Има ли пилот в самолета? Румен Радев замълча за еврото

Вече близо 24 часа от най-висшата държавна институция в България - президентството запазват оглушително по темата на деня - решението на Европейската комисия и на Европейската централна банка страната ни да се присъедини към еврозоната от 1 януари 2026 г. Двете ключови институции на Европейския съюз вчера в 14 часа българско време обявиха, че България е изпълнила всички конвергентни критерии и може да стане член на еврозоната.

Последваха коментари от премиера Росен Желязков, от парламентарните политически сили, от ЕК, от европейски лидери, в центъра на София вчера имаше и протести срещу еврото и за запазване на лева, но президентът Румен Радев все още не е коментирал темата по никакъв начин. Няма коментар и от страна на вицепрезидента Илияна Йотова. Вместо това в четвъртък сутринта дойде новината, че държавният глава заминава на 8 юни за 5 дни в Централна Азия. Той ще бъде на официални визити в Казахстан и Узбекистан.

Както е известно навръх Деня на Европа 9 май Румен Радев направи изненадващо и извънредно обръщение към нацията и към парламента и поиска да бъде свикан референдум със следния въпрос: "Съгласни ли сте България да приеме единната европейска валута евро през 2026 г.?"  Президентът внесе предложението за народно допитване в парламента, но то бе отхвърлено.

Според Радев България е изправена пред стратегическо решение - приемането на еврото, за което в страната няма постигнат консенсус, а оценките са противоречиви. По думите му обаче това, което най-много липсва в този процес е зачитането на демокрацията от органи с ниско доверие. Според държавния глава референдумът ще бъде оздравителен за българската демокрация. Радев призова депутатите да изпълняват ангажиментите си не само към еврозоната, но и към демокрацията. 

Преди дни пък Румен Радев коментираме, че протестите срещу еврото показват, че хората нямат достатъчно информация за ползите от влизането ни в еврозоната и държат тяхната дума да бъде чута.

"Черната дупка на олигархията поглъща все повече българската политическа система. Това несъмнено има своите отражения и тук е въпросът на свободата на българските граждани да имат силата да се противопоставят на всички тези негативни процеси", заяви президентът.

Според него страната се нуждае от нова политическа алтернатива, която да се противопостави на завладяването ѝ от олигархията, на притискането и рекетирането на бизнеси.

Попитан дали самият той би оглавил подобен проект, президентът посочи, че промяната започва от хората, които искат гласът им да бъде чут и на които властта не обръща внимание в момента.

Официалното решение България да се присъедини към еврозоната ще бъде взето в следващите месеци. Финансовите министри на страните членки на общото европейско валутно пространство трябва да се срещнат на 19 юни в Люксембург, след което трябва да приемат препоръка към Съвета за ЕС България да стане 21-ият член на еврозоната. Ще последва и среща на Съвета на ЕС на 26 юни, на която да бъде обсъдено предложението.

На 30 юни Европейската комисия ще направи предложението за фиксирането на курса, като се очаква да се запази курсът от валутния борд.

Обменният курс на българския лев към еврото в момента е фиксиран през валутния борд - той е 1.95583 лева за 1 евро. През октомври 2022 г. беше приет закон, в който е описано, че България ще влезе в еврозоната при обменен курс от 1.95583 лева за 1 евро. През лятото на 2024 г. беше приет още един закон, който уточнява спецификите по преминаването от лева към евро. В него също ясно е упоменато, че обменният курс ще остане същият, какъвто е бил досега.