Горещ политически сезон започва в Турция
Ердоган намекна за възможни рокади във висшия състав на партията и кабинета
След повече от два месеца и половина прекъсване турският парламент ще възобнови дейността си за новата законодателна година, която започва на 1 октомври. Последните две години може да бъдат определени като най-слабо активният период за турския парламент, чиято работа бе прекъсната заради президентските и парламентарни избори през 2018 г. и местните избори през 2019 г. Ето защо той ще се захване с много ключови въпроси, които чакат, но приоритет изглежда ще бъде даден на пакета с правосъдни реформи.
В съответствие с пътната карта, обявена като част от стратегията за съдебна реформа в края на май 2019 г., правителството изготви два пакета с реформи. Първият проектопакет вече е представен на опозиционните партии преди официалното обсъждане в пленарна зала.
Целта на първия пакет е да разшири свободата на изразяване, макар че опозиционните партии към момента преценяват промените като недостатъчни.
Макар и първоначалната му оценка за пакета да не е положителна, лидерът на опозиционната Народнорепубликанска партия (НРП) Кемал Кълъчдароглу инструктира парламентарната си група да се ангажира заедно с управляващата партия и да допринесе колкото е възможно повече по отношение на правосъдния пакет. Това разкрива също и нещо за стратегията на опозиционния алианс през новата законодателна година. Те ще следват конструктивен път по отношение на въпроси, които са в интерес на народа.
Вторият пакет с правосъдни реформи вероятно ще бъде по-противоречив. Очаква се той да внесе изменения в закона за изпълнение на присъдите в съответствие с искания на Партията на националистичческото действие (ПНД). Опозиционният алианс вече характеризира стъпката като "закон за амнистията", който ще освободи десетки хиляди престъпници от затвора.
С наближаването на сесията на парламента политическите партии засилиха подготовката за новия политически период. Както управляващата Партия на справедливостта и развитието (ПСР), така и НРП ще проведат тридневен лагер през първия уикенд на октомври с участието на всички депутати и високопоставени членове.
Вниманието ще бъде насочено към ПСР през този период, като се има предвид, че президентът Реджеп Тайип Ердоган намекна за възможни рокади във висшия състав на партията и кабинета. Според високопоставени партийни представители обаче на този етап Ердоган няма да бърза с евентуални промени.
Първо, той не иска да създава впечатление, че правителството му не се справя при новата президентска система на управление. Това би било сметнато за неуспех не само на правителството, но и на новата система. Вместо това се очаква той да обяви някои дребни промени в системата с цел да я направи по-ефикасна.
Втората причина е свързана с променящия се политически пейзаж, след като Ахмет Давутоглу и Али Бабаджан заявиха намерения да създадат отделни политически партии преди края на тази година. Ердоган би желал да види как ще изглеждат тези политически партии, преди да предприеме промени в ПСР. Фактът, че ПСР планира да проведе извънредния си конгрес следващата година, означава, че Ердоган има много време, преди да започне да размишлява върху това кого да назначи в партийния връх на ПСР.
За мнозина в Анкара същото се отнася и за кабинета. Не би било изненада, ако Ердоган предпочете да не се захваща с министрите, преди бюджетът им да бъде одобрен от парламента. Ако това предположение се окаже вярно, не би следвало да се очаква ремонт на кабинета преди 2020 г. От друга страна обаче, вече не е тайна, че някои видни членове на правителството са в яростен конфликт помежду си. Ердоган изглежда засега е способен да го удържи. Времето ще покаже колко дълго ще продължи това.
Този нов период вероятно ще стане свидетел на раждането на две нови политически партии - на Давутоглу и Бабаджан, двама бивши ръководни представители на ПСР. И двамата се очаква да разкрият своите програми, кадри и пътни карти през следващите месеци с надежда да привлекат вниманието на общественото мнение. Заслужава си да видим дали те ще успеят да променят политическия пейзаж.
Като казвам това, не бива да се мисли, че Ердоган ще посвети повече време на вътрешния фронт. Той ще продължи да отдава приоритет на въпросите на сигурността и външната политика през този нов период, тъй като се нуждае от консолидиране на обществената подкрепа.
По тази причина евентуални едностранни действия в Североизточна Сирия, макар и в ограничен мащаб, биха били силен вариант на масата въпреки възраженията на САЩ.