Христо Мутафчиев влезе в затвора (СНИМКИ)

Нещо за четене
21:21 - 21 Януари 2021
9455
Христо Мутафчиев влезе в затвора (СНИМКИ)

Народният театър „Иван Вазов“ открива 2021 г. с монодрамата на Стефан Цанев "Плач на ангел" - драматична, разтърсваща изповед за свободата и несвободата на човека. Никак не е случайно, че първата премиера за новата година е по текст на обичания поет и класик на съвременната ни драматургия Стефан Цанев – защото последните месеци ни показаха колко беззащитни сме всъщност, колко сами, и колко важно е да бъдем заедно и заедно да потърсим отговори на съдбовните въпроси, пред които изпитанията ни изправят.

„Плач на ангел“ е дълго планиран проект на Народния театър, чиято премиера ще се състои на 22 януари на Камерна сцена. В ролята на  Райчо, притихнал, но и несмирим в своята несвобода, макар и вън от затвора, е брилянтният Христо Мутафчиев. Режисурата на Стоян Радев („Опит за летене“, „Караконджул“, „Ничия земя“), костюмите и сценографията на Елица Георгиева, музиката на Веселин Митев – всички тези брънки от веригата ще потопят зрителите в развързаните бесове на хаоса, които шетат из душите ни.

Героят на Христо Мутафчиев излиза от затвора и попада насред развързаните бесове на хаоса, които криворазбраната и злоупотребена свобода, а и мнозина от нас са оставили да шетат, рушат и безчинстват наоколо, по земите ни и в душите ни. Всъщност не попада ли Райчо в един нов затвор?

„...Мине, не мине нощ – все го сънувам аз онзи ангел: слиза ангелът през дупката на порутения купол на запустяла катедрала, размахва криле и обикаля пустия храм, обикаля пустия олтар, оглежда се – няма никой... няма го Исус, няма я Богородица, няма ги светиите, няма го даже попа... само гладни църковни мишки щъкат насам-натам... побягва ангелът нагоре, към небесния купол, спира да си почине на едно бяло облаче и поглежда надолу – и край черквата няма никой: няма ги децата, няма ги мъжете, няма ги жените... няма ги дори циганите... само старци щъкат насам-натам като гладни църковни мишки... Коя е тази умряла държава? – пита ангелът... И плаче...“, пише Стефан Цанев.

"В “Плач на ангел” един малък човек отчаяно повдига големи въпроси. Отчаяно, защото не е могъл да им отговори, не е могъл да се справи с живота и даже казва, че не го е живял. Затова по своя воля се отказва от своята воля", казва режисьорът Стоян Радев.

"Действието се развива в България и причините за несполуките са колкото лични, толкова и като цяло български. Малкият човек ги обсъжда като такива. И традиционно за нашия край не изглежда, че има как нещата да се оправят. Възможно е зрителите трудно да се идентифицират с героя, защото, както казахме, говорим за малък човек, а не останаха много малки хора - всички сме голяма работа. Най-вероятно бърза връзка може да се направи с упреците, които той понякога отправя. Да упрекваш е заразително.

Но истинската ценност на този текст, поне според постановъчния екип на спектакъла, не се ражда от патоса на нерадостните констатации, споделяни от големите хора, а просветва в признатата безпомощност на малкия човек, живеещ не тук или там, а на Земята. Защото когато разбереш колко си малък под необятното звездно небе, тогава може да се открие по-голям смисъл, различен от привидностите, които те карат да влизаш в ненужни борби, без да подбираш средствата.

Тогава могат да изчезнат опустошителните алчност и жестокост, над които плаче ангелът. За да бъдем честни с публиката, ние умишлено се отказваме от играта на превъплъщението и само разказваме за отчаяния малък човек, до когото трудно можем да достигнем. Нека този театрален ход се чете като жест на смирение", споделя още Стоян Радев.

Драматург на спектакъла е Мирела Иванова, помощник-режисьор – Боряна Митева, плакатът е дело на Янина Петрова, сценографията и костюмите са на Елица Георгиева, а композитор е Веселин Митев.

Христо Мутафчиев е част и от друг обичан от публиката проект по творба на Стефан Цанев, игран на сцената на Народния театър – „Духът на поета“, в постановката на проф. Маргарита Младенова. 

Следващите представления на „Плач на ангел“ са на 28 януари, както и на 2, 20 и 26 февруари от 19:00 ч. на Камерна сцена. 

Снимки: Божидар Марков и Светослав Караджов