Изтича срокът, в който по закон Сарафов е главен прокурор

Днес, 21 юли 2025 г. според Закона за съдебната власт (ЗСВ) изтича срокът, в който би следвало Борислав Сарафов да може да изпълнява функциите главен прокурор.
 
Според последните поправки в ЗСВ от началото на годината, до 21 юли трябваше да бъде избран нов Висш съдебен съвет, който пък трябваше да е избрал нов главен прокурор и нов председател на Върховния административен съд (ВАС). Нито едно от тези събития не е станало факт до днес, пише "Сега".

Депутатите предвидиха изрична разпоредба, с която да ограничат времето, в което и.ф. главен прокурор може да е такъв - не повече от 6 месеца. Текстът гласи , че "при предсрочно прекратяване или изтичане на мандата на главния прокурор, председателят на Върховния касационен съд или председателят на Върховния административен съд се определя временно изпълняващ съответните функции, при спазване на следното условие: едно и също лице няма право да изпълнява съответните функции за срок, по-дълъг от 6 месеца, без значение дали е имало прекъсвания в изпълнението на функциите". Нормата беше посветена на случая със Сарафов, защото той е временен шеф още от юни 2023 г.
Само преди дни изненадващо обаче Прокурорската колегия обяви, че въпросната норма не важи за Сарафов, защото не й била придадена обратна сила. И затова той можел да си стои още на поста като и.ф.

Този прочит на закона обаче бе посрещнат на нож от юристи. „В навечерието сме на още един абсурд, който българската институционална система трябва да преживее, а именно след серия бездействия от утре се озоваваме в ситуация, в която няма изпълняващи функциите главен прокурор и председател на Върховния административен съд – поне не и ако те спазват законите.“, обяви пред Би Ти Ви Крум Зарков, бивш депутат, бивш служебен министър на правосъдието, както и бивш правен секретар на президента Румен Радев.
"След 21 юли нито Борислав Сарафов, нито Георги Чолаков по закон имат право да продължат да изпълняват функциите си. Ако го направят, ще е в нарушение на закона и ще е тяхна отговорност", обяви пак Зарков преди дни и пред БНР.
Законът постановява, че едно и също лице не може да изпълнява тези функции повече от шест месеца. "Тези длъжности не се избират от Висшия съдебен съвет, а се назначават от президента. Самата конструкция на изпълняващ функциите до голяма степен е проблематична, защото тя заобикаля това президентско правомощие“, смята Зарков.
Висшият съдебен съвет "безпардонно и арогантно" отказа да изпълни Закона за съдебната власт, като отказа да назначи нов временно изпълняващ функциите главен прокурор след изтичането на 6 месеца, в които по закон едно лице може да изпълнява тази длъжност, коментира и депутатът от ПП-ДБ Надежда Йорданова, цитирана от БГНЕС.
"По този начин ВСС направи Борислав Сарафов вечен временно изпълняващ длъжността главен прокурор”, каза Йорданова и добави, че същият ВСС преди две години отново е “обслужил” Борислав Сарафов.

Междувременно Сарафов успя да отнесе въпроса за прекратената процедура за избора му като титулярен главен прокурор до Конституционния съд.
Преди месец делото беше допуснато за разглеждане.
През януари влязоха в сила законови промени, с които беше регламентирано, че Висш съдебен съвет с изтекъл мандат (какъвто е случаят) не може да избира главен прокурор и председатели на двете върховни съдилища. Освен това в закона беше разписано, че недовършените процедури се прекратяват. Така Сарафов не се яви, за да бъде изслушан в конкурса, защото промените вече бяха приети, а дни по по-късно те влязоха в сила и процедурата беше прекратена.

Той обаче оспори прекратяването пред Върховния административен съд, който пък сезира Конституционния съд с аргумента, че законовата разпоредба, прекратяваща процедурата, нарушава основния закон, защото е намеса от страна на Народното събрание в кръга от конституционно уредените правомощия на Висшия съдебен съвет. Това е и становището на Висшия съдебен съвет.