Калин Врачански пред Lupa.bg: Актьорите не сме роботи, работим с емоциите си, а не като ни натиснат копчето

Коментар
11:45 - 09 Юни 2021
5595
Калин Врачански пред Lupa.bg: Актьорите не сме роботи, работим с емоциите си, а не като ни натиснат копчето

Млад, талантлив, енергичен, усмихнат, обичащ безкрайно актьорската си професия, изпълнен с творчески заряд и с желание за работа, висок професионалист, който не прави компромиси с това, с което се е заел. Такъв е актьорът Калин Врачански. Неговият актьорски талант и пластичност наистина са безкрайни - той може еднакво добре да изиграе Франкенщейн и Квазимодо, следовател, раздиран от демони и съмнения, чаровен измамник, пройдоха и комарджия, приказно джудже, беден учител, емигрант, властен аристократ, проповядващ удоволствието и разгулния живот, лекар и съблазнител. Камерата го обича, но като че ли Калин Врачански най-ярко разкрива широката си актьорска палитра на сцената.

Многобройни са уменията на актьора - владее таекуондо, пеене, танци, стрелба, езда, плуване. Моторите са негова страст и обича адреналина. А за него истинският адреналин е театърът и срещите с публиката.

От скоро амбициозният и чаровен артист успешно преодоля поредното си творческо предизвикателство - да пее в мюзикъл. И макар че самият той отдавна е доказал, че умее да пее, участвайки в различни музикални спектакли и предавания, този път се качи на сцената на Софийска опера вече професионално като пеещ актьор. Калин Врачански влезе в ролята на учителя г-н Андреев от популярния едно време филмов мюзикъл "Баща ми бояджията". Пред Lupa.bg актьорът разказа как са преминали репетициите и какво го зарежда в самия мюзикъл. 

За щастие Калин Врачански не остава без работа и след като минаха премиерните спектакли на "Баща ми бояджията" замина за Варна, където започна репетиции в спектакъла "Тютюн" по романа на Димитър Димов под режисурата на Бина Харалампиева. 

На 9 юни Калин Врачански навършва 40 години и юбилеят, който е прието да не се празнува, го сварва в един хубав работен период за него. На въпроса на Lupa.bg иска ли да е вечно млад обичаният от публиката актьор отвърна с усмивка: "Кой не иска да е вечно млад?!" И цитира героя на Оскар Уайлд лорд Хенри от "Портретът на Дориан Грей" „Само в младостта е смисълът на удоволствието.“ Самият Калин Врачански влиза в образа на аристократа, който провокира със своята философия за хедонизма. А навръх рождения си ден актьорът сподели с чувство за хумор: "И аз като Питър Пан си пожелавам никога да не пораствам". Lupa.bg честити юбилея на Калин Врачански и му пожелава да бъде здрав и щастието, наречено "театър", никога да не го изоставя.

- Вече месец играете мюзикъла „Баща ми бояджията“. Калине, доволен ли си от срещата с публиката на Софийска опера и най-вече с детската публика?

- На 1 юни имахме две представления – едното сутринта, другото вечерта и сутрешното беше пълно с деца. И когато нашите деца от сцената запяха „Ний сме попови лъжички“ долу в публиката настана истинска еуфория, децата започнаха да пляскат в ритъма на музиката и атмосферата се покачи с няколко градуса нагоре. Много се радвах. Имаше моменти, в които децата от публиката много активно участваха – така например и в песента „Кокоша глава“.

Калин Врачански и Весела Делчева заедно с децата от вокална формация „Таласъмче“ под ръководството на Димитър Костанцалиев и детски хор с ръководител Таня Лазарова

- Изненада ли те поканата да участваш в мюзикъл и как дойде предложението към теб?

- От Софийска опера се бяха обадили малко преди това, когато правеха „Мамма миа“. Бяха ме поканили за една от ролите. Но когато започнах да се занимавам със самите песни се оказа, че някои от тях са високи за мен, защото аз имам диапазон на гласа и ако не мога да покрия диапазона на песните няма смисъл да правя нещо, което ще бъде компромис. Затова им отказах, но си казах: „Някой ден пак може да ме поканят“.

