Инспектор Алекс разследва: Ядат ли бръмбари водещите в Нова тв?
Ранен сутрешен репортаж по една от националните телевизии разказва за последната мода в чиниите - насекомите. Според информацията на медията именно те са супер храната на бъдещето, защото са лесни за отглеждане, пестят ресурси и са изключително богати на хранителни вещества.
Последното може и да е вярно - докато съдържанието на протеин в месото от едър рогат добитък, прасета или пилета е малко над 20%, при насекомите то е над 85 на сто.
Повече от 2100 вида насекоми са годни за консумация, като се уточнява, че сред разрешените за консумация са брашнен бръмбар, прелетен скакалец, домашен щурец. Следва и препоръката на кореспондента на Нова тв в Германия Натали Пашева: ако в състава на някоя храна видите кармин, кохинил или карминова киселина, вероятността тя да съдържа насекоми е голяма.
Да, ама не. Вероятността е близка до нулата. Или направо нула.
Първо - наименованието „кохинил“ е забранено за използване на етикети на храни от 2015 година, така че поне в ЕС няма как да се срещне.
Второ - наличието на извлечено от насекоми химично вещество в храната въобще не означава, че се консумира самото насекомо.
Това е толкова нелепо — все едно да твърдиш, че ако пиеш Мохито или Дайкири, всъщност ядеш растението захарна тръстика — понеже ромът се дестилира от меласа от нея.
Толкова по въпроса за Нова тв и борбата ѝ с фалшивите новини.
Червения оцветител кармин (обозначава се още и с E120) може да се срещне в състава на немалко продукти.
Малко хора знаят, че това не е синтетична добавка, а натурално вещество, получено по интересен начин.
Оцветителят е познат на човечеството от най-малко 1500 години, тъй като различни източници споменават за използването му: от индийците, които с негова помощ боядисвали платове и прежди, до жителите на древна Армения, които го използвали за писане върху пергамент. В пещерите из юдейската пустиня археолози са открили кърпа, датирана на поне 1800 години, обагрена с кохинил. Маите и инките също са използвали екстракти от кохинил в продължение на векове, още преди да започне отглеждането на насекомото заради оцветяващото му действие. Кортес установява, че ацтеките използват кохиниловото багрило при пристигането му в Новия свят през 1518 г. До края на XVI век кохинил на стойност 500 000 паунда е бил изпращан от Мексико в Испания всяка година. Багрилото получава отличен прием в Стария свят — там придворните дами го използват, за да приготвят червило, руж и грим за очите. В началото на XVI век в Полша, Украйна и Русия са развъждани кохинил, от който е получаван оцветителят.
Обща информация
Кармин, карминова киселина или кохинил – това е названието на едно и също вещество с червен цвят. Впрочем през 2015 година думичката „кохинил“ беше отстранена от официалната спецификация на оцветителя с официалното обяснението “да отразява по-точно материала, използван като добавка в храните”.
Точният оттенък на оцветителя силно зависи от киселинността на разтвора. В киселинна среда карминът оцветява в оранжев оттенък, в среда с неутрално pH остава червен, а в слабо киселинна или алкална среда неговия цвят е пурпурен.
Защо карминът е толкова популярен
Силно търсеният кармин започва да се използва по-интензивно през 90-те години на миналия век. Има една сериозна причина за това: от всички естествени багрила на пазара,
карминът се счита за най-устойчив на различни видове топлинна обработка и излагане на слънчева светлина.
В днешно време той заема близо 10% от общото количество натурални оцветители, използвани за оцветяване на храни. В съвременната хранително-вкусова промишленост, багрилото Е120 е намерило приложение при производството на конфитюри, мармалади, напитки (кампари) и различни сосове. При производството на месо и колбаси
с това вещество се оцветяват най-различни пушени и варено-пушени продукти като наденици, салами, луканки, филета и други.
Лесно да се досетим, че е масово използван в сладкарски изделия като боя за ярки декорации на сладкиши, кифли и други тестени изделия. Кармин се използва при приготвянето на някои видове сладолед и сладки и в по-редки случаи - във великденската боя за яйца.
