Кайлаш - красивата загадка

Кайлас или Кайлаш е връх в Тибет, висок 6638 метра. Той е част от планинската верига Гангдисе в Хималаите. В повечето азиатски държави е смятан за най-свещеният връх на Земята, в чийто недра се съхраняват хилядолетни знания за сътворението на света и бъдещето на планетата. С това вярване е свързан и уникалният многоетажен комплекс от пещери и храмове край индийското село Елора. Неговият храм Кайлаш от 1983 г. е под закрилата на Юнеско и все още крие тайни и загадки.

Това е най-голямата в света монолитна структура, изсечена в скалите. Свързана е с три религии, три вярвания и учения, които са създадени и се разпространяват в Индия през вековете – индуизъм, джайнизъм, будизъм. Индуските светилища-пещери са 17, будистките – 12, а джайнистките – 5. Индуските са най-стари, следвани от джайнистките. Джайнизмът възниква от индуизма, като неговите последователи първи наследяват индуисткия метод за строителство на храмове като символични планини.

Неизвестно е кои са архитектите, строителите, скулптурите на уникалния комплекс край индийското село Елора. Възможно е те да са много по-древни от индуизма и джайнизма, отнасяни към началото на първото хилядолетие преди новата ера. Възможно е да са дело на високоразвитите цивилизации, за които се разказва в древноиндийските епоси и които някои свързват с митичната Атлантида и още по-приказната Лемурия. Съвършенството на формите, баланса, хармонията в скалните храмове са почти недостижими за съвременното човечество. Смята се, че за изграждането на храма Кайлаш и пещерите са били необходими не по-малко от 150 години.

Никакви дати или следи за времето на изграждане или за конструкцията на храма не са открити до днес. Има предположения, че е направен преди стотици години. Други теории изтъкват, че храмът е на хиляди години, като джайнистките и будистки монаси само са внесли свои промени и допълнения към вече съществуващия комплекс. Надписите по стените са много стари и разрушени от времето. Разчитането им вече е невъзможно.

Според местните жители грандиозният храм и комплексът около него отразява безкрайността на Вселената, и е благословен от древните индийски мъдреци. Грандиозният храм Кайлаш е толкова неприкосновен, че нито един от враговете на Индия не е успял да го покори или разруши. В историята са регистрирани няколко опита на нашествениците на Аурангзеб да разрушат храмовите колони и да осквернят „божествената структура“, но единственият резултат е упадък и разруха за нашествениците. Докато по храмовия комплекс остават само леки повреди по слонските скулптури.

Практически храмът Кайлаш не е построен в типичния смисъл на изграждане на сграда. Той е изсечен от и във гигантски скален къс, като е работено отгоре надолу, без да се използва скеле. Размерите на свещеното място са  55 на 36 метра, като общата площ е 1980 квадратни метра. Храмът се намира в центъра на двор, издълбан в скала с размери 58 на 51 метра, като дълбочината е 33 метра. Размерът на този скален храм е два пъти по-голям, и един и половина пъти по-висок, от Партенона в Атина. Долната част на храма е пиедестал с височина 8 метра, върху който има 3-метрови скулптури на слонове и лъвове. Храмът на Кайлаш е забележителен, защото е покрит с много сложна каменна резба.

Изчислено е, че 200 000 тона скала е изсечена за изграждането му. Предполага се, че са били необходими 7 000 работници за завършване на проекта. Освен това всички 34 пещери на Елора не са от естествен произход, а са изсечени ръчно или с неизвестни за онези древни времена машини в монолитната вулканична базалтова скала. Макар никой да не знае точно кога е създаден пещерният комплекс, обикновено се приема, че е направен между 5-ти и 10-ти век след новата ера. В този период, ако той е верният за комплекса, което е много спорно, няма технологии, които да позволяват изграждането на сложни сгради и фигури в твърдата скала. Днес за подобна работа са необходими 10-тонни машини и поне 200 дни непрекъснат труд. Но точността, с която би могла да се извърши такава обработка на камък, е недостижима дори за съвременните технологии.

Една от най-мистериозните части на комплекса са тесните отвори, които са навсякъде и които пораждат куп въпроси. Например, за какво са служели, защо са толкова ниско и как са направени толкова гладки и на толкова недостъпни от днешна гледна точка места. Повтарянето на подобен подвиг, дори с използването на съвременни технологии, е почти невъзможно, но древните индуси са успели да го направят.