История за гениите

Има футболисти, които минават през играта като кратка светкавица - блесват, впечатляват и избледняват. Има и такива, които оставят след себе си ярка диря, цяла ера.

Диего Армандо Марадона и Джордж Бест не просто играеха футбол. Те бяха футболът.

Двама гении, две емблематични фигури, две легенди, които си отидоха на една и съща дата - 25 ноември, макар и с 15 години разлика.

Има една сентенция: Maradona good, Pele better, George BEST! Е, това е според феновете на Манчестър Юнайтед, но...

На пръв поглед Марадона и Бест са различни - различни континенти, епохи, стилове. Но ги свързва едно: те промениха играта.

И двамата бяха по-големи от футбола.

И двамата носеха дар, който изглежда твърде голям за един човек. И двамата живееха на ръба - между величието и саморазрушението.

Днес, години след смъртта им, светът още говори за тях. Не защото бяха съвършени, а защото бяха незаменими.

25 ноември 2020 г. е денят, в който светът изгуби Диего Марадона - може би най-противоречивият, но и най-божествено надареният футболист, стъпвал някога на терена.

Роден в Буенос Айрес, Марадона се превръща в символ на Аржентина - за богатите, за бедните, за мечтателите. На Мондиал`86 той сътвори едни от най-известните мигове в историята: "Голът на века" срещу Англия, в който премина през половината отбор, и легендарната "Божия ръка", която и до днес буди спорове, усмивки и въздишки.

Но Диего беше повече от мачове и титли. Той беше уличният герой, момчето от вилата, гений, който играеше сякаш носи топката с мисъл, а не с крак. И същевременно беше човек, чийто живот често излизаше от контрол – зависимост, болести, кризи и възходи.

И въпреки това – или може би точно заради това – Марадона остана обичан. Той не беше идеален. Беше истински.

В Барселона Марадона показва гения си, но е преследван от тежки контузии и брутални влизания. Най-яркото от тях – зверският шпагат на Андони Гойкоечея, "касапина от Билбао", който му чупи глезена.

След Барселона идва трансферът в Неапол, който променя живота му.

1984-а Диего пристига в града, който презира богатия Север. Отборът никога не е печелил титлата. За шест години Марадона прави Неапол център на футболната вселена.

Има графити, църква, песнички, които пеят името му. За неаполитанците той не беше футболист. Беше освободител.

"Това, което Марадона можеше с топката, аз го правех с портокал", казва Мишел Платини.

"Той е най-великият, когото някога съм виждал" - Зинедин Зидан.

"Ако Марадона беше играл днес, с новите правила, щеше да вкара по 200 гола на сезон" - Паоло Малдини

Джордж Бест беше красивият бунтар. Далеч преди Марадона, още през 25 ноември 2005 г., светът загуби друг магьосник. "Петият Бийтъл", както го наричаха, беше първата истинска рокзвезда на футбола.

Легендата на Манчестър Юнайтед съчетаваше страхотна техника, убийствен дрибъл и неотразим чар. На терена беше поет, извън него – символ на епохата на свободния дух.

През 1963 година тийнейджърът от Белфаст влиза в състава на Манчестър Юнайтед. Мат Бъзби мигновено разбира, че има пред себе си чудо. Бест е различен. Той танцува с топката. Противниците му често признават, че просто не знаят как да го спрат... освен с фаул.

Един от най-великите мачове на клубно ниво - Бенфика Манчестър Юнайтед (1:5) през 1966-а. Бест унищожава "орлите", европейския шампион. Вкарва два гола още в началото и прави защитата им смешна. Португалските журналисти му дават прякора: "El Beatle".

На финала за КЕШ през 1968-а Бест отбелязва решаващ гол в продълженията, пробягвайки половината игрище. Пак срещу Бенфика (4:1 след продължения).

Мат Бъзби казва: "Ако трябва да назова един играч, който можеше да направи нещо от нищото, това беше Джордж".

Бест е човекът, който казва: "Похарчих много пари за жени, алкохол и бързи коли. Останалите ги пропилях" - фраза, която описва не само хумора му, но и неговата трагедия.

Той играеше футбол така, както живееше — красиво, смело, необуздано. И макар личните му демони да го доведоха до преждевременна смърт, Джордж Бест остави визия за футбола, която и днес изглежда модерна.

Марадона остава символ на национална идентичност, борба и мечта, която започва "от нищото".

Бест остава емблема на футболната елегантност, на свободата и на магията на играта в най-чистата й форма.

А заедно – те са доказателството, че футболът не е само спорт. Той е драма, легенда, култура.

Джордж Бест умира на 25 ноември 2005 г. На 59 години след усложнения, причинени от години алкохолизъм. Последните му думи към сина му са прости и тъжни: "Не бъди като мен!"

Диего Марадона издъхва на 25 ноември 2020 г. на 60 години. След сърдечен арест. В Аржентина обявяват тридневен национален траур. В Италия се чуват камбани. В Неапол хората плачат по улиците като за член на семейството.

И двамата гении остават живи! Не само в архивите. Не само в книгите. Не само в клиповете от YouTube.

Живи са в начина, по който хората говорят за тях.

Бест – с усмивка.

Марадона – със сълза.

И двамата – с възхищение!

Днес няма такива, идва ли и повече ще има...