Грамотността е верният път към истината

„Какво мислите?“, пита подканващо всеки ден социалната мрежа. Защото дори тя може да задава въпроси, да ги формулира, да ги напише и да ги преведе на съответния език. Истината е, че ние оставаме далеч по-неграмотни от умението на единиците и нулите, които превръщат матрицата не просто в наш изповедник, но и в неотменим наставник. Ето това мисля в Международния ден на грамотността – празник, който светът отбелязва от 1966 година насам.

Към момента в България 18% от тези, които имат над 100 книги в дома и 9% от тези с над 200 книги, не са прочели нито една книга през последната година. Благодарение на родители, баби и дядовци домашните библиотеки има какво да предложат, но това не мотивира младите да четат. Интелектуалният живот на подрастващите се свежда до апликациите в телефона и „разцъкването“ на глупости от всякакъв порядък в интернет.

Думите се състоят от букви, които пишем или изговаряме, за да се разбираме един друг. Имаме уникален език, толкова богат и звучен, че дори в американски екшън главният герой отчита този факт. С кирилицата ставаме все по-интересни за света, а в България все повече губим интерес към нея. Неглижирането на собствения ни език е нашата бавна, но сигурна културна смърт.

Мисълта се тренира чрез фитнеса на диктовката, на преразказа и на творческия експеримент. Не защото всички някога ще станат писатели. Просто усещането, че си грамотен, те води само и единствено напред – без притеснения, без угризения и без комплекс за малоценност. Някога се пишеха писма и се изпращаха пощенски картички.

Сега клавиатурите изместиха химикалките и с оглед на „удобство и бързина“ повечето българи не превключват от латиница на кирилица. Днес „zdr“ измести „здравей“, а емотиконите се усмихват и плачат вместо нас. Пестим от времето си, за да бъдем нещастни. Такова обричане на самота досега светът не помни. Единствено грамотността носи просветление, тя е верният път към истината. Ако не вярвате, попитайте „Гугъл“.

Поетът Добромир Банев специално за Lupa.bg