ГОРЧИВО! Симеон и Маргарита празнуват диамантена сватба (РЕТРО СНИМКИ)

Диамантена сватба честват на 20 януари цар Симеон II и царица Маргарита. На този ден преди 60 години двамата сключват граждански брак в швейцарския град Лозана. Симеон Сакскобургготски и испанската благородничка имат общо три сватбени церемонии - католическа церемония, православна и гражданска. Това се дължи на факта, че българският цар в изгнание е православен, а тя е католичка.

За да преодолее трудностите при сключването на брака Симеон посещава два пъти Ватикана и е приет от папа Йоан ХХІІI. Анджело Ронкали е известен като "българския папа", защото между 1925 и 1935 г. е нунций на Ватикана в България. В крайна сметка и Православната, и Католическата църква дават своето съгласие Симеон и Маргарита Гомес-Асебо и Сехуела да се венчаят.

На 14 януари 1962 г. отец Албендеа, изповедник на белгийския крал, извършва първата от трите сватбени церемонии - католическата. Втората церемония е на 20 януари в Лозана, където пред кмета на града Симеон и Маргарита сключват граждански брак.

На следващия ден - 21 януари, в църквата в швейцарския град Веве Симеон II и Маргарита се вричат един на друг и пред Бога според православния обичай. Благославянето на брака извършва митрополит Андрей, който управляващ на задокеанската епархия на Българската православно църква в съслужение с руския архиепископ на Швейцария.

Красивата църква във Веве, разположен на Женевското езеро, е препълнена с народ. За щастливото събитие са поканени роднини, както и българи от различни краища на света. Кумове са Дмитрий Романов, племенник на последния руски цар, и сестрата на царя - княгиня Мария Луиза. Главата на булката е украсена с българската царска корона, инкрустирана със скъпоценни камъни в цветовете на българския трибагреник.

"Много е сложно да разтрогнеш три брака - почти невъзможно", често се шегува Царица Маргарита.

Симеон Сакскобургготски и доня Маргарита се запознават преди царят да постъпи във Военната академия в Съединените щати. Маргарита му прави силно впечатление, но пътищата им се разделят.

Техни Величества се срещат случайно за пръв път през 1958 г. в нощта на празника на Сан Хуан в мадридския клуб "Пуерта де Йеро". "На практика това беше единственият танц, който танцувах в Пуерта де Йеро, защото това място не ми харесваше много. Когато я видях, тя изглеждаше някак много тъжна и изящна и я поканих на танц. Беше изключително красива, грациозна и одухотворена. Казах й, че отивам във военна академия в Съединените щати. И тя ми отговори: Виж ти, аз пък ще ходя там през декември на гости на една приятелка", разказва след години Цар Симеон ІІ.

Надежда му дава новината за предстоящето й гостуване при приятелка в Америка. Научил адреса, царят й изпраща покана за годишния бал на академията, но заминаването й за Япония не позволява да се видят. Срещат се отново в Мадрид през лятото на следващата година.

Решават да се оженят, но отново възниква религиозен проблем, тъй като Маргарита е католичка. Католическата църква поставя изискване - некатолическата страна да даде писмено обещание, че децата от този брак ще бъдат кръстени католици. Симеон не би могъл да приеме това, без да наруши Търновската конституция. Обръща се към виден адвокат, експерт по брачни въпроси, който намира прецедент през 1938 г. в Япония. Местният епископ поел отговорността за брака между католичка и губернатор-шинтоист, без да изисква каквито и да било гаранции.

За да преодолее трудностите, Симеон ІІ посещава два пъти Ватикана. Приет е от папа Йоан ХХІІІ, когото наричат "Българския папа". Светият отец, прекарал повече от десет години в България, съхранява топли чувства към Царското семейство.

Царицата майка Иоанна също се включва в търсенето на решение, използвайки добрите си отношения със Светия отец - някогашен нунций в София Монсеньор Ронкали. Усилията им се увенчават с успех. На 10 август 1961 г. Нейно Величество Царица Иоанна обявява годежа.

