Иво Сиромахов: Не гледам ла*ното "Ергенът", но Габи е пошла, Мони - фалшива, а Лия ми липсва
Уж никой не следи пошлото предаване, но всички познават долните гащи на участничките
Писателят Иво Сиромахов явно е обсебен от поредното издание на риалити бозата "Ергенът". С типичното си чувство за ирония, авторът направи кратък анализ на предаването и участниците, който си заслужава да се прочете.
Ето какво пише Сиромахов:
Аз не гледам „Ергенът“ и никога не съм го гледал. Нито миналата година, хеле пък тази! Според мен такива предавания са обида за интелигентните, духовни зрители, каквито несъмнено сме всички.
Ама Габи вече прекали! То бива, бива пошло поведение, но тя мина всякакви граници. Типичен скорпион! Какъв пример дава на младите момичета?
Мони за мен е фалшива и постоянно позира. Да, знам, че такива жени успяват в живота, но не е мойто.
Много ме е яд, че Лия отпадна. Момичето се държеше много прилично.
Елена не знам защо изобщо са я избрали. Една такава непохватна е, неуместна. Какво като се е извинила? То най-лесно е да кажеш "извинявай".
Аз не че гледам „Ергенът“, изобщо не си губя времето с такива простотии, но им се чудя на акъла на продуцентите. Ти като вземаш стрелец с асцендент лъв да ти участва, трябва да си даваш сметка за последствията.
Валерия адски ме дразни… Как може да има такива жени! Аз такива нито ги познавам, нито ще седна да ги коментирам… Спомняте ли си във втория епизод какво каза? Още се треса от нерви, като се сетя. Добре, че не гледам „Ергенът“, не искам да си го причинявам.
Айлин ми е симпатична, но според мен е доста лицемерна. Хем не ѝ било приятно, хем незнам какво си.
Цялото това предаване си е чиста загуба на време, аз затова изобщо не го гледам и дори не знам как се казват участничките.
А и сред моите познати няма нито един, който го гледа. Те са интелигентни хора.
Аз дори не знам кога се излъчва и по коя телевизия. Просто не ме интересува. Затова довечера в 21 часа в никакъв случай няма да си пусна БТВ, ами както винаги ще си чета „Братя Карамазови“ на Достоевски и ще слушам четвъртата симфония на Антон Брукнер.
Никога не бих паднал толкова ниско, че да гледам „Ергенът“, камо ли да го коментирам.
