Инспектор Алекс разследва: Какво не ѝ е наред на Имане Хелиф?

Новината от тази седмица (всъщност новина ли е?) — боксьорката Имане Хелиф, която скандализира света с участието си на Олимпийските игри в Париж, където стана и шампионка, е биологичен мъж. Това потвърждава медицински доклад от юни миналата година, публикуван от френския журналист Джафар Аит Ауадия. Според доклада Хелиф е родена с „тестиси“ и „микропенис“. 

Информацията се появява няколко месеца, след като алжирката стана олимпийска шампионка на Летните игри в Париж между юли и август. От публикацията на Ауадия в Lecorrespondant става ясно, че медицинският доклад на Хелиф индикира „липса на матка“, наличието на тестиси в коремната област“, „сляпа вагина“

и микропенис под формата на „хипертрофия на клитора“.

В добавка, Хелиф страда и от дефицит на 5-алфа редуктаза – той засяга главно мъже по време на раждането и се отразява на нормалния растеж на сексуалните органи. Поради дефицита, бебетата от мъжки пол са неправилно причислени към женски поради наличието на деформирани гениталии. Медицинският доклад предполага още, че Хелиф вероятно е била родена „с родители, които са може би роднини“ и препоръчва „хирургическа интервенция и хормонална терапия“.

Отдавна е известно не само във фитнес залите, че

химията прави физиката.

Нека надникнем в този очарователен свят и да опитаме да разберем какъв на практика е проблемът на алжирската боксьорка.

Мъжката сила пряко зависи от количеството в кръвта на най-важния хормон в мъжкото тяло — тестостерон. Той се изработва по няколко милиграма в денонощието, като това количество е напълно достатъчно за поддържане на жизнената дейност на целия организъм. Тестостеронът отговаря както за вторичните полови признаци — растеж на косми по лицето и тялото, нисък тембър, така и за половото влечение, ерекцията, сексуалното поведение и образуването на спермата. Той е отговорен за андрогенните и анаболни ефекти, наблюдавани при мъжа по време на неговото юношество и зрелост. При растежа на юношите хормонът има стимулираща роля в две основни насоки: ефекти на възмъжаването (напр. начално нарастване на пениса и мъжките полови жлези, удебеляване на гласа, поникване на брада и т.н.) и анаболни ефекти (повишаване на мускулната маса, на размера на вътрешните органи, контрола на телесните мазнини, ускоряване синтеза на протеини и на калцирането на костите). Андрогените имат важен анаболен ефект върху белтъчния метаболизъм. Тестостеронът повишава синтеза и потиска разграждането на протеините, повишавайки съотношението мускулна маса/мастна маса. Синтетичните анаболни стероиди имат подобни ефекти и в медицинската практика се използват за лечение на мъжки хипогонадизъм, анемия, състояния с мускулна слабост, остеопороза и др.

Тестостеронът регулира дори развитието на т.нар. красиви мускули,

тъй като стимулира произвеждането на белтъчини в тях. Завистниците на изваяното тяло често обичат да повтарят, че никой, който се наслаждава както трябва на живота, няма плочки на корема. Но и едните, и другите бъркат, ако си мислят, че тестостеронът има отношение единствено към мускулите у мъжете. Без тестостерон нормалната работа на сърдечно-съдовата, нервната, кръвоносната и отделителната система на мъжете е немислима.

Пряко от тестостерона зависят работоспособността, творческият потенциал, паметта, настроението и дори характерът.

Докато мъжът произвежда всекидневно от 40 до 60 пъти повече тестостерон от жената (но жените са по-чувствителни към хормона), тя отделя от 2 до 3 пъти повече естрогени в сравнение с мъжа. Първоначално женските яйчници произвеждат тестостерон, който след това с помощта на ензима ароматаза се превръща в естрогени. Механизмът на превръщане е налице и при двата пола. Този механизъм отчасти е отговорен и за болестното окосмяване на жените — тогава от нормалното (или увеличено) количество тестостерон не се образуват достатъчно естрогени. При мъжете обаче е възможен и обратният ефект — ароматазната система в организма да действа прекомерно активно и да се произведат прекалено много естрогени. Това се случва най-често с мъже, които нямат нарушения в потентността и ерекцията,

но им липсва сексуално влечение и типичната за нормалните тестостеронови нива „здравословна“ агресивност в работата.

