НСИ: Половината българи пазаруват онлайн

Почти всички нефинансови предприятия в България с над 10 заети имат интернет достъп, а електронната търговия и използването на изкуствен интелект бележат устойчив ръст. Това показват резултатите от изследванията на НСИ за използването на информационни и комуникационни технологии в предприятията и домакинствата през 2025 г.

По данни на НСИ 96,3% от предприятията с поне 10 заети имат достъп до интернет, като 88% разполагат с фиксирана връзка. Повече от половината фирми - 54,7% - имат скорост за сваляне на данни над 100 Mbps, а при големите предприятия с над 250 заети този дял достига 81,9%. При една пета от тях скоростта надхвърля 1 Gbps. Най-висока свързаност със свръхвисоки скорости има в секторите "Създаване и разпространение на информация и творчески продукти; далекосъобщения", професионалните дейности и научните изследвания и при фирмите, занимаващи се с операции с недвижими имоти.

В същото време близо половината предприятия - 49,7% - поддържат собствен уебсайт,

а при големите този дял е 85,7%. Най-често сайтовете се използват за представяне на стоки и услуги и ценови условия, а една четвърт от фирмите поддържат съдържание поне на два езика. Над 41% от предприятията присъстват и в социалните мрежи, като делът при най-големите достига близо 70%.

Електронната търговия също се разширява:

през 2024 г. 16,2% от предприятията са продавали стоки и услуги онлайн,

а реализираният оборот от електронна търговия представлява 7,6% от общия им оборот. Предприятията най-често продават чрез собствени уебсайтове и приложения, но използват и големи електронни платформи и автоматизиран обмен на данни. За последните пет години делът на фирмите с онлайн продажби се е увеличил с 4,4 процентни пункта.

Използването на изкуствен интелект (AI) в бизнеса все още е сравнително ограничено,

но расте: през 2025 г. 8,5% от предприятията прилагат AI технологии, при ръст от 2 пункта за година. При големите фирми с над 250 заети делът достига 26,2%. Най-активни са компаниите от сектор "Информация, творчество и далекосъобщения" и тези, заети с професионални дейности и научни изследвания. Най-често се използват AI решения за анализ на писмен текст, генериране на изображения, видео и звук, автоматизация на процеси и подпомагане на вземането на решения. Основни цели са маркетингът, продажбите и оптимизирането на вътрешните административни процеси. Сред фирмите, които само обмислят въвеждане на AI, най-често посочваните пречки са липса на експертни знания, високи разходи и опасения, свързани с правната рамка и съвместимостта със съществуващите системи.

По отношение на управлението на данни и бизнес процеси 26,6% от предприятията използват ERP системи, 11,9% - CRM софтуер, а 6,8% - решения за бизнес разузнаване. Тук отново големите фирми водят - близо три четвърти от тях имат ERP, а над една трета използват BI платформи. Анализ на данни извършват 27,1% от предприятията, основно върху транзакционни данни, информация за клиенти и публично достъпни набори от данни.

Платените облачни услуги се използват от 17,8% от фирмите, като при най-големите делът достига близо 50%. Най-често това са облачни услуги за електронна поща, съхранение на файлове, офис софтуер и хостинг на бази данни. Фирмите в ИКТ сектора са най-активни и тук, докато строителството изостава.

Данните показват и първи стъпки към "зелени" ИКТ: 10% от предприятията използват дигитални системи за намаляване на енергийното потребление, а 7,6% - за оптимизиране на използваните материали и увеличаване на рециклираните.

Паралелно с бизнеса расте и дигитализацията на домакинствата.

През 2025 г. 92,8% от българските домакинства имат интернет у дома.

В градовете свързаността достига 94,9%, а в селата - 86,2%, като разликата между град и село постепенно намалява. Интернет редовно използват 86,5% от хората на възраст 16-74 години, а делът на тези, които никога не са влизали в мрежата, спада до 7%.

Най-активни потребители са младите и учащите: почти всички на възраст 16-24 и 25-34 години са онлайн поне веднъж седмично. Все повече възрастни хора ползват интернет - 59,7% от хората между 65 и 74 години влизат редовно в мрежата. Най-популярното устройство за достъп остава смартфонът, използван от 85,5% от потребителите.

Електронната търговия в домакинствата също се утвърждава - 51,2% от българите пазаруват онлайн за лични цели. Жените пазаруват по-често от мъжете, а най-активни са хората между 25 и 34 години и тези между 16 и 24 години. Най-много се купуват материални стоки, следвани от резервации за настаняване, транспортни услуги и билети за събития. Регионално най-голям дял онлайн купувачи има в Югозападна България, а най-нисък - в Югоизточния район, като се запазва и разлика между град и село.

Над една трета от населението - 35,9% - използва интернет, за да взаимодейства с администрацията:

за достъп до лични данни, изтегляне на формуляри, получаване на информация и подаване на данъчни декларации онлайн. Електронните услуги се използват най-често от хората с висше образование и от активните възрастови групи между 35 и 44 години.

Все по-значимо става и използването на генеративен изкуствен интелект от гражданите: 22,5% от хората ползват приложения като ChatGPT, Copilot, Gemini или местни модели за създаване на текст, изображения, код или видео. Половината млади хора между 16 и 24 години са активни потребители на такива инструменти, а при хората с висше образование делът е над 40%.

Въпреки напредъка, 

само 38,3% от българите имат основни или над основните цифрови умения.

Почти една трета от хората са се сблъсквали с враждебни и унизителни съобщения онлайн, а близо половината съобщават, че са попадали на съмнителна или невярна информация. Над половината от потребителите предприемат действия за защита на личните си данни - запознават се с декларации за поверителност, ограничават проследяването и контролират достъпа до профилите си.