Икономиката ни се свива с 5,1% през 2020 г., прогнозира ЕК

Брутният вътрешен продукт (БВП) на България ще отчете спад през 2020-та от 5,1%. Това се казва в есенната прогноза на ЕК, представена днес от Паоло Джентилони, комисар за икономиката.

През миналата година отчетохме ръст от 3,7%. Това ниво ще можем да постигнем чак към края на 2022 г. Добрата новина е, че в междинната лятна прогноза се очакваше свиване с "около 7%", колкото беше и пролетната (-7.2%) през май, а сега е малко над 5%. Лошата е, че излизането от кризата ще е много по-бавно според есенната прогноза, защото през пролетта се очакваше ръст от 6% на БВП за 2021 г. и 5.3% през лятото.

Безработицата ще се стабилизира на 5.8% за цялата 2020 г.,но на практика ще остане на това ниво и през 2021 г. (5.6%) и 2022 г. (5%) при 4.2% през 2019 г. Иначе казано, заетостта толкова ще намалее, че възстановяването на темпото от 2019 г. (0.3% ръст) ще се случи някъде в бъдещето - за 2020 г. тя ще е минус 2.9%, а компенсацията в следващите две години ще е 0.5% и 1%, смятат още от ЕК.

Доходите леко ще се повишат, но основно заради това, че правителството вдига заплати в обществения сектор и повишава минималната заплата и събиранията за обществено осигуряване. За разходите на българите вероятно е някакво успокоение, че годината ще приключи с 1.2% инфлация (след това тя ще е 1.4% и 1.8%) и тя ще бъде движена предимно от сектора на услугите.

България влезе в пандемията със силни фискални позиции, позволили на правителството да обяви помощни мерки в размер около 2% от БВП и да изкара две трети от 2020 г. с бюджетен излишък, припомнят от Еврокомисията.

До края на 2020 г. обаче балансът ще достигне минус 3% от БВП,

толкова ще остане и през 2021 г. и ще е минус 1.4% през 2022 г. (отново изчислени без средствата от помощния фонд на ЕС). Засилването на пандемията през последните седмици и епидемиологичната ситуация означават, че прогнозите ни в обхванатия период са обект на изключително висока степен на несигурност и рискове, се казва в официалното съобщение на Европейската комисия.

Общият размер на инвестициите ще намалее през 2020 г. толкова много (-11.5%), че възстановяването им до нивото от миналата година няма да се случи до 2023 г.

Тези инвестиции ще идват основно от правителството и завръщането към показателя от 2019 г. (4.5% от БВП) ще е бавно - ръст от 0.5% догодина и още 7% през 2022 г. Това е сценарий без милиардите евро, предвидени за специалния антикризисен фонд на ЕС, който още не е одобрен и не са известни условията за достъп до него, включително стандарти за върховенство на закона.

За еврозоната, която след оттеглянето на Великобритания вече покрива ЕС с няколко изключения в Централна и Югоизточна Европа, очакваното свиване е 7.8% от БВП с последвщ ръст от 4.2% и 3% в следващите две години.

Съвсем малко по-добра е оценката за целия ЕС - рецесия от минус 7.4% (и възстановяване от 4.1% и 3%). И за двете зони това са малко по-добри данни за настоящата и по-лоши за следващата година. И на двете места няма да има завръщане през 2022 г. до нивата преди кризата.

Безработицата в еврозоната ще е средно 8.3% за 2020 г. и 9.4% догодина (8.9% през 2022 г.), докато за ЕС отново показателите са малко по-добри - 7.7%, 8.6% и 8%.

Заради антикризисните мерки правителствените дефицити в еврозоната буквално ще експлодират от 0.6% от БВП през 2019 г. на около 8.8% през 2020 г. и ще останат на 4.7% през 2022 г. с постепенното спиране на помощните програми. Нивото на задлъжнялост на държавите също рязко се увеличава в зоната на единната валута - от 85.9% от БВП през миналата година на 101.7% през 2020 г. и до 102.6% през 2022 г.
Спрямо България инфлацията в еврозоната и ЕС като цяло ще е много по-ниска, особено тази година - съответно, 0.3% и 0.7% за 2020 г. и завръщане към 1.3-1.5% за следващите две години.