По-високите тестостеронови нива водят да повишен синтез на протеини, засилва се креатиновия синтез и синтеза на креатин фосфат, а това има отношение към синтеза на аденозинтрифосфат (фундаментална молекула, която се намира в основата на енергийния метаболизъм във всички живи организми; тази малка, но изключително важна молекула действа като универсална енергийна валута, подпомагайки широк спектър от биологични процеси – от мускулна контракция до синтез на нови клетки). Също така, този важен хормон подпомага повишаването на гликогенния запас и кръвния обем. Той произвежда и антикатаболен ефект като спомага за задържането на азота, което пък води до съхраняване на мускула. Като обобщение можем да кажем, че тестостеронът е естествен хормон, който стимулира развитието на специфичните черти на мъжествеността. 

При навлизане в кръвния поток тестостеронът (а също и любимите на фитнес маниаците многобройни негови синтетични аналози) действа като химически вестител, който в цитозола (течността във вътрешността на клетката) се свързва с вътреклетъчен андрогенен рецептор (АР). При свързването се образува АР–стероиден комплекс, преминаващ към ядрата на клетките. Там този комплекс се свързва с ядрената ДНК, предизвиквайки транскрипцията на различни гени.

Резултатът от тази сложна биохимия е по-разбираем — стартира процес на интензивен белтъчен синтез

и на много съществения процес на задържане на азота. Този процес проправя пътя за производство на протеинови молекули, включително и в мускулите.

Самият тестостерон е биологически слабоактивен и се свързва слабо с андрогенните рецептори. На практика той е прохормон и преди да подейства на андрогенните рецептори в клетките на тъканите-мишени той трябва да претърпи непосредствено в клетките химично трансформиране — редукция в позиция 5-алфа (специфична позиция в молекулата на тестостерона и другите стероиди), което се извършва от ензима 5-алфа редуктаза (5-АР). 

Почти всеки стероид може да се превърне в нещо друго, т.е. да се метаболизира, когато бъде изложен на действието на 5-АР. Така например

тестостеронът се превръща в неговия дериват дихидротестостерон, който е с два–три пъти по-голям афинитет към андрогенните рецептори, отколкото тестостерона.

В някои тъкани около 7% от тестостерона се редуцира до 5-алфа-дихидротестостерон (DHT) от ензима 5-алфа-редуктаза, който се синтезира в много тъкани на мъжете (и жените), особено в кожата, простатата, мъжките полови органи, нервната система и космените фоликули. Дихидротестостеронът е активната форма на тестостерона — той е около 10 пъти по-активен от него и е пряко отговорен, например, както за оплешивяването (в повечето случаи), така и за мутирането на гласа.

Ензимът 5-алфа-редуктаза участва в стероидгенезата (синтезата на стероиди в организма). В човешкия геном се съдържат три гена, които кодират различни изоформи на 5-алфа-редуктазата: SRD5A1 и SRD5A2, SRD5A3, разположени съответно на пета и втора хромозома. Освен, че преобразува мъжкия хормон тестостерон в неговата активна форма дихидротестостерон, ензимът е отговорен и за образуването на невростероидите алопрегненолон и THDOC. Мутации в гена SRD5A2 предизвикват сложното състояние псевдовагинална перинеоскротална хипоспадия, при което по време на половото съзряване на субект,

имащ женски първични полови признаци, започва да мутира гласът, появява се окосмяване от мъжки тип, а клиторът силно нараства.

