Инфлацията изяде 15 млрд. от влоговете ни
Високата инфлация изяде над 15 млрд. лв. от спестяванията на хората и бизнеса в банките. В резултат домакинствата станаха по-бедни, а бизнесът губи пари, които в друга ситуация биха отишли за инвестиции и за разкриване на работни места.
Общият размер на депозитите в банките е над 105 млрд. лв., показват последните данни на БНБ към края на април. Това са пари, които стоят на влог при почти нулеви лихви. За големи депозити над определен праг банките дори въведоха такса съхранение.
Същевременно годишната инфлация нарасна до рекордните 14,4%, показват данните на НСИ, цитирани от „Труд“. Такава висока инфлация не е имало след 2008 г., когато беше световната финансова криза.
В резултат на всеки 1000 лв. на депозит в банка хората за година реално са изгубили по 144 лв., защото с тях вече могат да купят по-малко стоки и услуги. Ако човек има 10 хил. лв. в банка, реално е изгубил 1440 лв. само през последните 12 месеца.
А общият размер на загубите на фирмите и домакинствата от спестяванията им в банките е над 15 млрд. лв. Като в тези изчисления влизат само депозитите, но не и парите по разплащателни сметки и под дюшеците. Реално загубите на хората и фирмите са много по-големи.
В резултат всички хора, които имат спестени пари, обедняват. Това се отнася не само за хората с високи доходи, но и за тези от средната класа, които години наред спестяват, за да могат да си купят кола или да съберат пари за начална вноска за покупка на нов апартамент. Заради високата инфлация може да се окаже, че парите, на които са разчитали да променят към по-добро живота си и са спестявали с години, вече не са достатъчни за покупката на кола или апартамент.
Или пък вместо да купят нова кола, ще трябва да се задоволят с автомобил на 4-5 години. Или пък вместо със събраните пари да направят първа вноска за жилище от 80 км. метра, където цялото семейство да се чувства удобно, ще трябва да живеят в по-малък апартамент от например 64 квадрата.
В резултат инфлацията не само намалява текущите ни доходи, а намалява стандарта ни на живот.
Според управляващите инфлацията е привнесена отвън. Това обаче не е точно така. Средната годишна инфлация в страните от ЕС е 8,1% към края на април, а у нас е значително по-висока.
Стигна се дотам, че в магазините често вносни храни са по-евтини от българския им еквивалент и то при положение, че има по-големи разходи за транспорта им до България, а заплатите в страните, където са произведени, са по-високи от тези в България.
Доскоро само вносните плодове и зеленчуци бяха по-евтини от българските, но все по-често това се случва и с кашкавала, сиренето и месото. А причината за това е, че в другите страни от ЕС има държавна политика, която позволява производството на храни и други стоки на по-ниска себестойност.
Една от основните причини за високата инфлация в България е забавянето на компенсациите за бизнеса заради високите цени на тока, несигурността дали тези компенсации ще бъдат получени и недостатъчният им размер. И то при положение, че България произвежда евтина електроенергия и я изнася на високи цени.
Мерките на кабинета ни правят по-бедни
Предложените от правителството антикризисни мерки ще доведат до още по-голямо покачване на инфлацията, категорични са финансовите експерти, които “Труд” потърси за коментар.
В резултат всички ще станем още по-бедни. Защото за всеки човек е важно не само какви доходи получава в момента, а и какви спестявания има. Голяма част от пенсионерите също имат пари в банки, които са спестили по време на целия си трудов живот.
А в момента високата инфлация изяжда спестяванията им и в резултат те също ще могат да купят по-малко стоки и услуги с парите си.
Но вместо правителството да помисли как да защити спестяванията на хората и да стимулира икономиката като укроти инфлацията, се опитва да трупа политически дивиденти и да се хареса на населението без да мисли да последиците.