Изборите са капан за 80% дебили и вгъзрожденци. Демокрацията е на Майдана
Ходенето до урните (или до машините), е като да връчиш на агресивно, 3-годишно дете остра секира или кутийка кибрит
Изправени насаме в тъмната стаичка с бюлетина в ръка, много далеч по-опитни в употребата на инструментите на демокрацията народи се осират адски. Та какво да очакваме от тукашните 80% дебили? Нима англичаните не се хванаха на популистката мастурбация „Брекзит? Американците не се ли качиха на влака на психарското его на Доналд Тръмп, колкото и да ни е симпатичен в личен план като нашенски тарикат и ебливо старче? Въпреки това никой не си задава простичкия въпрос: Абе, изборите не са ли пълна отживелица, обслужваща единствено крадци, мошеници, чалга – отпадъци и маргинали като Вгъзраждане?
Белгийският колега Давид ван Рейбрук, виден изследовател на диктаторските режими в Африка, има едно хубаво сравнение. Той нарича изборите „двигателят с вътрешно горене на демокрацията“. Някога, преди 150-200 години, те са дали мощен тласък на индустриалната революция и модерните общества. Днес обаче само смърдят, цапат, тровят въздуха и чакат да ги заменим с нещо с по-малък въглероден отпечатък, както е модерно да се казва. Или с по-малък олигофренски отпечатък, ако говорим конкретно за България.
Замислете се – идеята за участие на народа във властта е на повече от 3 хилядолетия, а масовото гласуване се практикува едва от стотина години. На много места и от 50-60. Въпреки това всеки, от най-лъскавия харвардски възпитаник, до най-смуглия патриотичен селяндур от „Аспарухово“, ви ги представя като абсолютно безалтернативен начин за участие в обществените процеси. Това са конски фъшкии.
Ходенето до урните (или до машините), е като да връчиш на агресивно, 3-годишно дете остра секира или кутийка кибрит. Разбира се, че ще направи някой сакатлък. Разбира се, че ще тръгне по свирката на някой вгъзрожденски ваксиниран антиваксър. Не само заради недоразвитите си когнитивни възможности, но и заради липсата на практически умения. Дори в нашенския пародиен вариант, в който изборите са по-чести от секса за обикновената българска домакиня, пак говорим за спорадична и несвойствена за индивида дейност.
Някога, когато племенният съвет, селските първенци, дебелите бюргери или богатите плантатори са се събирали веднъж на 3-4-5-6 години, за да очертаят перспективите на общността, системата с гласуването е функционирала. Днес обаче тя абсолютно не отразява начина, по който хората комуникират помежду си.
Ако на Захарий Стоянов не му е харесвало какво тъпо стихче е публикувал Иван Вазов във в. „Български глас“, трябвало да изчака следващия брой на в. „Свирка“, за да му отвърне с унищожителен коментар. Днес ако прочетеш поредната полюция на Делян Добрев за 90 милиарда дълг, можеш секунда и половина по-късно под клипчето да му напишеш, че лъже и го смяташ за хасковкски цървул.
Същото е и с изборите. Тяхната тромава цикличност и използването на партиите като инструмент за медиация между народа и властта, отдавна не работи. Ако смятам, че държавната кратуна е вмирисан на партенки егоманиак и съветска подлога, аз нямам нужда да чакам 4 години, за да му изтече мандатът. Нямам нужда и от мъглявите мрънкания на Христо или генерал Наско, че някога, може би, евентуално, ако нямат друга работа, ще му поискат импийчмънт. Точно за 5 минути съм на жълтите павета и му казвам директно, че е глупак, предател и има уши като на пенсиониран слон от „Цирк дьо Солей“.
Изборите са псевдодемократична мастурбация, целяща да включи в обществените процеси тези, които най-малко се интересуват от тях – беззъбите бакшиши, чалга гастарбайтерите и платените маргинали. Истинската демокрация е на Майдана и на площада в Тбилиси. И на жълтите павета.
