Изповедта на един доброволец: Напускам Центъра за бежанци - претенциите на украинците са нетърпими!
Няма ги вече измъчените стари хора, майките с деца - сега идват туристи...
Доброволецът в Центъра за бежанци във Варна Симо Симеонов обяви с емоционален статус във Фейсбук днес, че напуска. Причината, която той посочва, са безкрайните претенции на украинските бежанци, които по думите му станали нетърпими. Препечатваме публикацията му без редасторска намеса.
Майка с дете от бежанския център във Варна, заснета преди няколко месеца. Днес такива бежанци от Украйна няма...
За мен беше чест! НО СЕ ИЗМОРИХ! Напускаме с Веси Центъра за бежанци. Доброволец не се измаря, но доброволец се разочарова.
Изморих се от украински туристи с много претенции. Последните два месеца ние не помагаме на бежанци, а се караме с тях, защото искат нещо, което не можем да им дадем. Искат да живеят като туристи, а са бежанци.
Изморих се да идват хора с много пари и да живеят на гърба на държава и ЕС. Как може да дойдеш да искаш безплатно настаняване и да ми кажеш: "Аз работя в Украйна и печеля 10 000 долара". И идваш за 15 лева от държавата... Или да дойдеш с думите: "Ти си длъжен да ме настаниш където искам!" Уви, тези случаи вече преобладават.
Цели 6 месеца отделих в помощ за хора бягащи от войната. Тези 6 месеца ги взех от семейство, деца, Лео и приятели! Спряхме да пътуваме. Дадохме всичко! Стига...
Не съжалявам. Помогнахме на хиляди, предимно майки с деца. Горд съм със това което направихме! Горд съм, че никога не се продадохме или предадохме. Помня как в начало нямах търпение да дойде утрото и да помогна на колкото си може повече хора. Не спяхме. Живеех с тях. Прекосявах Румъния, за да взема бежанци.
От известно време не се чувствам полезен. Не ходя с удоволствие. Няма я тръпката. "Убиха" я многото претенции на бежанците. Няма ги вече измъчените стари хора, майки с деца... Няма ги благодарните хора! Но винаги ще помня, че макар и с малко, помогнохме в най трудните моменти на непознати хора! Ще ме "топлят" десетките благодарствени писма! Запознах се с уникални хора! Благодаря ви!!! Данчо, Альона, Катя, Марик, Женя, Олга и Олга, Наташа, Оксана, Станислав, Васко... ще ви помним само със добро!
Време е, войната да свърши и всички вие да си отидете по родните места. Пожелавам ви го от сърце! Моля да не ми звъните и пишете... Не мога да ви помогна!
Свобода ви желая!
