Да проходиш, когато медицината те е отписала
Когато преди години родителите водят момченце в Общностния център за деца и семейства в Пловдив, лекарите вече са признали безсилието си да му помогнат. "Дойде с килната глава, с отворена уста, от която течеше слюнка", спомня си управителят на Центъра Офелия Велкова.
Плакала заедно със социалния работник, психолога и лекаря, когато много по-късно - на един 1 юни, момчето направило първите си крачки.
То се развивало нормално до втората си година, след което започнал внезапен регрес - ментално и двигателно. Родителите твърдят, че е след поставена ваксина, а в Центъра за деца и семейства се заели да помогнат. След години наред работа промяната е налице.
Още една голяма победа е напредъкът на момиченце, за което екипът се грижи от раждането му. Днес вече е на 6 години. Едва миналия месец започнало да вдига глава и да я държи изправена.
Тук се радваме на малкото - че дете обръща глава, че проследява с поглед.
Огромен успех е дете с аутизъм да остане седнало 3 минути. Минават месеци, докато това се случи
После минутите стават 5. А чак когато са 10, започва пълноценната работа“, разказва Офелия Велкова пред "Марица".
Общностният център помага във всякакви случаи, когато възникнат проблеми с развитието на децата, а подкрепя и родители в трудни за семейството моменти. Работи активно с около 70 потребители месечно.
Най-много са случаите на деца с аутизъм, детска церебрална парализа, двигателни проблеми, езиково и говорно изоставяне, гръбначни изкривявания, редки заболявания. Немалко са и неглижираните деца с поведенчески проблеми в резултат на грешки в отглеждането и възпитанието.
Когато отвори през 2016 г. - по проект на Община „Пловдив“ с финансиране по ОП „Развитие на човешките ресурси“, Общностният център предлагаше безплатни услуги на семейства и деца до 7 г. От 1 юли 2023 г. дейностите са делегирани от държавата - пакет от 5 услуги: информиране и консултиране, застъпничество и посредничество, работа в общността, терапия и рехабилитация, обучение за умения. А възрастта вече е до пълнолетие.
Обикновено се прави индивидуален план, който комбинира няколко от тях. Винаги се работи едновременно с детето и родителите
"Първо е информирането - изслушваме, виждаме проблема. Предлагаме варианти, но семейството решава", разказва Офелия Велкова. Понякога идват родители, които мислят, че става въпрос за поведенчески проблем. А се оказва, че е нужна консултация с детски невролог и психиатър. Някои се вслушват, други отказват да признаят проблема.
Много потребители са от малцинствата и за тях особено важно е застъпничеството и посредничеството. Те имат нужда от съдействие да им се запише час при специалист. Застъпничество се налага и пред други институции, а понякога се намесва и юристът. В терапията и рехабилитацията се включват социални работници, логопед, психолог, рехабилитатор.
Докато в началото Общностният център работеше с родители, които сами са потърсили помощ, сега те се насочват от "Социално подпомагане". "Но всеки може да дойде и сам, ние помагаме да се извърви необходимата процедура - уточнява Велкова. - Понякога това предизвиква отпор у хора от малцинствата, защото споменаването на отдел за закрила на детето предизвиква асоциация за отнемане от семейството. Това обаче е административно изискване, което няма как да се заобиколи. Обясняваме, че действията ни не крият риск, а са подкрепа."
Често се налага работа с родителите за добиване на умения - при поведенчески проблеми в детската градина
"Нямаме магическа пръчка да решим всички проблеми, но правим възможното децата да не останат изключени и аутсайдери", казва Офелия Велкова.
В последно време много зачестяват случаите на неглижирани деца. Родителите смятат, че като покрият физическите им нужди и ги запишат в детска градина, са изпълнили ангажимента си, а не са работили за възпитанието. При постъпването в учебно заведение детето не се вписва, има прояви на агресия и излизат наяве грешки в родителстването - не са поставени граници, не са въведени правила или пък родителят има свръхизисквания. Често тогава семействата са склонни да прехвърлят отговорността.
"С времето се опитваме да ги учим", е краткият отговор на Велкова. Дългият път минава през много убеждения и понякога стига в задънена улица - родителите отказват да признаят проблема и да сътрудничат. А няма как да помогнем без участието на родителите, казват специалистите. "Родителят трябва да е котерапевт, защото децата прекарват тук един час, у дома са 23. Ако там не се изпълнява „домашното“, процесът ще е много дълъг и в крайна сметка - неуспешен", категорична е Велкова.
В случаите на домашно насилие е нужно бързо решение за извеждане от опасната среда и бързо координиране, за да се избегнат рисковете. Но когато една жена идва притеснена, обикновено не е склонна да признае: Той ме преби, посегна и на децата!
"Постепенно виждаме белезите, ала не можем да бръкнем в душата й и да кажем, че е жертва на домашно насилие", казва Велкова.
Завърта се тежка машина - човек от екипа да я придружи до Съдебна медицина. Друг да търси място за физическо извеждане, трети да привлече близки за подкрепа.
В такива случаи няма работно време и няма почивни дни. Не можем да кажем: Ние работим до 16.30! Ще продължим утре! Изнасяме багаж вечер и сутрин, държим връзка с адвокат и полиция, описва Офелия Велкова. Отдъхват си едва когато жената е изведена и с децата са на сигурно място. Докато психолог работи с нея, битката продължава - юрист пише молба за незабавна защита и я внася в прокуратурата. "После започват дълги съдебни битки, а ние лекуваме щетите в душата", казва Велкова.
Много сложни са случаите с осиновените деца, на които истината не е казана. И се намира „доброжелател“, който да им съобщи в тийнейджърска възраст. Съветваме тези двойки навреме да обяснят на децата си, че са деца на други хора, но осиновителите са техните родители, казва Велкова.
Понякога минават няколко месеца от влизането на детето в новия му дом и се оказва, че осиновителите са имали различни очаквания. Казват: Ние друго си мислехме. Какво сме взели?!
Тези семейства не са подготвени, че поради средата и живота в институция адаптацията на децата е трудна.
Дори нашите собствени синове и дъщери не можем да моделираме по свой модел. А с осиновените още по-трудно се изгражда връзка.
Имат дефицити. Някои са преживели домашно насилие в приемно семейство. Други са били свидетели на сексуално насилие и сексуални актове. Тогава започва драмата - уж двамата осиновители са взели решението да вземат детето, а единият се отдръпва, възникват проблеми в двойката", описват от Общностния център.
Някои осиновители успяват да се справят. За други предизвикателствата стават още по-големи в пубертета на детето, особено в общество със западащи морални ценности. И от безсилие започват обиди и заплахи: Ще те върна!
Зачестяват случаите на употреба на дрога - баща да заключи 15-годишния си син в абстиненция у дома и да пита коя институция може да му помогне. И ние влизаме в параграф 22, описват от Общностния център. Никой не поема ангажимент за тези деца.
От центъра замислят информационна кампания, която да помогне на родителите да открият ранните признаци за употреба на дрога. Често идват твърде късно и молят: Ще опиша белезите, а вие кажете какво е взел! Но при модерните видове наркотици вече няма еднозначен отговор.
