма, казват хора, които дълго време са общували с него.

Извън ученическите и студентските любовни увлечения, в живота на първия омбудсман на Република България, има две любими жени. Първата е неговата съпруга Мария, за която се жени през 1953 г. Втората е известната режисьорка Иванка Гръбчева, която до края на живота си е негова близка приятелка. След като остава вдовец, Ганев се сближава още повече с Гръбчева и дори през 90-те години й предлага брак, но тя отказва. Съдбата реши Гиньо Ганев да надживее и двете си любими жени. Съпругата му почина през 1986 г., а Иванка Гръбчева се спомина през 2013-а.

Когато сключва брак с дъщерята на Кимон Георгиев, Гиньо Ганев току-що е завършил право в Софийския университет „Св. Климент Охридски”. 25-годишният юрист предпочита да работи в администрацията, а не в съдебната зала. Старт на кариерата му дава именно бившият премиер и негов тъст. Затова още тогава мнозина коментират, че младият правист сключва брак по сметка със своята връстничка Мария. По образование тя е агроном, но на фона на тогавашния недодялан комунистически елит дъщерята на най-опитния превратаджия и един от лидерите на Военния съюз и на Политически кръг „Звено”, е истинска аристократка, при това и красавица.

Младоженците заживяват в елитния дом на Кимон Георгиев, който се намира в центъра на София на малката улица „Женева”. „Добре е мъжът да бъде по пантофи, лошото е да бъде под чехъл”, ще каже четири десетилетия по-късно Човекът-парламент. Приживе твърдеше, че макар да е живял с тъста си, никога не се е чувствал като заврян зет. По онова Гиньо и Мария живеят като всяко нормално семейство – с една разлика – те все пак принадлежат към управляващия елит.

Няколко години след деветосептемврийския преврат, в който военният министър от царско време Кимон Георгиев взима дейно участие, ставайки първи премиер на социалистическа България, той губи доверието на новата власт, защото не е член на БКП. Офицерът обаче остава във висшия ешелон на властта. Гиньо Ганев и жена му, която е преподавател по агрономия, имат двама сина - Кимон, психиатър, и Ивайло, инженер. Дългогодишният парламентарист се радваше на четирима внуци един, от които носи неговото име – Гиньо Ганев.

Кимон Георгиев е човекът, който открива пътя към голямата политика на своя зет Гиньо Ганев. На снимката: първият премиер след преврата на 9 септември 1944 г. е заедно с Георги Димитров

Бъдещият зам.-председател на Седмото Велико народно губи съпругата си през 1986 г., когато и двамата са на 58 години. Смъртта на Мария, която си отива след тежко заболяване, е огромен удар за юриста и синовете му. За да се опита да преодолее мъката, депутатът изцяло се посвещава на работата и политиката. По това време вече е близък приятел на режисьорката Иванка Гръбчева, която е дъщеря на Димитър и Митка Гръбчеви. Майка й е известната партизанка и авторка на романа „В името на народа”. Митка Гръбчева е част от т.нар. „Черни ангели” – терористична група на БКП, предназначена да извършва политически убийства в началото на 40-те години. Бащата на Иванка Гръбчева също е партизанин, впоследствие е един създателите на Държавна сигурност и става генерал от УБО.

Режисьорката на „Войната на таралежите”, „Изпити по никое време”, „13-ата годеница на принца” и „Жребият” е жената, на която Гиньо Ганев предлага брак, години след като е станал вдовец. Двамата не скрепиха дългогодишното си приятелство с подпис, но останаха близки до края на живота си. Иванка Гръбчева имаше зад гърба си два брака и две дъщери. „Гиньо, обичам те, но не върви на стари години да се излагаме пред децата”, отклонила милото предложение Иванка Гръбчева. Според режисьорката по-добре било двамата да бъдат близки, без да минават под венчилото, още повече, че и двамата вече се радвали на по две деца, които вече имали свои семейства.

Иванка бе по-млада от видния парламентарист с 18 години. Тя обаче си отиде от този свят 3 години преди бащата на конституцията. Гръбчева страдаше от сърдечна и дихателна недостатъчност и в последните години от живота си дишаше с кислороден апарат. Почина в дома си на 66 години през май 2013 г.

Режисьорката Иванка Гръбчева бе много близка приятелка на Гиньо Ганев

Един от последните й амбициозни проекти бе мащабният сериал „Жребият” по романа на Свобода Бъчварова „Земя за прицел”, разказващ за банкера Борис Скарлатов. Негов прототип е Атанас Буров. Лентата бе заснета в началото на 90-те години. Гиньо Ганев бе от хората, помогнали за реализирането на филма - бе консултант на сериала, а и използва всичките си връзки, за да осигури спонсори.

След 2010 г., когато режисьорката боледува вкъщи, омбудсманът често я посещава. Двамата разговарят по телефона почти всеки ден. На погребението на Гръбчева юристът изглеждаше истински съкрушен. От 2013-а година насам той носеше бели цветя както на гроба на съпругата си Мария, така и на своята скъпа приятелка, която отказа да му стане законна половинка.

Елегантните копринени шалчета и стилните вратовръзки бяха запазена марка на Гиньо Ганев. Притежаваше близо 200 модела, сред които уникати на Хуго Бос, Ив Сен Лоран, Живанши, Пиер Карден. Под сакото си винаги носеше и жилетка. Освен фишута, юристът колекционираше и картини и малки пластики.

До последните си дни Гиньо Ганев не само следеше с интерес обществено-политическия и културния живот, но и дейно участваше в него. Той бе чест гост на политически форуми, на светски и културни събития. Без негово участие не минаваше нито един коктейл или вечеря, организирани от политици и дипломати. Човекът-парламент бе почитател на графитеносивите и миденотъмносините костюми, съчетани с копринено шалче около врата и ненатрапчива вратовръзка.

15-ТЕ НАЙ-ЗНАМЕНИТИ ФРАЗИ НА ГИНЬО ГАНЕВ:


* Да не дебатираме повече по члена, а да го поставим най-после на мястото му.

* Този текст се държи по-скоро като стеснителен параграф, отколкото като изпълнен със съдържание член.

* На вратата има една полувдигната ръка, за която не се знае дали гласува или само се подпира.

* Който поддържа този член, моля да гласува с вдигане на ръка. Вие гласувате ли, господине, или го поддържате с двете си ръце.

* Да почакаме малко, защото се издирват народни представители за предстоящото гласуване.

* Да Ви напомня ли, че в нашия парламент се гласува не със ставане на крака, а с вдигане на ръка?

* Госпожо, желаният от Вас член го няма в проекта. Търсете го другаде!

* Чашата с вода на трибуната е за пиене, господине, а не за да оросявате законопроекта! От това той няма да разцъфти по-бързо.

* Не можах да разбера, господине, дали говорите за облаДаемата или облаГаемата част от печалбата.

* Вкопчили сте се в трибуната, сякаш ще я отнасяте, вместо да помислите, че трябва да я изоставите – времето Ви просто изтече.

* Нека да не забравяме, господа, че в парламента се говори, а не се разговаря.

* Президентът олицетворява единството на нацията, но затова от него не се изисква лице на икона, а ръце на ратай.

* Странни са масонските правила: Можеш да спиш с една жена в едно ложе, но не

* България дори висшето образование е полувисше.

* Бюрото на Народното събрание може да бъде шпори, но не искайте да бъде камшик на парламентаризма.