При редки генетични дефекти (състоянието засяга само генетични мъже) ензимът 5-алфа редуктаза може да липсва в тъканите или активността му да е понижена. В такива случаи се развива пълна или частична нечувствителност на тъканите към тестостерона (но не към всички андрогени въобще).

Вследствие на това плод от мъжки хромозомен и гонаден пол се ражда с женски полови органи

(хермафродитизъм; политкоректният термин днес е интерсекс) или със значително недоразвити мъжки полови органи (микропенис). Интересен пример в това отношение са децата „геведосе“ в Доминиканската република, които сякаш буквално променят пола си, когато достигнат юношеска възраст — на 12 години момичетата се превръщат в момчета.

Във филмовата поредица на BBС „Обратно броене към живота“ се разказва за странен генетичен феномен, който се наблюдава при над 1 процент от момчетата, родени в Салинас — отдалечено село в югозападната част на Доминиканската република. Децата „геведосе“ (guevedoce), което буквално означава „пенис на 12“ — наречени също и machihembras („първо жена, после мъж“) — изглеждат съвсем като момичета при раждането им и биват възпитани по съответния начин — с рокли и кукли.

Когато се раждат те изглеждат като момичета, тъй като нямат тестиси и изглежда сякаш имат вагина.

Чак когато наближат пубертета, тогава пенисът пораства и се спускат тестисите. След тази промяна, геведосе израстват като нормално функциониращи мъже в общността, въпреки че някои дребни знаци издават биологичното им наследство. Освен, че имат малко по-малък размер, всичко работи нормално и геведосес живеят обикновено живота си като мъже, макар брадите им да са по-редки, а простатата — по-малка. Не всички геведосе променят името си след пубертета. Някои си остават с женски имена за цял живот. Подобно явление не е изолирано единствено в Доминиканската република — същото генетично състояние е наблюдавано в Нова Гвинея и Турция.

Откритието защо децата геведосе преживяват тази радикална трансформация е дело на Джулиан Императо, ендокринолог от универтета Корнел в САЩ. През 70-те години на ХХ век Императо и колегите ѝ откриват, че причината за рядкото състояние е дефицит на ензима 5-алфа-редуктаза.

Без него организмът не може да създаде мъжкия полов хормон дихидротестостерон и това предотвратява развитието на мъжки полови органи.

До пубертета, когато повишените нива на тестостерон със закъснение разкриват мъжкия пол на децата геведосе. Въпреки това „след раждането външните полови органи изглеждат приблизително като клитор и срамни устни“.

Нещо такова изглежда се е случило и с боксьорката Имане Хелиф.

Но нещата имат и известна предистория — не само при нея, а при всички представители на силния пол.

За да си мъж, трябва да имаш хромозома Y. Мъжката хромозома Y се предава от баща на син и тя има ген SRY (sex-determining region Y), който отговаря за развитието на тестисите и производството на мъжките полови хормони, определящи мъжествеността. През първите седмици след зачеването мъжките и женските ембриони са съвсем еднакви. Развитието на половите органи започва едва след седмата седмица на бременността. Важна роля за това играе споменатият вече ген SRY, разположен на късото рамо на Y хромозомата. Генът SRY (открит у повечето млекопитаещи) взима участие в развитието на организма по мъжки тип. Той кодира белтъчен фактор за развитие на тестисите, което инициира развитието на мъжкия организъм като стартира каскада от биохимични реакции. Този ген се оказва доста консервативен — в него не се допускат никакви мутации. У всички мъже на Земята в последователността на нуклеотидите на този ген няма дори една буква разлика. Учените предполагат, че последно генът SRY е претърпял промяна преди около 200 хиляди години.

При бебетата с мутации в SRY гена не се развиват тестиси и те се раждат като момичета.

