Италиански ръгбист вози болни с коронавирус в линейка

Италианският ръгбист Максим Мбанда e твърдо решен да помогне на страната си и прави невероятен жест към сънародниците си. Така спортистът става шофьор на линейка в Парма. В задълженията му влиза доставка на лекарства и храна на възрастни хора, но превозва и пациенти с коронавирус от една болница в друга.

“Когато отмениха всички мачове, в това число и по ръгби, се замислих какво мога да правя без медицинско образование”, обяснява спортистът в интервю за Франс прес.

“Помагам с носилката. Или ако има пациенти, които трябва да бъдат пренесени с инвалидна количка. Също така крепя и кислородната им маска”, разказва Максим.

27-годишният играч на “Дзебре Ръгби” и национал на Италия също така споделя какво чувстват пациентите: “Когато видите очите им… Даже когато не могат да говорят, общуват с вас с погледи и успяват да кажат такива неща, каквито вие не можете да си представите. Първият пациент, когото взех от болницата, ми разказа, че е бил там само от три часа, когато починал човекът от съседното легло. А през нощта в отделението починали още две жени. Дотогава той никога не бил виждал някой да умира…”

След всичко видяно Мбанда призовава италианците и хората от цял свят да спазват карантината: “Ако хората видят това, което виждам аз в болниците, повече няма да има опашки пред супермаркетите. Те щяха да помислят втори, трети или четвърти път, преди да излязат за джогинг. Аз виждам хора от всички възрасти с респиратори, с кислородни маски. Лекарите и медицинските сестри работят по 20-22 часа, понякога не спят и минута, а просто се опитват да си починат преди следващата смяна. Аз започнах преди 8 дни, работя без почивни дни по 12-13 часа. Като се сблъсках с видяното в инфекциозните зали, си казах, че няма право да се уморявам.

Докато съм силен, ще продължа Тук съм тук и ще остана.", не се отказва Мбанда.

Тези дни ръгбистът сподели в инстаграма си пост за коронавируса под снимка, на която държи ръката на възрастна пациентка: “Страхът успява да отстрани всички различия. Силата и нежността, с които тази жена стиска ръката ми, ме накараха да се замисля. Ние вече не сме бели, черни, жълти, християни, мюсюлмани, православни, гейове. Ние сме хора и единственото, за което мислим в момента, е да защитим себе си, близките, себеподобните.