Главоболието не се лекува „на сляпо“

„Боли ме глава, но нищо – ще ми мине!“ – можете ли да си спомните колко пъти сте се успокоявали така? Главоболието вероятно е най-подценяваното оплакване от пациентите. Но в същото време диагностицирането и лечението му са сред големите предизвикателства за лекарите. Защо не е нормално да ни боли глава, но се случва толкова често? Какви са трудностите пред ефективната терапия? Как самолечението може да ни вкара в капан? И кога да потърсим консултация със специалист?

„Главоболието е едно от най-честите оплаквания, с които всеки пациент и лекар се е сблъсквал. На първо място, то може да не е от неврологично естество, а да е придружаващ симптом на други заболявания (очни, УНГ, сърдечни, белодробни, ендокринологични и др.). Ако трябва да дадем примери, най-честите причини са синузит, вирусни инфекции, глаукома, хипертонична криза, анемия, хипо- или хипертиреоидизъм и много други“, обяснява невроложката д-р Мерием Шакир от Отделението по нервни болести в столичната МБАЛ „Света София“. Дали е нормално да ни боли глава? Категоричният й отговор е: „Не, изобщо не е нормално!“.

„Палитрата с различните видове главоболие е много пъстра, но основно можем да ги обединим в две групи – първични и вторични“, уточнява невроложката. В първата група например са мигрената, тензионното главоболие и тригемино-автономните цефалгии. „А вторичните главоболия най-често включват такива, които се проявяват при травми на главата/шиен дял, инфекции, заболявания на очите, ушите, устната кухина, психични и др.“, допълва специалистката от МБАЛ „Св. София“.

Д-р Шакир се спира върху най-често срещаните първични главоболия, като изяснява какви са симптомите им и кои пациенти поразяват обикновено:

•  Мигрената предпочита жените – главоболието най-често е едностранно, с пулсиращ характер, средно или силно по интензитет, с придружаващи симптоми като неразположение, гадене и повръщане, светобоязън. Често се влошава при физическа активност. Може да бъде със и без аура (най-честа е зрителната, която пациентите описват като „движещи се светлинки“ пред очите). Обичайно засяга повече женския пол и нерядко е налице т.нар. катамениалност – обостряне на главоболието около менструалния цикъл.
• Тензионното главоболие стяга като в каска – при този тип болката най-често е локализирана двустранно в слепоочията, със стягащ и притискащ характер (като каска или менгеме). Болката е лека или средно тежка по интензитет и не се повлиява от физическа активност. Най-честата причина за този тип главоболие е пренапрежение на перикраниалните мускули, както и на тези около шийния дял на гръбнака.
• Тригемино-автономните цефалгии или „да не можеш да си намериш място от болка“ – това са различни групи от главоболия с общ механизъм, който включва активация на тригемино-васкуларната система, която всъщност е един от централните механизми за генериране на болка. Тук се включва и клъстерното главоболие. Най-общо се характеризират с едностранна локализация, болката е на пристъпи, остра и рязка като удар и придружена с автономна симптоматика (едностранно зачервяване на окото, конгестия на носната лигавица, зачервяване и изпотяване на лицето). При този тип главоболие пациентите много често са неспокойни поради интензитета на болката, не могат да си намерят място. Налице са и провокиращи фактори като алкохол, съдоразширяващи медикаменти, стрес и др.

„Ако трябва да обобщим, мигренозното главоболие засяга повече женския пол, а клъстерното – мъжкия, докато тензионното е някъде по средата. Трябва да се има предвид, че това не означава, че мъжете не страдат от мигрена, а жените – от клъстерно главоболие“, отбелязва невроложката.

„Вълшебно хапче“ срещу главоболието, уви, няма. „Ако трябва да назовем един медикамент, който да го излекува – такъв, за съжаление, не съществува. Както става ясно, естеството на главоболието е много разнообразно. Фундаментално е да се осъзнае, че се лекува индивидуално спрямо всеки пациент, като преди това се събира възможно най-подробна информация“, подчертава д-р Шакир. И уточнява, че лечението може да бъде както немедикаментозно (психотерапия, когнитивно-поведенческа терапия, невромодулиращи методи и др.), така и медикаментозно (симптоматично и/или профилактично). „Изключително грешно е да бъде лекувано главоболие, без да сме сигурни за естеството и типа му“, откровена е специалистката.

Какви са предизвикателствата пред поставянето на диагнозата и овладяването й? „Неврологът трябва да събере достатъчно информация за типа на главоболие, да проведе диагностика (включително и допълнителни изследвания, като ЕЕГ, образна диагностика – рентгенография/КТ/МРТ, лабораторни изследвания и др.) и да препоръча най-подходящото лечение. Ключов момент се явява проследяването на пациентите – как се повлияват от терапията, колко дълго време трябва да приемат медикаменти, има ли нужда през различните периоди да се включва различна терапия, има ли разреждане в епизодите на главоболие и др.“, споделя опита си специалистката от МБАЛ „Св. София“.

„Главоболието звучи като един простичък симптом, но е голямо предизвикателство да се диагностицира и лекува правилно – с максимален ефект и минимални нежелани реакции”, признава в заключение д-р Мерием Шакир.