През 7-та седмица на ембрионалното развитие под влияние на Y-хромозомата от индиферентните гонади започват да се развиват тестиси. През този период от своето развитие те вече могат да секретират известно количество тестостерон. Тази секреция се стимулира от хорионгонадотропния хормон, отделян от плацентата, а след 11-ата седмица — и от лутеинизиращия хормон. Секрецията на тестостерон от феталните тестиси постепенно се засилва и достига своя максимум по средата на бременността. Тестостеронът заедно с Мюлеровия инхибиращ фактор (секретиран от Сертолиевите клетки) насочват развитието на недиференцираната ембрионална репродуктивна тъкан към оформянето на мъжки полови органи.

След това тестостеронът стимулира растежа и развитието на всички органи на мъжкия репродуктивен тракт. 

Y хромозомата е една от двете полови хромозоми у хората. Половите хромозоми образуват една от 23 двойки човешки хромозоми, които са налични у всички клетки (с изключение на половите). Нормално всеки индивид има по една двойка полови хромозоми във всяка клетка. Мъжете имат една X и една Y хромозома, а жените имат по две Х хромозоми. Рядко се срещат индивиди с различен брой полови хромозоми: XXY хората са от мъжки пол, но X0 (имат женска, но липсва мъжка хромозома) са жени.

Полът на бебето се определя още в момента на оплождането. Яйцеклетката, съдържаща хромозома Х, се среща със сперматозоид, който може да носи хромозома Х или Y. Ако сперматозоидът, оплодил яйцеклетката, носи Х хромозома, то новообразуваната клетка има ХХ хромозоми (Х от яйцеклетката и Х от сперматозоида) и бебето е момиченце. Ако яйцеклетката бъде оплодена от сперматозоид с Y хромозома, то новообразуваната клетка носи хромозоми ХY и бебето е момченце. Вероятността да се зачене момче или момиче е 1:1.

Изглежда ясно и просто. Но понякога нещата се усложняват поради една или друга причина. 

Функцията на гена SRY невинаги е праволинейна.

Той може да липсва или пък да не работи правилно и да доведе до XY ембрион, който да не е в състояние да развие мъжка анатомия и при раждането да се идентифицира като момиче.

Може дори да се появи върху Х хромозомата, което да доведе до ХХ ембрион, който да развие мъжка анатомия и при раждането да се идентифицира като момче. Може да се случат и други генетични вариации, които да не са свързани с гена SRY. Такъв е Синдромът на пълната андрогенна нечувствителност, при който клетките на XY ембрион реагират минимално (или дори никак) на сигналите на мъжките хормони. Въпреки че протогонадите се превръщат в тестиси и зародишът произвежда андрогени, мъжки гениталии не се развиват.

Бебето прилича на момиче, с клитор и вагина, и в повечето случаи ще израсне със съзнанието, че е момиче.

Върху Y хромозомата са локализирани гени, чиято експресия (просто казано — проявление) контролира развитието на плода след седмата седмица от зачатието. Генът КРЗ е отговорен за първичното образуване на гонадите, счита се че на него се дължи развитието на ембриона по мъжки тип — ако този ген е повреден, въпреки наличието на Y хромозома, вместо момче се ражда момиче. Неговата експресия води до диференциране на Лайдиговите клетки и Мюлеровите жлези. Ген SOX9 отговаря за развитието на Сертолиевите клетки (част от семенните каналчета) и предоставя инструкции за създаването на протеин, който играе важна роля през ембрионалното развитие. Този протеин е ключов за развитието на скелета и репродуктивната система. Той се свързва към специфични региони на ДНК и регулира активността на други гени. Заради това си действие се нарича транскрипционен фактор. Генът DAX има водеща роля за развитието на яйчниците. При мутации на гените или небалансирана експресия на тези гени води до смущения в гонадната диференциация. Освен това генът DAZ, появил се в мъжката хромозома преди около 20-40 милиона години, е отговорен за сперматогенезата (образуване на мъжки полови клетки — сперматозоиди). Липсата или повреда в този ген става причина за безплодие (или малки количества жизнеспособни сперматозоиди).