И сега когото отново са решили да ме поканят този път за „Баща ми бояджията“, с мен се свърза Светльо Лазаров (диригента на „Баща ми бояджията“, б.а). Казах му: „Окей, навит съм, но нека преди да си кажем „Да“, да проверим дали песните са в моя диапазон и дали мога да се справя с тях. Той каза: „Разбира се“. Срещнахме се един-два пъти, за да проверим дали песните са за моите възможности. Оказа се, че са и започнахме същинската работа.

- Малко ме учуди това, което сподели за диапазона на гласа ти – ти толкова различни по стил и по височина песни изпя в музикалното предаване „Като две капки вода“ и неслучайно го спечели. Влезе в образите на толкова различни музикални легенди – Емил Димитров, Елвис Пресли, Рей Чарлз, Горан Брегович, Тил Линдеман от „Рамщайн“...

- Аз обичам, когато се занимавам с нещо да знам, че ще го направя на 100 процента професионално. И в случая не е професионално да правя някакъв компромис – не е добре нито за мен, нито за хората, които биха дошли да гледат. Когато правим нещо трябва да бъде по възможно най-най добрия начин.

Калин Врачански като вокалиста на "Рамщайн" - Тил Линдеман. Актьорът спечели шоуто "Като две капки вода" през 2016 заради талантливите си превъплъщения и умението да пее
 

- На теб самия какво ти даде мюзикълът „Баща ми бояджията“, който от кино екрана слезе на сцената?

- Беше нещо ново за мен. Докато бях студент участвах в един мюзикъл, който моят професор Здравко Митков направи в Музикалния театър - „Клетка за пеперуди“. Участвах там с една малка роля и почти не пеех. Но сега самото предложение да участваш в мюзикъл за мен беше ново предизвикателство и ми беше любопитно да се занимавам с нещо, което до момента не съм правил под тази форма. Така че за мен това е един опит и обогатяване.

- Би ли участвал в оперен спектакъл като баритон?

- Ако има нещо, с което мога да бъда любопитен за хората – да, защо да не опитам.

"Баща ми бояджията" се радва на голям успех сред детската публика, която се включва активно в песните

- Ти си участвал в един интересен музикален проект  - „Хубавата Магелона” – вокален цикъл от Йоханес Брамс по текст на Лудвиг Тик заедно със Старозагорската опера.

- Да, но там бях просто разказвач. Но преди няколко години с режисьора Бина Харалампиева правихме един спектакъл с Русенската опера за Моцартовите празници в Правец – „Моцарт и Салиери“. Постановката бе по пиесата „Амадеус“ на Питър Шафър. Аз като Моцарт, а Асен Блатечки като Салиери се включихме в този спектакъл и аз трябваше да изпея някои неща. Силно би било да ги определя като арии. Тогава на сцената бяхме с две страхотни оперни певици и те като запееха и аз си казвах: „Ами ние сега какво правим тук?!“ (смее) Тогава за мен това участие беше малко по-театрално. Но може би това, което правих тогава по някакъв начин се доближава до мюзикъла.

- Допада ли ти кинаджийския подход, който използва режисьорът на „Баща ми бояджията“ маестро Пламен Карталов – с използването на кино рамка като декор, с кадрите, които в началото на мюзикъла вървят на екрана, като  същевременно прави и една съвременна интерпретация на историята?

- Да на мен ми харесва реверанса към произведението, което се прави. В случая то е достатъчно емблематично, поне за хората на моите години и за тези, които са малко по-големи от мен. Достатъчно добре го познават, доста често се е излъчвало в онези години по телевизията и когато правиш такова емблематично нещо може би е съвсем естествено да изкажеш своя реверанс към него. Смятам, че маестро Карталов го прави по един много елегантен начин.

- Твоят герой – учителят Андреев не губи нито за миг оптимизма си, въпреки трудните ситуации, в които изпада той заедно с шестте си деца. Дали самият ти даваш нещо от твоя характер, изграждайки образа на г-н Андреев?

