Какво остана скрито покрай атентата в Нова Зеландия ?

Тероризмът си е тероризъм под каквато и да е форма! Срещу каквито и да е религиозни общности - християни, мюсюлмани, будисти... И каквато още религия се сетите.

В последните дни ни стана навик да се страхуваме и да живеем с новините за атентатите в Нова Зеландия, в Утрехт, в Манхатън. България е далеч, тук все още не се случват подобни неща. И слава Богу!

Далеч сме, но всеки един от нас се вълнува, тъй като има роднини и приятели в някоя точка по света. И всяка вечер, прибирайки се уморени от работа, сядаме вкъши, пускаме телевизора и започваме да се чудим какво ще "ни сервират" - убийство тук, показен разстрел там, паднал самолет, взривена бомба.

В последните дни едва ли има по-коментирана световна новина от стрелбата в двете джамии в Крайстчърч. Всичко, свързано с австралийския стрелец Брентън Тарант в Нова Зеландия, се разнищи. Уж. Изследва се и майчиното му мляко, а със сигурност ще излязат още любопитни подробности. В социалните мрежи мненията бяха разнородни - от аплаузи за действията му, до осъдителни присъди. Всеки сам може да прецени за себе си, къде е истината, все пак всеки носи глава на раменете си.

Анализатори започнаха да нищят какви са корените на проблема, който е добре известен, но малко са тези, които дават решения, с които той да бъде премахнат. И изобщо може ли да бъде премахнат такъв глобален проблем?

Някои се опитаха да "яхнат вълната" и да употребят и този случай. Дали за да се прави на интересен, дали от други подбуди, един автор ни поднесе заглавието: "Преди да станеш крайнодесен масов убиец, идваш в България". Странно как не беше засегната темата и българската връзка между Сергей Антонов, папа Йоан Павел II и Мехмед Али Агджа в началото на 80-те.

Въпрос на гледна точка, въпрос на самосъзнание, въпрос на... журналистика, ако щете.

Знаете ли, че от началото на март до днес има повече от 230 убити в цял свят от ислямски терористи? Не, не знаехте? И аз не знаех, но се поинтересувах, поразтърсих се тук-там. Нали вече в Интернет всичко може да се намери.

Един от най-логичните въпроси, които можем да си зададем след атентата, е, защо именно тази цел е избрал извършителят? Удобно е да се заклейми като крайнодесен екстремист, мотивиран от омраза, защото не харесва различните.

Атентаторът Брентън Тарант се афишира като враг на радикалния ислям, който от своя страна е избрал също толкова радикални методи.

Търсене в Гугъл на "Christchurch radical islam" изкарва още на първа страница две заглавия, за радикални ислямисти, свързани с тези джамии. И се натъкваме на имената на различни автори и различни хора - Ед Хусаин, Кристофър Хавард, Дарил Джоунс.

През 2014-та австралиец и новозеландският му приятел са загинали при американски въздушен удар, срещу ислямска терористична групировка. Оказва се, че двамата са приели исляма и са се радикализирали в... една от джамиите в Крайстчърч. А политкоректните новозеландски власти не намират за нужно да предприемат нещо повече по случая.

През 2018 година младеж, напуснал училище на 17-годишна възраст, приел исляма в джамия в Крайстчърч и замислял атентат в града – да се вреже с кола сред минувачи, след което да намушка колкото може повече с нож. За щастие това е предотвратено. Отново, никакви действия срещу джамията от страна на властите, а радикализацията на младежа се приписва на интернет. Младежът беше осъден в Крайстчърч и освен че признава, че е радикализиран онлайн, той го е направил в името на Аллах.

И Хазим Арафех - председател на Федерацията на ислямските асоциации в Нова Зеландия, признава тогава, че е разтревожен от плана на младежа и се страхува до какво може да доведе това.

"Знаехме, че има риск от тероризъм в Нова Зеландия, но мислехме, че е минимален. Явно подценихме ситуацията", признва Арафех пред Newstalk ZB.

