Къде изчезна грипът?

Една от изненадите на пандемията COVID-19 безспорно е „притихването“ на грипа.  Светът вече пропусна два грипни сезона в Южното полукълбо (там той е между май и октомври, с пик през юли и август) през 2020 г. и 2021 г., както и един в Северното полукълбо през 2020/2021 г.

Тези грипни сезони бяха изключително леки, най-вероятно заради мерките срещу разпространението на COVID-19. Не е изключено значение да имат и други фактори, включително „конкуренция“ между агресивно налагащия се SARS-CoV-2 (срещу него в началото нямахме никакъв имунитет) и останалите респираторни вируси, които се предават също по въздушно-капков път.

Всички налични данни от Австралия, Нова Зеландия, Южна Африка, Парагвай и Чили показват, че грипът е останал на рекордно ниски нива две последователни години – 2020 г. и 2021 г. В Австралия например през 2019 г. са регистрирани 214 377 случая, през 2020 г. те са 21 266, а до 24.08.2021 г. са потвърдени само 435 случая.

По данни на CDC между края на септември 2020 г. и август 2021 г. в САЩ лабораторно са доказани над 2000 случая на грип. В обичаен грипен сезон обаче те надхвърлят 200 000, което е малка част от действителния им брой. За 2019/2020 г. се предполага, че са били 38 милиона. Нивото на хоспитализациите също е най-ниско през 2020/2021 г., регистриран е само един летален изход при дете в сравнение със 199 през предишния сезон.

Намалено беше разпространението не само на грип, но и на други вируси, сред които респираторно синцитиален вирус (РСВ) и парагрипни вируси. Незасегнати от „инвазията“ на пришълеца SARS-CoV-2 останаха риновирусите, които обаче се различават в редица отношения от изброените по-горе вируси. Риновирусите например нямат външна обвивка – същата тази, на която се дължи чувствителността на коронавирусите, грипните вируси и РСВ към сапун и вода.

Според доклад на СЗО за грипа от август 2021 г. активността на грипните вируси в световен мащаб е била по-ниска от очакваните нива за този период на годината. На 10 януари 2022 г., въз основа на данни, събирани до 26 декември 2021 г., СЗО съобщи, че в световен мащаб циркулацията на грипните вируси остава ниска, но продължава да нараства, особено в умерените зони на Северното полукълбо. В някои страни тя достига равнището, наблюдавано по това време на годината в периода преди COVID-19. В Европа активността на грипа се увеличава, а преобладаващият грипен вирус е тип A(H3N2).

Защо грипът не изчезна напълно?

Причината е, че грипът (особено грипният вирус тип А) засяга не само хората, но и голям брой птици и животни. Това означава, че дори да успеем да го прогоним от човешката популация, той няма да изчезне от природата и ще продължи да се връща при нас.

И тук отново възникна въпрос: възможно ли е докато не е циркулирал сред хората, грипният вирус тип А да е „компенсирал“, проявявайки по-висока активност сред останалите си гостоприемници?

Възможно ли е това да доведе до поява на нови грипни щамове, които да ни създадат неприятности?

Отпуснете се спокойно, за момента подобни тревожни сигнали не са получени. А разпространението и съдбата на грипните вируси подлежат на изключително сериозно наблюдение в световен мащаб.
Фактът, че миналата година не сме се срещали с грипа, означава ли че тази година той ще ни свари без имунитет?

Въпросът дали имунната ни система достатъчно добре си „спомня“ грипния вирус и какво е нивото на общата ни защита към него след една-две години почивка привлича вниманието на учените. Във всички случаи са се натрупали хора (деца), които все още не са се срещали с грипния вирус. И това определено е червена лампичка, която не бива да бъде пренебрегвана. Защото би могло да предизвика изключително напрежение в области, където болниците вече са пълни с пациенти с COVID-19.

Какво ще се случи, когато двата вируса се срещнат лице в лице?

Макар да нямаме категоричен отговор на този въпрос, няма как да издържим на изкушението и ще опитаме да направим някои предположения.

От една страна, двата вируса може да си сътрудничат. И това в никакъв случай не е нещо ново във вирусологията - много вируси „работят“ заедно, обединявайки се, за да обезвредят антивирусинте защитни механизми на поразения организъм например.

Тъй като и двата болестотворни агента обикновено засягат дихателната система, съвместната инфекция с грип и COVID-19 може да засили патогенните им ефекти. И обратно, не е изключено SARS-CoV-2 и грипният вирус тип А взаимно да възпрепятстват способността си да заразяват клетките и да се размножават в тях.

Не бива да забравяме и това, че с грипния вирус се „познаваме“ доста по-отдавна и сме имали повече време да се приспособим едни към други. В този смисъл грипният вирус има предимство пред SARS-CoV-2, който е нов за човешката популация. И няма как да не се запитаме в каква посока ще продължи еволюцията на тези два вируса оттук нататък, накъде ще ги тласне съвместното им съществуване (и конкуренция).

Възможно ли е да бъдем инфектирани едновременно с грипен вирус и със SARS-CoV-2?

И по-важната част от въпроса – какво би означавало това?

Двата вируса (SARS-CoV-2 и грипният вирус) се срещнаха и циркулираха заедно в началото на пандемията тоест в края на 2019 г. и началото на 2020 г., когато противоепидемичните мерки срещу COVID-19 все още не бяха въведени. Първите съобщения за това, че е възможно един и същи човек да бъде инфектиран едновременно и с двата вируса дойдоха от болниците в град Ухан в Китай. Впоследствие бяха потвърдени от лекари и от други държави. Все още не знаем колко често се случва това.

