И Турция на кръстопът

Автор на коментара е журналистът Зорница Илиева. Тя е специализирала в областта на международната политика. Била е главен експерт по външна политика, отбрана и сигурност на 39-тото и 40-то Народно събрание. Автор е на редица анализи за събития в Турция, Балканите, Близкия изток. 

Докато светът беше зает с инаугурацията на новия президент на САЩ Джо Байдън и събитията във Вашингтон, с ковид-епидемията и „вирусът Навални”, както го нарекоха в Москва, то в съседна Турция по установена от десетилетия практика на дневен ред с приоритет остава външната политика на страната.

Независимо, че редица популярни наблюдатели са убедени, че тя се използва за „отвличане на внимание” от тегобите на вътрешните проблеми на Ердоган, включително заради финансово-икономическата криза в страната. Моментът е особено подходящ. Суматохата, наричана хаос или нов световен ред бележи етапа, в който се намира днес геополитиката. А е известно, че риба най-лесно се лови в мътна вода.

Турският външен министър Чавушоолу е като многоръкия Шива и след разговори преди дни с португалския си колега, защото Лисабон е председател на ЕС, след разговори с колегите в Мадрид, след „писмена дипломация” с недолюбвания напоследък от Анкара френски президент Макрон, той посрещна в Турция Хайко Маас, външен министър на Германия. На „сюрпризиращо посещение”, както го определиха в Анкара. Това посещение се оценява като сигнал за решимостта през 2021г да се оказва пълна подкрепа за обещаните реформи в Турция и за решимостта този процес да бъде искрено подкрепян.

„Хюриет” съобщава, че се очаква да се осъвремени договорката от 2016г, която за Турция означава преди всичко да се даде предимство на безвизов режим за турските граждани и нов митническия съюз. Турция винаги е настоявала за искреност от страна на ЕС по тези въпроси, защото са известни пречките, които поставят в тази връзка някои европейски страни-членки. Без да се конкретизира, известно е, че Париж  води бащина дружина в това отношение. Предвиждат се разговори с лидери на ЕС като  Борел, Шарл Мишел и Урсула фон дер Лайен, а после следва срещата на върха Турция/ЕС. Междувременно Мишел и Урсула фон дер Лайен ще посетят Турция и ще разговарят с Ердоган.

Няма как на тези разговори да не се обсъжда ситуацията в Източното Средиземноморие, защото Берлин стои твърдо зад идеята за организиране на диалог между Гърция и Турция и то след 5 години прекъсване на преговорите между двете страни. Очакванията на Берлин са за среща на 25 януари между двете враждуващи страни-съюзнички в НАТО. От своя страна Чавушоолу е обещал,  че ще разговаря по телефон с колегата си в Атина Дендиас за предварително уточняване на детайлите. В същото време военните делегации на двете страни ще разговарят на срещата на НАТО тази седмица и то точно по проблемите на Източното Средиземноморие. Видно е, че макар и без да е вече председетал на ЕС, Германия не оставя стария си съюзник Турция. Явява се посредник за разбирателство между Атина и Анкара с цел стиковане на позиции по щекотливите проблеми между двете страни. Независимо, че Гърция побърза да уведоми, че ще настоява за увеличаване на морските граници на Кипър и то без да се съобразява с възраженията на Анкара, а Турция не прибира окончателно проучвателните си кораби от региона. Придружавани естествено от военни съдове, които се разминават с изпратени със същата цел френски военни кораби.  Въглеводородите в крайбрежните води на Кипър са голямо предизвикателство. Няма съмнение, че  Анкара няма да се откаже от участие в разработките на тези находища. Без значение,че ЕС подкрепя  членките си Гърция и Кипър в този прословут спор за правото да се разработват газовите находища в региона.

Никак не е случайно, че на пресконференцията след разговорите с Хайко Маас Чавушоолу първо е напомнил, че „наши доктори” са разработили ваксината срещу Covid-19 в Германия и го дава като пример за добро сътрудничество с подчертаване на нивото на турските специалисти. После не пропуска да посочи „ислямофобията” като съществен проблем, който се отразява отрицателно на милионната турска общественост в Германия. Следват оптимистичните нотки с доброто сътрудничество в областта на образованието и туризма. По тези теми разбирателството е на високо ниво. От своя страна Хайко Маас се е ангажирал да съдейства за увеличаване броя на немските туристи в Турция, защото броят им през 2019/20г е силно намалял по разбираеми причини. Интересно е, че Чавушоолу е заявил със задоволство, че се наблюдава „позитивна атмосфера” в отношенията между Турция и ЕС. Това като подкрепа на вече изложеното от Ердоган желание Анкара да активира с нова сила присъединителния процес към ЕС.

Такава позиция трудно се вписва в заявеното от Путин, че „Ердоган е предвидим политик,  който „не размахва опашка напразно”. Не за друго, а защото темата ЕС за дълго време бе оставена на закачалка, както се изразяват в Анкара, а сега се явява първостепенна задача за турските дипломати и политици. Що се отнася до размахването на опашката, сигурно е, че тя не се размахва напразно. Нарича се „гъвкава политика”, често с прояви на „обръщане на палачинката” при промяна на геополитичесата ситуация и в зависимост от нескриваните амбиции на Анкара за място сред най-големите в Г-20, например.10-тото място може и да е мираж, но хваща око на вътрешен терен.

