Новата криза в Ормузкия проток попари 8 държави

Войната в Близкия изток роди нова криза. Тя удари в основата световното земеделие. Според последните данни на Организацията на ООН по прехрана и земеделие (FAO) и Световната търговска организация (СТО), търговията с торове е спаднала с над 30% през последните месеци. Това е удар, който се усеща не само в пристанищата, но и в нивите.

Конфликтът засегна най-важната търговска артерия за урея и фосфати – Ормузкия проток, през който преминава близо една трета от световните доставки.

Индия, която получава две трети от суровините си оттам, както и Бангладеш, Кения и Танзания, вече усещат дефицита. Австралия, Бразилия, Мароко и САЩ също са сред засегнатите страни.

Уреята и фосфатите са жизненоважни за растежа и кореновата система на културите. Без тях добивите намаляват, а реколтата става несигурна. „Смущенията, произтичащи от кризата, пораждат опасения, че добивите от култури могат да пострадат, което би имало негативни последици за цените на храните и световната продоволствена сигурност“, предупреждава СТО.

Освен прекъснатите доставки, индустрията е изправена и пред скок в цените на застраховките за товарните кораби. Рискът от нападения и блокади оскъпява превоза, а това се пренася директно върху крайната цена на торовете.

В началото на конфликта цената на уреята се удвои – от 400 до над 850 долара за тон, преди да се охлади до около 450 долара през юни. Диамониевият фосфат (DAP) също поскъпна – от 580 до 770 долара за тон. Макар че не достигна историческия рекорд от 2022 г., когато уреята премина 900 долара, тенденцията остава тревожна.

След обявените опити за прекратяване на огъня между Вашингтон и Техеран и ангажимента за възстановяване на свободното корабоплаване през Ормузкия проток, пазарите временно се успокоиха. Но анализаторите предупреждават – ако примирието се разпадне, цените отново ще скочат, а кризата ще се задълбочи.

Европейската комисия вече обяви нов план за осигуряване на доставките на торове, който цели да намали зависимостта на Стария континент от внос. Инициативата е част от стратегията за продоволствена сигурност и подкрепа на земеделските производители.

За България проблемът е особено осезаем – по данни на Националната асоциация на зърнопроизводителите, разходите за торове формират между 15% и 30% от общите производствени разходи. Скъпите суровини поставят под натиск малките стопанства, които вече се борят с високите цени на горивата и сушата.

Днес торовете са не просто земеделски продукт, а стратегически ресурс. Те определят не само добива, но и стабилността на цели региони. Войната в Близкия изток показа колко крехка е веригата, която свързва морските маршрути с хляба на масата.

Ако конфликтът продължи, светът може да се изправи пред нова продоволствена криза – не заради липса на земя, а заради липса на хранителни вещества в нея.