Корояд убива най-старите иглолистни гори

Короядите са малки насекоми, но при подходящи условия могат да унищожат огромни горски площи. Те се размножават по-бързо при по-топъл климат, а дърветата, отслабени от суша и високи температури, произвеждат по-малко смола и губят естествената си защита.

Към това се добавят силни бури, които повалят големи участъци наведнъж. Така комбинацията от климатичен стрес, насекоми и вятър променя не само вида на гората, но и количеството въглерод, което тя може да съхранява.

Изследването на Simon Besnard и неговия екип използва три десетилетия сателитни наблюдения, карти на горските нарушения и данни за възрастта и биомасата на дърветата.

При смърчовите гори загубите на биомаса са се увеличили пет пъти при сравнение между периода 2011–2016 г. и по-новия период 2017–2023 г.

Това не е просто увеличение на засегнатата площ. Унищожават се все по-стари гори, в които са натрупани значителни количества въглерод.

Площта на нарушените гори на възраст над 60 години почти се е утроила след 2010 г. — от около 0,38 милиона хектара до 1,06 милиона хектара.

Тези гори имат особено значение, защото големите и старите дървета съхраняват повече въглерод на единица площ. Когато бъдат повалени или унищожени от корояди, натрупаният въглерод постепенно се освобождава, а способността на гората да поглъща нови количества намалява.

Авторите откриват най-ясен сигнал в Централна Европа, където смърчовите гори са особено уязвими към съчетанието от суша, горещини и короядни нашествия.

При по-топли условия короядите могат да се размножават по-бързо и да достигат по-високи планински райони. Дърветата, които преди са разполагали с по-дълъг период за възстановяване, остават отслабени за по-дълго време.

След нападението следва верижна реакция — пожълтяване на игличките, загуба на короната, изсъхване и последващо отстраняване на дърветата.

Европейските гори съхраняват близо 40 гигатона въглерод и функционират като важен природен поглътител на въглероден диоксид.

Изследването показва, че площта на нарушенията не разказва цялата история. Ако бъдат засегнати млади и бедни на биомаса насаждения, загубата е една. Ако бъдат унищожени стари смърчови гори, последиците са много по-големи.

Именно тази промяна в структурата на засегнатите гори е един от най-съществените резултати в анализа.

При запазване на наблюдаваните тенденции авторите изчисляват, че до 2040 г. природните нарушения могат да засегнат количество биомаса, равностойно на около 20% от съвременния въглероден поглътител на европейските гори.

Това е проекция, основана на продължаване на настоящите тенденции, а не фиксирана прогноза за всяка европейска гора.

Големината на бъдещите загуби ще зависи от честотата на сушите, температурите, бурите, състава на горите и начина, по който се управляват засегнатите територии.

Изследването не дава отделен процент за България. Затова не може да се твърди, че българските гори са понесли същото петкратно увеличение.

Страната обаче има значителни иглолистни масиви в Рила, Родопите, Пирин и Стара планина. Височината, видът на дърветата, почвената влага и продължителността на сушата могат да определят дали даден участък ще остане устойчив или ще стане подходящ за масово размножаване на корояди.

За надеждна национална оценка са нужни данни от горския мониторинг, сателитни изображения и сравнение между засегнатите площи по години.