Всъщност отмяната на визите е основна цел и Берлин определено поклаща глава с одобрение на искането. Друг въпрос е как ще реагират другите страни-членки на ЕС. Според Чавушоолу Турция е готова за реформи и изпълнение на изискванията на Брюксел. Споменава Нагорни Карабах и ролята й в тази война, но миналата седмица Путин се срещна в Москва с лидерите на Армения и Азербайджан за продължаване на разговорите  по омиротворявенето на обстановката в ситуацията на загубилия войната Ереван, но там го нямаше Ердоган. Путин преди срещата е разговарял по телефона само с Макрон, защото Франция е член на Минската група, а Анкара не успя с внушенията, че има място и за Турция в тази група. Което на пръв поглед не се отразява фатално на стратегиите на Турция за влияние в централна Азия и най-вече в Азербайджан. В тази връзка амбициите на Ердоган  са многопосочни и влияние се демонстрира  в Ирак,  Сирия, Либия, Судан, Сомалия,където има турски военни бази или Анкара в тези страни е пряко ангажирана на терен със свои войски.

Моментът в геополитиката обаче е особен. Хайко Маас идва в Турция след избирането на Лашет за председател на водещата партия в Германия, ХДС, и то след 16 години управление на канцлера Меркел. Обещава се продължаване на политиките на Меркел, която оставя незаличима следа в международните отношения и вътре в страната. Но няма съмнение, че в обстановка на пандемия и финансови кризи по света пред Берлин стоят важни решения. След избора на Джо Байдън за президент на САЩ ЕС ще трябва да решава дали да следват нападателността на Вашингтон или да продължат с насочване към Евразия. Като страна-износител Берлин има интерес да насочва икономиката си на Изток, най-вече Китай. Още повече, че преживява дълбоки различия със САЩ относно „Северен поток 2” и ядреното споразумение с Иран.

Или, както казват в Анкара, на Германия й предстои избор за посоката – Азия или Атлантика. А страната е в период на провинциални избори и за Бундестаг през септември, когато ще се определи и новия канцлер. Според последни проучвания на общественото мнение коалицията ХДС и ХСС събират 37% от гласовете, зелените са с 19%, ГСДП е с 15%, Алтернатива за Германия – 10%, лявата партия - 8% и либералите – 6%. Данните показват, че ХДС и ХСС са увеличили влиянието си от 32% на 37%, докато ГСДП от 20% с е снишила на 15%. Очакванията са, че зелените през есента ще бъдат втора сила в Бундестага, въпраки спада от 24% на 19% в сравнение с предишните избори.

Изборите в Германия, без значение дали са провинциални или общи, имат значение за Турция. За 3-4 млн турски граждани, от които поне 1.5 млн са избиратели  е важно кой ще ги управлява. За Анкара важи същото. Въпреки, че в Анкара са наясно за целите на Вашингтон за разкъсване на отношенията между Берлин и Анкара. Наричат ги създаване на пропаст, която прилича на задачите за създаване на разрив между Москва и Пекин. Иначе се декларират промени, които да възстановят съюзническите отношения на САЩ с ЕС и поотделно със страните-членки на Съюза. В такава обстановка и Ердоган ще се стреми за уточняване на проблемните въпроси между Турция и САЩ в посока възстановяване на сътрудничество на високо ниво.

В Германия турските граждани се призовават да положат усилия за приятелски отношения между Берлин и Анкара, а без съмнение в САЩ турските лобита ще работят за създаване на условия за нормализиране на връзките между двете страни. Вероятно и Джо Байдън, новият президент, няма да се колебае да подкрепи такива инициативи. Той добре познава Турция, бил е там 4 пъти като вицепрезидент на Барак Обама и е разговарял многократно с Ердоган. Такава политика може да помрачи отношенията на Анкара с Москва, но нали „Турция над всичко” не е случайно често повтарян  лозунг на Ердоган? Той си дава сметка, че Берлин трудно ще изостави сътрудничеството с Китай в областта на автомобилостроенето, че немски фирми инвестират в страната на Си Дзинпин в производството на електромобили, че Ауди и БМВ са увеличили многократно през 2019/2020г продажбите си в Поднебесната империя, че газът от Русия може да се насочи с предимство към Азия и всичко това държи под напрежение взимането на решения за предстоящата ориентация в оста Изток/Запад.

Опитът в т.н. гъвкава политика ще бъде от полза в такава ситуация, а Ердоган е доказал, че като птица-феникс може да възкръсва и при внасяни отвън сложни политически ситуации. Затова пък вътре в страната вече получи заплаха от бившия си съюзник и експремиер, Давутоолу, вече лидер на нова партия, „Бъдеще”, че му предстои „елиминиране” т.е. сваляне от власт чрез нов пуч.Колко е сериозно това предупреждение и дали не цели просто разрив между Ердоган и подкрепящия го съюзник от крайно дясната националистическа партия, ПНД, Бахчели, предстои да се изясни.  Но е видно, че механизмите са едни и същи по цял свят - сеене на раздори и разриви между партньори и съюзници с цел елиминиране или пращане в глуха линия, както се казва. Който може, отстоява позиции и налага волята си. През последните години лидерите на Русия и Китай го доказват с конкретни действия. Ердоган с опита на повече от 20 години политическо лидерство не им отстъпва. Да видим както предстои. Защото тези политики няма как да не се отразяват и у нас. Това поне си го знаем.