Избрани кина отбелязват със специална програма Деня на българското кино

В "Одеон" прожектират дигитализирани български класики

Култура
11:03 - 13 Януари 2026
582
Избрани кина отбелязват със специална програма Деня на българското кино

На 13 януари България отбелязва Деня на българското кино – дата с особено значение за националната култура и филмово изкуство, споделиха от Националния филмов център (НФЦ). НФЦ, заедно с Националната филмотека и Съюза на българските филмови дейци (СБФД) предлагат програма с любими български филми, както класически, така и съвсем нови.

В Дома на киното с прожекция на „Стъпки в пясъка“ ще бъде отбелязана 70-годишнината на Ивайло Христов. Филмотечно кино „Одеон“ представя „Киното на 60-те“ с пет дигитализирани български класики – „Слънцето и сянката“, „Отклонение“, „Вълчицата“, „Крадецът на праскови“ и „Понеделник сутрин“.

В „Г8“ ще има пррожекции на Made in EU, в Eurocinema – на „Рожден ден“, в „Люмиер“ – на „Диви ягоди“, в кино „Влайкова“ – на „Баща ми бояджията“.

В Дома на киното ще бъде открита изложбата „10 години - 100 филма“ на Ева Тенева-Зайков. Сто графични рисунки на авторката ще бъдат изложени от днес, 13 януари, до края на месеца, уточняват организаторите от „Българско кинообщество“, което отбелязва и своята 10-годишнината.



Денят 13 януари е посветен на първата прожекция на българския игрален филм – „Българан е галант“ на Васил Гендов през 1915 г., поставила началото на родната кинематография. 

„Вече повече от век българското кино разказва историите на нашето общество, съхранява паметта ни и отразява духа на времето чрез таланта на режисьори, актьори, сценаристи, оператори и всички професионалисти зад кадър. Със своята смелост, социална чувствителност и художествена сила, българските филми продължават да намират признание както у нас, така и на международната сцена.

Денят на българското кино е повод да отдадем почит на пионерите в киното, да благодарим на съвременните творци и да насърчим новите поколения да продължат развитието на това значимо изкуство. Това е и момент за равносметка, диалог и подкрепа за устойчивото бъдеще на българската филмова индустрия“, коментират от НФЦ.

Каталогът „Жени режисьорки в българското документално кино през ХХ век” ще бъде представен днес в Регионалния исторически музей – София, информират организаторите. Същевременно, едноименната изложба е достъпна за разглеждане от 14 януари 2026 г.

Изложбата и каталогът целят да провокират интерес към режисьорки, работили в жанра на документалното кино през втората половина на ХХ в. Сред тях са Адела Пеева, Анна Петкова, Бинка Желязкова, Боряна Пунчева, Веселина Геринска, Весела Зарева, Галина Кралева, Елдора Трайкова, Иглика Трифонова, Искра Йосифова, Константина Гуляшка, Лада Бояджиева, Марина Петрова, Мариана Евстатиева-Биолчева, Мария Русева, Мария Траянова, Мая Вапцарова, Невена Тошева, Ралица Димитрова, Румяна Петкова, Станислава Калчева, Юлия Кънчева.

Екипът, подготвил концепцията на изложбата и съпътстващия каталог, включва доц. Теодора Стоилова-Дончева – (ИИИзк-БАН), проф. Петя Александрова (НБУ), доц. Гергана Дончева (ИБЦТ-БАН), гл. ас. Елица Гоцева (ИИИзк-БАН), гл. ас. Анна Шойлева-Чомакова (ИИИзк-БАН) и Даниел Нечев (ИИИзк-БАН). 

През целия ден във Филмотечно кино "Одеон" ще има българска програма. Филмите, които ще може да видят зрителите, са дигитални реставрации, създадени през последните две години. Част от заглавията са дело на екипа на Дигитализационния център на Българска национална филмотека, ръководена от Антония Ковачева. Всички прожекции са с вход свободен.

14:00 Слънцето и сянката (1962, реж. Рангел Вълчанов)
Антивоенна притча за ужасите на атомната война, които заплашват мирния живот на хората. Това е вторият самостоятелен филм на Рангел Вълчанов. Заради сходната тематика с „Хирошима, моя любов“, международната критика нарежда името на режисьора до това на Ален Рене.
Сценарий - Валери Петров.
Оператор - Димо Коларов.
Музика - Симеон Пиронков.
В ролите: Анна Пруцнал, Георги Наумов, Рангел Вълчанов

15:30 Отклонение (1967, реж. Гриша Островски и Тодор Стоянов)
Едно от ключовите заглавия на българското кино от 60-те години на ХХ век. Напрегнат и психологически наситен филм, който изследва човешките слабости и морални дилеми в контекста на социалистическото общество. Историята на една неслучила се любов се разгръща с изящна операторска работа, експресивен монтаж и изключително актьорско изпълнение.
Сценарий - Блага Димитрова
Оператор - Тодор Стоянов
Музика - Милчо Левиев
В ролите: Иван Андонов, Невена Коканова, Стефан Илиев, Катя Паскалева, Доротея Тончева

17:00 Вълчицата (1965, реж. Рангел Вълчанов)
„Вълчицата“ е сред най-обичаните филми от творчеството на Рангел Вълчанов. Въпреки че е създаден през 60-те, той не губи своята актуалност и успява да обрисува бунта на едно момиче. И това не е просто бунт на младостта, а бунт срещу цялата система и нейната невъзможност да приобщи хората с по-артистична и неподатлива на опитомяване природа.
Сценарий – Хаим Оливер, Рангел Вълчанов
Оператор – Димо Коларов
Музика – Васил Казанджиев
В ролите: Илка Зафирова, Георги Калоянчев, Наум Шопов, Красимира Апостолова, Георги Черкелов, Михаил Михайлов, Цвятко Николов, Борис Шарланджиев

18:30 Крадецът на праскови (1964, реж. Въло Радев)
Филмът разказва за една невъзможна любов, родена в най-тежките дни на Първата световна война. На фона на улиците на Велико Търново, където бродят измъчени и дрипави военнопленници, младата Лиза, съпруга на строгия комендант на града, живее в изолация зад стените на старинна къща сред праскови. Самотата ѝ е нарушена, когато в градината се появява сърбинът Иво Обренович, избягал от пленническия лагер в търсене на храна. Състраданието на Лиза бързо се превръща в пламенна любов, която променя целия ѝ поглед към света.
Сценарий – Въло Радев, по повестта на Емилиян Станев
Оператор – Тодор Стоянов
Музика – Симеон Пиронков
В ролите: Невена Коканова, Раде Маркович, Михаил Михайлов, Наум Шопов, Иван Братанов, Георги Георгиев, Теодор Юруков, Никола Дадов, Людмила Чешмеджиева, Ради Вълов, Герасим Младенов, Иван Манчев

20:15 Понеделник сутрин (1966, реж. Ирина Акташева и Христо Писков)
Тони е момиче с леко поведение, което се отнася пренебрежително към всекиго и всичко. Тя е интернирана от София в Русе. Там среща Йордан, който е различен от другите ѝ познати, и се влюбва в него. Той ѝ помага да започне работа в неговата бригада. Отношенията там са неискрени и появяването на Тони става повод слабостите и недостатъците да излязат на повърхността.
Сценарий – Никола Тихолов
Оператор – Димо Коларов
Музика – Милчо Левиев
В ролите: Пепа Николова, Асен Кисимов, Петър Слабаков, Стефан Данаилов