Така например, никой от 99 пациенти с COVID-19, постъпили в болница „Джининтан“ в град Ухан от 1 януари до 20 януари 2020 г., не е бил положителен за нито един от 9 други респираторни вируси, включително грипни вируси тип А и тип В.

Проучване в друга болница в същия град – „Тонджи“, която е била определена от правителството за лечение на хора с тежко протичащ COVID-19, дава по-различни резултати. От 544 пациенти с потвърдена с полимеразна верижна реакция инфекция със SARS-CoV-2, които са приети от 28 януари до 18 февруари 2020 г., 11.5% са били заразени и с грип А или грип В. Авторите отбелязват, че съвместната инфекция (коинфекция) е била свързана с по-продължителен престой в болницата. В допълнение, това изследване показва, че пациентите с COVID-19, които са били инфектирани и с грипен вирус, са отделяли SARS-CoV-2 по-дълго от останалите болни (17 дена срещу 12 дена средно).

Според публикация в „Chinese Journal of Infection and Chemotherapy” от 2020 г. при 3 от 4 пациенти, които са инфектирани със SARS-CoV-2 и грипен вирус тип А, е наблюдавано по-бързо влошаване на показателите на дишането.

Анализ на информация за 307 пациенти с COVID-19 по време на епидемията в Ухан разкрива, че 57.3% от тях са били заразени и с грипен вирус (в 49.8% от случаите става дума за грипен вирус тип А). Повлияване върху хода на заболяването е наблюдавано само при комбинация между SARS-CoV-2 и грипен вирус тип А, но не и при коинфекция с други вируси (например РСВ).

Наличните данни подсказват, че грипният вирус тип А повишава чувствителността на организма към SARS-CoV-2 и двойната инфекция може да предопредели по-тежко протичане на заболяването. Как може да се обясни това?

От една страна, инфекцията с грипен вирус тип А улеснява заразяването със SARS-CoV-2, тъй като повишава изявата на входната му врата върху клетките в дихателната система – това е молекулата АСЕ2 (Ангиотензин конвертиращ ензим 2). Освен това всеки вирус се стреми да потисне имунния отговор на гостоприемника, а два вируса биха се справили по-добре заедно.

Повечето случаи на такава съвместна инфекция са регистрирани при възрастни хора, т.е. при онези, които са най-уязвими и най-малко могат да си го „позволят“. Изказана е хипотеза, че в самото начало на 2020 г. циркулиращият грипен вирус тип А е подпомогнал разпространението на SARS-CoV-2 и така е дал тласък на пандемията.
Какво научихме от проучванията върху животински модели

Експериментална съвместна инфекция с грипен вирус тип А и SARS-CoV-2 при мишки води до повишен товар на коронавируса и по-тежко увреждане на белите дробове.

Подобно увеличаване на инфекциозността на SARS-CoV-2 не е наблюдавано при „комбинирането“ му с някои други респираторни вируси (включително РСВ), вероятно поради уникалното свойство на грипния вирус тип А да усилва изявата на АСЕ2 в дихателните пътища. Данните са публикувани в списание „Cell Res.“ (брой 31 от 2021 г.).

Интересни резултати са получени и при заразяване на хамстери със SARS-CoV-2 и грипен вирус тип А (сп. Sciific Reports, брой 11 от 2021 г.). Съвместната инфекция причинява по-сериозна загуба на телесно тегло и по-тежко протичаща и продължителна пневмония.

Любопитното е това, че макар всеки от тях да е в състояние ефективно да се разпространява в белите дробове при самостоятелна инфекция, когато са заедно SARS-CoV-2 и грипният вирус не се откриват на едни и същи места в дихателните органи на хамстерите. Възможно ли е всеки един от тях да потиска навлизането и/или размножаването на другия в клетките на намиращите се в съседство области в белите дробове?

Наличните данни предполагат, че съвместната инфекция с грипен вирус тип А и SARS-CoV-2 може да усложни клиничната картина, а едновременното циркулиране на двата вируса да причини натиск върху здравната система. Да не забравяме и уникалната способност на грипния вирус тип А да повишава чувствителността към заразяване със SARS-CoV-2.

Всичко това показва, че грипният вирус е ключов патоген, който изисква превенция и контрол по време на настоящата пандемия.

Грипният вирус и SARS-CoV-2 са два напълно различни вируси и затова ваксината срещу единия не предпазва от другия и обратно. Ваксините срещу грип и COVID-19 може да бъдат приложени без значение от интервала помежду им, включително в един и същи ден. Някои фирми разработват комбинирани ваксини срещу двата вируса, които вече дадоха обещаващи резултати в начални клинични проучвания, но все още не са налични.

Още веднъж за SARS-CoV-2 и останалите респираторни вируси
Да започнем оттам, че тези вируси никак не са малко – около 300 според някои източници. Все още знаем твърде малко за „взаимоотношенията“ им със SARS-CoV-2. Не е изключено поне в някои случаи съвместни инфекции да станат причина за по-тежко и/или продължително протичане на заболяването. Специалистите предупреждават и за още нещо - по-широката циркулация на други респираторни вируси (след отпадането на противоепидемиологичните мерки) може да окаже натиск върху SARS-CoV-2 и да улесни появата на нови варианти, чиито характеристики и поведение няма как да бъдат предвидени.

проф. Радостина Александрова

Източник: framar.bg