Има ли план Б за тока при спад в АЕЦ "Козлозуй"?

Двата блока на АЕЦ "Козлодуй" в момента работят с натоварване според графика за електропроизводство, а българската електроенергийна система разполага с достатъчно мощности и ресурси, за да гарантира електроснабдяването и при евентуално намаляване на производството от ядрените блокове. Това съобщиха от Министерството на енергетиката за възможностите на системата при продължително понижаване на нивото на река Дунав.

Ситуацията остава динамична и се наблюдава постоянно. От началото на юли в АЕЦ "Козлодуй" работи специална група, която изпълнява програма с мерки за безопасната и надеждна експлоатация на двата блока при продължително ниско ниво на реката, допълват от ведомството.

Министерството на енергетиката е в постоянна координация с АЕЦ "Козлодуй", Националната електрическа компания и Електроенергийния системен оператор. Разглеждат се различни сценарии за осигуряване на потреблението, включително при евентуално ограничаване на ядреното производство.

Максималното потребление на електроенергия през летните месеци е около 5000-5200 MW, но разнообразният производствен микс на страната позволява пиковото натоварване да бъде покрито и при намаляване на мощността на ядрените блокове, подчертават от ведомството пред Дир.бг. 

В системата участват термични централи, водноелектрически и помпено-акумулиращи мощности, фотоволтаични и вятърни централи, както и бързо увеличаващ се капацитет за съхранение на електроенергия.

ТЕЦ "Марица-изток 2" в момента работи с пет от общо осемте си блока. Другите три са в ремонт като част от подготовката за зимния сезон, като целта е ремонтите да приключат възможно най-бързо, посочва ведомството.

Добро е и състоянието на водните ресурси. По данни на Министерството на енергетиката

наличният ресурс в язовирите тази година е около 1 880 000 MWh - ниво, каквото страната не е имала от повече от осем години.

Двата хидроагрегата на ПАВЕЦ "Чаира" работят по график на максимална мощност, което допълва възможностите за балансиране на системата.

Значителен ресурс представляват и възобновяемите мощности. В България са присъединени около 6800 MW фотоволтаични мощности и 714 MW вятърни мощности. Фотоволтаиците обаче не могат да помогнат пряко във вечерните пикови часове, когато слънчевото производство вече е преустановено.

Именно тогава все по-голяма роля имат батерийните системи за съхранение. За по-малко от година в страната са въведени над 6 GW мощности за съхранение, подпомогнати от пазарните стимули и финансирането по Плана за възстановяване и устойчивост.

Общият капацитет за съхранение на батериите е приблизително 16 000 MWh. Според енергийното министерство този ресурс може да покрие около два до три часа от вечерния пик на потреблението.

При необходимост България може да разчита и на електроенергийните си връзки със съседните страни. Страната разполага с едни от най-добрите междусистемни свързаности в региона, които позволяват обмен на електроенергия и допълнително увеличават гъвкавостта на системата, отбелязват от енергийното министерство.

Въпреки наличните резерви институциите продължават да следят денонощно ситуацията около АЕЦ "Козлодуй". Министерството на енергетиката, атомната централа, НЕК и ЕСО поддържат постоянна координация с цел да се гарантират сигурността на доставките и нормалната работа на електроенергийната система.

Междувременно нивото на Дунав продължава да спада в българския участък като в района на Русе е с около 3 см по-ниско от вчера.

По данни на Изпълнителната агенция "Проучване и поддържане на река Дунав" то е минус 121 см под условната нула.