От векове пурпурният пигмент, извличан от женските насекоми от вида Dactylopius coccus Costa (кохинил), е важен природен оцветител
В кои други сфери се използва кармин
Освен в хранителната промишленост, карминът е намерил своето приложение в производството на козметика. Той задължително присъства в състава на червилата, ружове и сенки, както и в кремове, сапуни, шампоани и други козметични препарати с нюанси на червено или оранжево. Свойствата на кармина се оценяват и във фармакологията,
и затова той присъства в някои лекарства.
В микробиологията и лабораторните изследвания клетките се пигментират с него, което значително улеснява процеса на тяхното изследване. Оцветителят E120 се добавя и към състава на боите за рисуване. Най-често се съдържа в боите с лилав, червен и оранжев цвят.
Как се произвежда кармин
Някои ще се шокират от начина на производство на червения кармин, тъй като не всеки може да очаква, че този оцветител се извлича от сушени насекоми. По-скоро от телата на женски и яйца на безгръбначни от определен вид. Става въпрос за насекомото кохинил, което живее на повърхността на някои растения.
Необходими са около 70 000 бръмбара, за да се създадат около 450 грама кармин
Хохинилът се среща в Мексико, САЩ и на други места. Някои от растенията, с които се храни, са кактусите. Кохинилът си забива хоботчето в тях и започва да смуче от сока на растението. След като веднъж си е избрало растение, насекомото не го сменя, а остава на него подобно на паразитите. Работниците минават и
обират насекомите, които после се изсушават, за да се извлече червеният оцветител от тях.
Създават се и специални ферми с растения, подходящи за кохинила. Тъй като това е натурален, а не синтетично направен оцветител, цената му е висока и бизнесът с производството му е привлекателен.
Dactylopius coccus или Coccus cactus (иначе казано – кохинили) могат да бъдат намерени в южните части на земното кълбо. Перу, Южна и Централна Америка, Канарските острови, Турция, Мексико, Иран, Армения са любимите местообитания на това създание. По време на сексуалната активност женските индивиди придобиват яркочервен цвят поради голямото количество карминова киселина, произведена в тялото им. През този период насекомите се събират, изсушават, почистват и смачкват. Полученият прах се поставя в разтвор на амоняк или натриев карбонат и се оставя за известно време. След това оцветителят се извлича с помощта на различни химикали.
Днес карминът се произвежда и по синтетичен път в модерни съоръжения в Перу, Англия, Германия, Франция, Белгия и САЩ. Кохинил от Канарските острови се използва предимно за оцветяване на известния италиански аперитив Campari. Синтетичният вариант на багрилото се употребява преимуществено във фармацията.
В козметичната индустрия карминът се използва предимно за червила, сенки за очи и гланц за устни. През 1980 г. в САЩ той се утвърждава като единствения органичен пигмент, разрешен в козметиката за зоната около очите
Свойства на натуралния Кармин
Оцветителят кармин се счита за безвредна добавка, поради което се използва в хранителната промишленост на повечето европейски и азиатски страни. Най-сериозните забележки относно неговата употреба идват от кръговете на вегетарианците (предвид начина на добиване на оцветителя). Въпреки това, нарушения в технологичния процес при производството да дадена храна, особено когато се надминава допустимото ниво на кармин, могат да доведат до възможни негативни ефекти.
Освен това сред потребителите има малък процент хора, страдащи от алергии, които могат
да имат симптоми на непоносимост към хранителната добавка.
В изключително редки случаи алергичните реакции на човешкото тяло могат да бъдат открити чрез използване на козметични продукти, в които този оцветител е налице. Ето защо производителите на храни и напитки трябва да посочат използването на това вещество в състава на продукта. Ако карминът се използва в хранителни добавки, лекарства и козметика, също трябва да бъде посочен в списъка на техните компоненти. Хората, страдащи от алергии, трябва внимателно да проучат етикетите на закупените стоки.
