Калин Вельов вае плочки всеки ден с коремни преси

“На първо четене е много стряскащо за свободен музикант като мен, който е сравнително отскоро в политиката, да му предложат да е министър на културата. Но мисля, че бих могъл да се справя с тази нелека задача”, каза перкусионистът Калин Вельов малко след като Бойко Борисов съобщи на 20 април, че той е новият министър на културата в проектосъстава.

Представяйки кандидатите, премиерът в оставка се обърна към музиканта с думите: “Утре искам да те видя по плочки с барабаните, щото виждаш на правната комисия момчето какво е (Радостин Василев - бел.авт.). И ние такиватигри имаме в ГЕРБ. Я малко се разголете и вие, явно това е новата вълна, това е отговорната политика”.

Калин Вельов приема шегата с типичната си широка усмивка, но пък съвсем сериозно гледа на спортните активности, с които се занимава от години. Твърди, че са важни не само за физическото, но и за психическото здраве. Ходи на бокс, кондиционни тренировки и всеки ден набляга на коремните преси, с които е оформил въпросните плочки. Събота и неделя пък гледа да е сред природата. Има много хобита, все свързани със спорта, и се шегува, че ако беше наследствен милионер, щял да зареже всичко друго и да се занимава само с тях. Харесва планинското спускане с колело, каяк, кара кросов мотор, има и друг за пътешествия. През зимата кара ски, и то различни видове, а през лятото е със сърфа.

Последните 7 месеца Калин Вельов обаче трупа опит на едно съвсем различно място от музикалната сцена - в парламента. “Смятам, че тази работа, която свърших през този период, беше съществено важна. Обиколих и България, бях във всички основни градове и направих над 160 срещи с над 2500 човека. Отделно разговарях с представители на различните културни ресори и направих стегната програма какво трябва да се свърши, обсъждайки с тях проблемите. Това е обнадеждаващ момент, че бих могъл да се справя с министерския пост”,казва Калин Вельов. Наясно е, че министерството е изключително сложно за управление, защото включва много разнородни ресори, различни творци. “Ние, артистите, сме шумни, експанзивни, ревниви, това е част от материята, с която работим. Има и много различни преплетени интереси в това министерство”, добавя той.

Категоричен е, че не е от плашливите и приема трудностите като предизвикателство. Наясно е, че за министерското кресло със сигурност има по-подходящи и подготвени хора от него като директори на различни културни институции например. Но той също има своите силни страни и посочва, че една от тях е диалогичността.

Разбрал колко важно е това, докато учи в Холандия, където завършва латино-отдела на Ротердамската консерватория през 2004 г.

Разказва, че там научил как европейската култура на общуване изисква диалог, откровеност. Когато възникне и най-малкият проблем, веднага се сяда да се обсъди, не се чака да се задълбочи. За музиканта е нужно човек да умее да прави компромиси, а това е особено важно в политиката. Важно е различните страни в един дебат да бъдат аргументирани. И когато се прави някаква промяна, тя задължително трябва да бъде обсъдена с хората, които ще засегне. Защото у нас нерядко се случва една промяна да се прави от горе на долу и тя да не е синхронизирана по никакъв начин с тези, които са потърпевши от нея.

Първото нещо, което би направил, ако заеме министерския пост, е да се срещне с работни групи и представители на отделните културни ресори. Много е важно да има и подходящ екип, защото не може един човек сам да свърши всичко. Наясно е, че винаги когато се прави нещо, все ще има недоволни. Но приема критиката, въпреки че артистите по принцип трудно я понасят, тъй като работят на сцена и обичат аплодисментите, комплиментите. Убеден е обаче, че човек, който не иска да бъде критикуван, изобщо не бива да влиза в политиката.

Самият той има интерес към нея още от 2012-2013 г. Първоначално участва в създаването на “Българска музикална асоциация”, която има за цел да обедини музикантите и да защитава интересите им. Бил в управителния съвет, а известно време е и изпълнителен директор. Влиза също в Творческия съвет на Столична община, иска да участва в процесите, защото вижда, че може да бъде полезен. През 2017 г. се кандидатира за депутат за 44-ото Народно събрание. Тогава обаче не успява да влезе заради преференция, която вкарва в парламента друг кандидат. През следващите три години е съветник на министъра на културата. И когато Джема Грозданова напуска парламента, през юли миналата година му предлагат депутатско място. “Беше много тежък период - протести, пандемия, започваща икономическа криза. Мястото беше с неясно бъдеще, не се знаеше дали става въпрос само за месец-два, или седем. И въпреки че ситуацията беше крайно неподходяща за артист като мен, реших да вляза, защото съм поел ангажимент и няма да върна назад.”

Използва времето, за да научи важни неща в политиката, да направи конкретни неща. С библиотечния експерт Емилия Милкова, която почина неотдавна, работят съвместно и съдействат да се отпуснат още 5% допълнително финансиране на 27 регионални библиотеки, което възлиза на 1 300 000 лв. Калин Вельов има принос в отпускането на допълнителна програма за свободния сектор от Министерството на културата, която е за 1 200 000 лв. Допринася за разширяването на обхвата за кандидатстване по програми за свободния сектор и да не бъдат само за индивидуални артисти, а да могат да участват и групи, съобщава 24 часа.

Музиката е част от живота на Калин Вельов от съвсем ранна възраст. “Божа работа е, че се насочих към перкусии. Сега от позицията си на родител не мога да си обясня как, когато бях само на 6 години, без да имам музиканти в семейството си, обърнах тенджери и тигани и удрях по тях с вилици и лъжици. Исках да стана барабанист и перкусионист още на тази възраст”, разказва музикантът. Майка му се опитвала да го насочи към китара, тромпет, цигулка, искало ѝ се той да свири на по-мелодични инструменти, но срещнала категоричен отказ. В началото започнал с уроци по барабани и солфеж. Приели го в музикалното училище с класически перкусии. Борис Карадимчев пък го взел да свири във вокално-инструменталната група “Пим Пам”, с която имал многобройни участия и тв изяви. А след това започнал да пътува за концерти зад граница с детската филхармония “Пионер” с диригент Влади Симеонов.

Той е един от създателите на група “Акага”, която сформира със свои съученици още докато са в музикалното училище. Именно Калин ѝ дава името, чува го от сестра си, която по това време чете някаква книга, в която пише за прабългарската жрица Акага. В началото не срещнал особен ентусиазъм у останалите и се наложило дълго да ги убеждава, че групата трябва да се казва именно така. През годините свири с почти всички популярни български изпълнители, сред които “Медикус”, Дони и Момчил, Лили Иванова, Васил Найденов, Георги Христов, Веселин Маринов, Стефан Вълдобрев, Графа и т.н. Работи също в тв предаването “Каналето”, а през 1998 г. става част от “Ку-ку бенд” и “Хъшове”.

Въпреки че в момента със Слави Трифонов и неговия екип споделят различни политически виждания, той е категоричен, че винаги ще ги уважава и ще останат приятели. “Преди няколко месеца гостувах в две предавания в телевизията на Слави. През годините сме имали страхотни концерти и турнета. Никога няма да разваля отношенията си с тях”, казва Калин Вельов.

От две години сърцето на музиканта отново е свободно. След 6-годишна връзка се разделя с Диана, с която обаче продължават да поддържат много добри приятелски отношения и заедно се грижат за 8-годишната им дъщеря Карина.