През май 1961 г. е обявен годежът на Хуан Карлос Бурбонски и София Гръцка, която е православна. В същото време в Рим все още заседава Вторият ватикански събор, чиято цел е подобряване отношенията между Католическата и Православната църква. Тези обстоятелства спомагат за благоприятното развитие на събитията.

Петте деца на царското семейство - княз Кардам Търновски, който вече е покойник след тежка катастрофа, княз Кирил Преславски, княз Кубрат Панагюрски, княз Константин Асен Видински и княгиня Калина израстват в атмосферата на любов и разбирателство. Всички заедно спортуват, пътуват, родителите им предават любовта си към природата. Получават добро образование и говорят свободно по няколко езика. Цар Симеон ІІ и Царица Маргарита се радват и на 11 внуци.

Преди години в интервю за испанското списание "Hello" Сакскобургготски заявява за съпругата и децата си: "Тя е до мен цели 57 години и се е справяла с всички обстоятелства. Знаете ли, беше много трудно за семейството ми, тъй като медиите твърдяха, че със завръщането си ще се опитам да възстановя монархията и уредя децата ми на ключови позиции, разбира се всичко това беше несправедливо. Затова, вместо да оставя семейството ми, да бъде до мен и да ме подкрепя, аз ги призовах да стоят далеч от България, за да не се създават проблеми. Единственият, когото не критикуваха, беше единият от синовете ми, лекар".

Сакскобургготски и доня Маргарита остават да живеят в България, в двореца Врана, но децата и внуците им остават да живеят извън страната. В България обаче живее дъщеря му Калина заедно със съпруга си Китин Муньос и сина им Симеон-Хасан.

Нейно Величество Маргарита, Царица Българска и Херцогиня Саксонска, е родена на 6 януари 1935 г. Дъщеря е на Мануел Гомес-Асебо и Модет, втори син на Маркиз де Кортина, и на Мерседес Сехуела и Фернандес. Баща й е държавен съветник и адвокат на търговски и банкови дружества. След началото на Гражданската война родителите й са арестувани от комунистите в градчето Виалба до Мадрид и след тримесечен престой в затвора са екзекутирани.

Известно време Маргарита и по-големият й брат Хосе-Луис продължават да живеят в бащиния си дом. След това за тях се грижи близкият приятел на баща им Маркиз де Каса Писаро, при когото остават до май 1937 г. Заминават за Северна Испания, но поради войната са принудени да минат през Валенсия, Барселона и Франция. В края на лятото пристигат при баба си доня Маргарита Модет, където остават до 1940 г. След смъртта й заживяват при настойника си, чичо им Хуан Гомес-Асебо, Маркиз де Сурхена, а след неговата кончина отиват при другия си чичо Маркиз де Делейтоса. През есента на 1950 г. Маргарита постъпва в Колежа “Свето сърце” в Брюксел.

Вече пълнолетна, тя се завръща в Мадрид и се установява в свой собствен дом. Пътува много - в Латинска и Северна Америка, в Средния и Далечния изток.

С Царя се запознават преди той да постъпи във Военната академия в Съединените щати. Маргарита му прави силно впечатление, но пътищата им се разделят. Надежда му дава новината за предстоящето й гостуване при приятелка в Америка. Научил адреса, Царят й изпраща покана за годишния бал на академията, но заминаването й за Япония не позволява да се видят. Срещат се отново в Мадрид през лятото на следващата година.

След сватбата със Симеон тя става съпруга на цар в изгнание, което й отрежда ролята на аристократка с определени задължения. Освен майчинските задължения Маргарита е и делова жена. Тя е работила като икономически директор на вестник, собственик, на който е нейният баща.

И днес, когато царицата вече е на преклонна възраст денят й започва рано и свършва късно. Тя се грижи за внуците си, за домовете си в Мадрид и София. Освен тези задължения Маргарита е неотлъчно до Симеон II, следва го при посещенията му в чужбина.

Маргарита Гомес-Асебо  няколко езика - испански, английски, френски, а при завръщането на царя в България 70-годишната тогава дама научава и български.

Малко известен факт за любимата съпруга на царя е, че тя се увлича от фотография. А още от малка обича плуването и ските. Маргарита Гомес-Асебо се занимава и с различни благотворителни каузи.