Горбачов на 90: Съжалявам, че СССР се разпадна (ГАЛЕРИЯ)

Първият и последен президент на СССР Михаил Горбачов днес отбелязва своя 90-годишен юбилей. Заради усложнената пандемична обстановка Горби, както е известен бащата на перестройката, няма да прави шумни тържества и няма да приема гости. От години Михаил Сергеевич е с разклатено здраве, но въпреки това с охота продължава да дава интервюта и да пише книги със спомени.

В навечерието на рождения си ден в интервю за ТАСС Горбачов заяви, че перестройката е главното дело на живота му и тя е помогнала да се сложи край на тоталитарната система. „Дълбоко съм убеден, че перестройката беше необходима и че я водехме в правилната посока. Основното, което постигнахме вътре в страната, е, че хората получиха свобода и сложихме край на тоталитарната система“, добави той.

Последният генерален секретар на КПСС също така отбеляза, че ключовите му постижения на международната арена са краят на Студената война и същественото намаляване на ядрените оръжия.

Също така Михаил Горбачов отбеляза, че перестройката не е имала за цел разпадането на СССР. Според него, ако Съветският съюз е продължил да същесвува, то светът е щял да бъде по-стабилен, по-сигурен и по-справедлив. Мнозина в днешна Русия обвиняват Горбачов за разпадането на СССР и смятат, че е предал Русия и Източна Европа на Запада.

Михаил Горбачов ръководи СССР от 1985 до 1991 г. - първоначално като генерален секретар на ЦК на КПСС и председател на Върховния съвет на СССР, а след това и като президент на СССР. След подписването на Беловежките споразумения през декември 1991 г. той подава оставка като президент и обявява разпускането на Съветския съюз.

Руският политик е известен с това, че започна процес на демократизация на страната, която мина под знака на перестройката. Движеща сила на този процес беше гласността. Това доведе до пазарна икономика, свободни избори, премахване монопола на КПСС и до разпадането на СССР. Политиката му довежда до края на Студената война и до ядрено разоръжаване в света. Носител е на Нобелова награда за мир 1990 г.

След като напуска Кремъл Горбачов основава Международния фонд за социално-икономически и политологични изследвания, известен като Горбачов фонд и издаде десетки мемоарни книги. Най-голямата лична трагедия за президента на СССР стана смъртта на съпругата му Раиса през септември 1999 г.

Михаил Горбачов е роден на 2 март 1931 г. в с. Приволное, което се намира Ставрополския край. Има тежко детство по време на тоталитарния режим на Сталин – баба му и дядо му са били депортирани за това, че били „кулаци“. Въпреки това младият Горбачов е бил първенец на класа. След като завършва училище, активно помага на баща си в работата му в колхоза и е награден с орден „Червено знаме на труда“. Отличието му помага да влезе в Московския държавен университет, където завършва право. Докато живее в Москва, се среща с бъдещата си съпруга Раиса. Сключват брак през септември 1953 г. и се преместват в Ставропол през 1955 г.

Горбачов влиза в КПСС през 1952 г. на 21 г. През 1966 г. завършва и „Аграрна икономика“ във висш селскостопански институт. Същевременно развива и политическа кариера – първоначално в рамките на Ленинския комсомол, а след това – и в КПСС. През 1966 г. става първи секретар на Ставрополския градски комитет на партията, а през 1970 г. – на Ставрополския крайком (краеви комитет) на партията. През 1971 г. е избран и за член на Централния комитет (ЦК) на КПСС; през 1979 – за кандидат-член, а след 1980 г. и за член на висшето съветско ръководство – Политбюро на ЦК на КПСС. Там получава подкрепата на Юрий Андропов, ръководител на КГБ и генерален секретар на ЦК на КПСС след смъртта на Брежнев.

След смъртта на Константин Черненко, по предложение на външния министър Андрей Громико, на 11 март 1985 г. Михаил Горбачов е избран за генерален секретар на КПСС. Той става първият партиен лидер, роден след Великата октомврийска социалистическа революция от 1917 г.

Във вътрешноикономически план Горбачов се опитва да осъществи икономически реформи с цел съществено повишаване на стандарта на живот на съветския народ, като част от т.нар. политика на „перестройка“. Въпреки това неговите реформи са половинчати и не успяват да променят системата. През 1985 г. Горбачов обявява, че съветската икономика е изостанала и има нужда от промяна. Първоначално тези реформи били наречени „ускорение“, а по-късно се въвежда терминът „перестройка“.

Съществена част от перестройката на Горбачов е и „гласността“ – след дългогодишната цензура и ограничаване на медиите се дава възможност на хората свободно да изразяват своето мнение, появяват се независими медии, публикуват се стотици книги, останали неотпечатани поради наличието на цензура.

През март 1990 г. Горбачов става първият (и единствен) президент на СССР, след като е избран от Конгреса на народните депутати.

Външната политика на Горбачов е насочена предимно към подобряване на отношенията със Запада. Той установява близки връзки с Маргарет Тачър, Хелмут Кол, Роналд Рейгън. През февруари 1988 Горбачов изтегля съветските войски от Афганистан, а войната официално приключва на 15 февруари 1989.

Докато политиката му на гласност довежда до демократизация на режима в СССР и Източна Европа, то перестройката не е в състояние да реши проблемите на командно-административната икономика. Разходите по войната в Афганистан и ниските цени на нефта след 1981 г., водят съветската икономика, разчитаща предимно на износ на тази суровина, до необявена криза. Неуспехът за справяне с въоръжения конфликт за Нагорни Карабах между съветските съюзни републики Армения и Азербайджан създава предпоставки за сепаратизъм в Съветския съюз.

На 10 януари 1991 г. Горбачов дава ултиматум на литовския парламент да възстанови спазването на конституцията на СССР и да анулира всички неконституционни закони. На следващия ден дава заповед да бъде свалено литовското правителство, при което загиват 14 души, а над 600 са ранени. Това има много силен отзвук в Западна Европа в подкрепа на Литва.

В отговор на разрастващия се сепаратизъм Горбачов предлага създаване на нов съюз – на независимите държави, в който участието да е на доброволни начала. Подписването на новия съюзен договор е планирано за 18 август 1991 г. Твърдолинейните комунисти в партията обаче са против всякаква реорганизация на СССР и организират преврат за сваляне на Горбачов от власт.

Президентът на Русия Борис Елцин организира съпротива срещу преврата (19 – 21 август 1991 г.) и това му носи допълнителна популярност. На практика с неуспешния преврат се слага и краят на СССР: използвайки отслабените позиции на Горбачов, Елцин подписва с президентите на Украйна и Беларус – трите страни-учредителки на СССР, споразумение за разпускането на Съветския съюз, известно като Беловежкото споразумение.

На 25 декември 1991 г. първият и единствен президент на СССР обяви оставката си по телевизията. На следващия ден беше приета декларация, която обяви, че СССР прекратява съществуването си. Червеният флаг със сърпа и чука над Кремъл беше сменен с трикольора на Русия.