Аспартамът състарява мозъка с 1,6 години

Изкуствените подсладители може да са свързани с по-бърз когнитивен спад с напредване на възрастта, установи ново проучване на почти 13 000 души. Изследователите са разгледали седем от най-разпространените подсладители и са проследявали участниците в продължение на осем години, установявайки, че тези, които консумират най-много, имат най-високи нива на когнитивно влошаване.

Подсладителите съществуват от десетилетия и се използват широко в храни и напитки като заместители на захарта. Но както много хранителни добавки, те разделят мненията. Предишни проучвания са свързвали подсладители като аспартам с повишен риск от рак и са предполагали, че тези алтернативи на захарта могат да бъдат толкова вредни за контрола на кръвната захар, колкото и самата захар.

През последните години този спор се разпали от разрастващото се движение срещу ултрапреработените храни (UPF), тъй като подсладителите често се включват в предварително опаковани нискокалорични закуски, диетични газирани напитки и подобни продукти.

Но освен редица изследвания, които предполагат, че

подсладителите могат да причинят вреда,

има и проучвания, които установяват, че те имат неутрален или дори благоприятен ефект върху здравето.

Регулаторни органи като Американската агенция по храните и лекарствата (FDA) продължават да подкрепят употребата на тези добавки в храните в разрешените понастоящем нива. По темата за аспартама в частност, FDA го нарича „една от най-изследваните хранителни добавки в хранителните запаси за хора“ и заяви, че нейните учени нямат опасения за безопасността при употребата му съгласно техните насоки.

Всичко това води до объркваща картина за потребителите, които може би търсят нискозахарни хранителни алтернативи по здравословни причини, само за да бъдат затрупани с порой от информация – и не винаги много нюансирана – за това как подсладителите са „опасни“.

Подсладители и стареене на мозъка

В тези кални води идва ново проучване от изследователи в Бразилия. Екипът се фокусира върху седем от най-разпространените подсладители:

• аспартам
• захарин
• ацесулфам-K
• еритритол
• ксилитол
• сорбитол
• тагатоза

Те често се срещат в захарни бонбони – например дъвки и бонбони без захар, енергийни напитки, нискокалорични кисели млека и ароматизирана вода – но някои от тях се предлагат и за закупуване като самостоятелни заместители на захарта за употреба при печене или за добавяне към кафето.

За проучването, което продължило осем години, били ангажирани 12 772 възрастни от цяла Бразилия. Средната възраст на участниците в началото на проучването е била 52 години.

В началото на проучването участниците са попълнили въпросници, които разкриват, че сорбитолът е най-консумираният от седемте подсладителя, със средно 64 милиграма на ден. Групата, която е консумирала най-много подсладители като цяло, е приемала средно 191 милиграма на ден, което е приблизително еквивалентно на една кутия диетична газирана напитка.

Участниците са правили тестове за когнитивни функции в началото, средата и края на проучването, за да оценят работната си памет, запомнянето на думи, вербалната плавност и скоростта на обработка.

В края на осемте години и след коригиране за други фактори, които биха могли да повлияят на когнитивните функции, резултатите показват, че тези,

които са консумирали най-много подсладители, са преживели 62% по-бърз спад от тези, които са консумирали най-малко.

Според тях това е еквивалентно на около 1,6 години допълнително стареене.

По-подробно, връзката между прекомерната консумация на подсладители и по-бързия когнитивен спад е установена само при участници под 60-годишна възраст и е по-изразена при тези с диабет.

Един от подсладителите, тагатоза, изобщо не е свързан с когнитивен спад.

„Нискокалоричните и безкалоричните подсладители често се разглеждат като здравословна алтернатива на захарта, но нашите открития показват, че някои подсладители могат да имат отрицателно въздействие върху здравето на мозъка с течение на времето“, казва авторът д-р Клаудия Кими Суемото в изявление.

„Въпреки че открихме връзки с когнитивния спад при хора на средна възраст както с, така и без диабет, хората с диабет са по-склонни да използват изкуствени подсладители като заместители на захарта. Необходими са още изследвания, за да потвърдим нашите открития и да проучим дали други алтернативи на рафинираната захар, като ябълково пюре, мед, кленов сироп или кокосова захар, могат да бъдат ефективни алтернативи.“

Какво можем да научим от това проучване

При интерпретирането на резултатите от това проучване има някои важни ограничения, които трябва да вземем предвид.

Първо, както при голяма част от изследванията в тази област, екипът трябваше да разчита на информация за диетата, докладвана от самите участници. Това е склонно към неточности, тъй като е трудно за хората да си спомнят точно какво ядат и в какви количества.

Второ, не всеки изкуствен подсладител е бил включен, така че може да има други съставки, които да движат някои от наблюдаваните ефекти, които не са отчетени.

И накрая, и най-важното, проучване с този дизайн

не може да докаже причинно-следствена връзка.

То може да ни каже, че хората, които са имали по-бързи темпове на когнитивен спад в рамките на тази популация, са склонни да консумират по-големи количества от някои от тези изкуствени подсладители, но не може да докаже, че именно подсладителите са причинили когнитивния спад.

В крайна сметка проучването е полезна платформа за по-нататъшни изследвания и помага да се добави още към научната база знания. Но ако днес грабвате кутия диетична газирана напитка, не е нужно да се притеснявате, че това еднократно действие ще добави месеци към мозъчната ви възраст.

Науката за храните и храненето е изпълнена със сложности; това, което работи за начина на живот и вкуса на един човек, няма да работи за някой друг. Ще са необходими много повече твърди доказателства за причинно-следствен ефект, преди да решим да изхвърлим какъвто и да е изкуствен подсладител завинаги.

Проучването е публикувано в списание Neurology.