"Младостта на момчето е основната причина, поради която той е "воден в тази деструктивна идеология. Мюсюлманската общност незабавно ще докладва за всякакви подозрителни действия или други младежи с подобно поведение. Ние не губим време, когато става въпрос за тези неща. Сътрудничим си с всички новозеландски правителствени агенции, които са свързани с подобни инциденти", коментира през 2018-та Хазим Арафех.

Съдейки по статиите, най-малко 5 години преди това проблемът е неглижиран от властите. И тук не става въпрос за оправдаването на действията на Тарант, а за това, че трябва да се разбере, какво може да докара един човек до такава крайност.

Едва ли знаете, че части от нигерийски мюсюлмански милиции Фулани са убили повече от 120 християни за 3 седмици! Това няма да го чуете от "независимите и обективни" медии. Не беше свикан и съвет по национална сигурност по въпроса, може би защото нигерийските мюсюлмани не са били на екскурзия в България.

Всъщност, Фуланските джахидисти станаха по-голяма заплаха за христяните в Нигерия повече от Боко Харам (който оперира на североизток в Нигерия) - в понеделник (11 март 2019-та) нападнаха селата Инкирими, Догонома и Унгуан Гора, унищожавайки 143 къщи и убивайки 52 души.

Ранените са десетки. Интересен е и подходът на войниците - разделени са на три групи, като първата стреля по хората, втората подпалва къщите им, а третата тръгва по следите на хората, сред които преобладаващо жени и деца, и ги убива безцеремонно.

През първата седмица на март мюсюлмански екстремисти избиха над 30 християни в нигерийското село Карамар, подпалиха няколко къщи и опожариха няколко църкви. Официалната информация е, че терористите са застреляли няколко семейства - общо 32 души, които са се опитали да избягат от пожара. Към края на февруари бойците на Фулани са убили хиляди християни...

Очевидно съществува двоен стандарт по отношение на това, което наричат тероризъм и същевременно безусловна толерантност по отношение на мюсюлманите.

Тревожното в случая е, че в своята омраза и действия, Тарант не е забелязал един факт - че убива хора. И тук е може би моментът, в който трябва всички да се замислим - колко се обезцени човешкият живот... За съжаление. И къде са причините за това. И защо нищо не се прави...

Стрелецът от Нова Зеландия беше написал на един от пълнителите, освен части от българската история - "Родъръм". Но, тръгвайки по следите на пълнителите, свят ще ви се извие за какво става дума. Не само в Родъръм, разбира се. В Англия - масови изнасилвания на деца и то в продължения на години.

Само в Родъръм жертвите са близо 1400 деца, при положение, че става дума за град с население от близо 117 000. В търсачката отделно изскочиха и Брадфорд с още изнасилени, Оксфорд - към 300 жертви, Дарби - с не по-малко от 26 жертви на възраст между 12 и 17 години, Хъдърсфийлд - поне 15 изнасилени.

И това не е само суха статистика, а доказателствата са 20 присъди срещу изнасилвачите, които са мюсюлмани. Едни от изнасилвачите са отнесли по 35 години затвор, а други - само 9 месеца. На снимките са част от осъдените, а има и още много. Реалният брой на жертвите не се знае, но са хиляди.

Само индивидът с чалмата е ИЗНАСИЛИЛ 11 малки момичета!

В повечето крайни квартали в английските градчета, хората се притесняват да се движат сами по улиците и по тъмно. Същото важи и за някои немски градове, във Франция положението е същото.

Е, къде са тогава властите, къде са политиците и какво се прави, за да се реши проблемът?

Убийствата са си убийства и престъпленията си си престъпления, независимо от каузата, която стои зад тях. Всъщност, за каква кауза може да става дума, когато се отнемат човешки животи и се почернят семейства?

Кутията на Пандора отдавна е отворена и трябва да благодарим за това на либералните елити.