ОПИЧАЙТЕ СИ АКЪЛА: Крадат ни парите през телефона
Опитите за измами зачестиха след приемането на еврото
Приемането на еврото в България подейства като магнит на измамниците, а хората, които до 1 януари не бяха използвани единната европейска валута, са по-уязвими. Най-честите опити за измама са през мобилния ни телефон.
Най-много опити за измами се очакват с фишинг имейли, чиято цел е да бъде открадната лична информация за банкови сметки. В Хърватия при приемане на еврото тези измами са били най-чести. Другите рискове са свързани с фалшиви обменни бюра за смята на левове с евро, фалшиви онлайн платформи и заблуждаващи съобщения в социалните мрежи, както и телефонни измами.
Най-честите опити за измами се очаква да бъдат изпращане на заблуждаваща информация по имейл или приложение за комуникация чрез мобилни телефони. Измамниците използват социално инженерство
Целта им е да създадат доверие и чувство за необходимост от спешни действия от страна на жертвата, а същевременно използването на електронна комуникация прави измамниците анонимни.
Един от възможните елементарни сценарии е жертвата да получи имейл, съобщение в чат приложение, като например Вайбър, или SMS на мобилния телефон. Тези съобщения са с логото на банка. Съобщението включва елемент на спешност, например жертвата трябва да направи нещо, за да бъдат превалутирани пари по банковата му сметка. Това е пълна измама, защото превалутирането ще стане автоматично и хората не трябва да правят нищо. Но в съобщението измамниците може да са написали “моля потвърдете самоличността си” и някакъв линк, който жертвата трябва да отвори. Линкът води до фалшив сайт на банка, а там искат жертвата да попълни лична информация за банкови сметки, пароли, имена. Ако жертвата го направи, реално дава достъп на измамниците до банковата си сметка.
Може да бъде използван и друг сценарий, например жертвата трябва да прехвърли парите си от левова сметка в друга сметка в евро
Измамите с реално присъствие на извършителите обикновено не се правят от един човек, а в схемата всеки има своята роля. Например измамник се представя за фалшив банков или пощенски служител. Измамниците говорят добре, убедително, работят в екип, за да създадат доверие. Може да обяснят на жертвата, че ще съдействат за обмяна на левове срещу евро или ще им дадат по-добър валутен курс.
Възможни са и фишинг атаки, насочени към бизнеса. Например изпращане на фишинг имейли и след отварянето на изпратения линк измамниците се включват в бизнес кореспонденцията на фирмата. Разбират с какви доставчици работи фирмата и изпращат имейл, в който от името на търговски партньор на фирмата дават банкова сметка, по която да бъде направено плащане. Фирмата превежда пари и те директно отиват при измамниците. Възможно е в търговски обекти с големи обороти в брой да бъдат направени опити за пласиране на фалшиви банкноти.
Възможни са дори опити за използването на законно работещи фирми за легализиране на мръсни пари
Най-уязвими за измами са възрастните хора, те са доверчиви и нямат съмнения в хора, които се представят за полицаи, банкови или пощенски служители. Рискът за тях е изключително голям, предупреждават от МВР. Хората с ниска дигитална грамотност също са много уязвими, а често това са възрастни хора. На касиери в малки населени места, които нямат опит да работят с банкноти евро, може да има опити да им бъдат дадени фалшиви банкноти.
От МВР съветват хората да не дават пари на непознати, дори да им предлагат по-изгоден курс за обмяна на левове с евро. При онлайн плащания хората трябва да използват двуфакторна идентификация при всяко плащане. Ако фирма получи по имейл банкова сметка от търговски партньор, по която да преведе пари, е добре по телефон сметката да бъде проверена.
В някои от малките магазини вече има машини за разпознаване на фалшиви банкноти. Важно е да се знае, че банките никога не искат лична информация и данни за сметки и пароли не трябва да бъдат попълвани в сайтове в интернет.