- Да, разбира се, това е естествено. Най-вече житейската енергия, която имам, там я давам на 100 процента. Защото все пак това е баща на шест деца, (усмихва се) които са на прага на един голям празник и които не знаят как ще го посрещнат. И ако я няма енергията на оптимизма, която г-н Андреев има, няма как да стане. Той ги зарежда, той ги провокира: „Хайде, сега ще направим това, да отидем там. Хайде, сега ще пеем.“ Така че на 100 процента давам това, което може би природно си нося - тази енергия вътре в мен присъства в мюзикъла.

- Виждаш ли паралели между учителя Андреев, между учителите от 30-те години на ХХ век и българските преподаватели от ХХI век?

- Няма как да знам учителите, които сега преподават, но когато аз завършвах училище беше в края на 90-те години и много добре си спомням, че тогава беше едно много особено време, в което България се люшкаше наляво-надясно, икономически беше много нестабилна и не само учителите, но и цялото общество не знаеше какво ще се случи. Но понякога ми се струваше, че ентусиазмът у някои учители беше изчезнал, все едно се беше изпарил.

После, когато отидох във ВИТИЗ, се сблъсках отново с преподаватели и си казах: „Ако повечето учители бяха като тези хора тук, които горят в професията си, щеше да е много хубаво. Аз си давам сметка колко е трудно - представи си днес имаш четири класа и на четири класа трябва да им преподадеш един урок достатъчно интересно, за да ги заплениш. Това е все едно да имаш няколко представления в един ден. И това да се повтаря циклично, циклично, циклично и ти всеки път да си подготвен и трябва да им го направиш максимално интересно, за да може тези деца да вникнат в този урок, да им стане нещо любопитно, да прочетат повече.

Калин Врачански е татко на шест деца в мюзикъла, поставен в Софийска опера

Затова за мен работата на учителя е много сложна и същевременно пък много отговорна, защото те са тези, които ще дадат следващия тласък на учениците, ако направят, така че техният предмет да е достатъчно интересен за тези хора. Когато навлязат в тинейджърска възраст емоциите бушуват в учениците и те са едва ли не неудържими, неконтролируеми.

Давам си сметка, колко е трудна тази ситуация за учителите, наистина би трябвало да бъдат стимулирани по един от най-високите начини, както и лекарите също, за да поддържат този огън в себе си. Иначе ако нямат тази подкрепа на обществото, на държавата, те стават едни чиновници и малко или много на всеки му минава през главата: „Ей сега за какво се блъскам тук като няма никакъв смисъл.“ Трябва да има израстване, все пак те са първите духовни учители на новото поколение. Те им дават знанието, което трябва да прерасне, така че самите ученици да го доразвият, да открият своята насока. Но за да стане това трябва преподавателят да им го даде по възможно най-сърцатия начин, за да ги запали. Иначе няма как да стане.

- В мюзикъла има едно много хубаво послание към децата – да четат книжки. Вярваш ли, че този спектакъл би поощрил детската публика, която идва да го гледа, да чете книги, а да не гледа само в монитора на телефона, таблета, компютъра или телевизора?

- Силно се надявам да стане така, наистина, защото за мен четенето, е много важно. Аз го открих по-късно, когато съм бил на техните години. Тогава съм си казвал: „Е, сега, какво ще чета тук“. Но с времето разбираш, че някои неща са много полезни.

Четенето развива фантазията, защото нямаш смлян продукт, да го гледаш, както сама каза, на екрана. Ти трябва да го създадеш в главата си. По този начин самият ти като личност се развиваш, ставаш по-богат във въображението си, в желанията си и книгите именно това дават, особено пък приказките.

Там е един измислен свят и всеки един би могъл да облече света в своя обвивка, което е най-хубаво и е различно, и интересно.

- Връщаш ли се сега към детските книжки?

- О, да. Самият аз обичам истории, които малко или много са като приказки – един друг свят, такъв който не е съвсем реален. Този жанр – да го наречем фентъзи - на мен ми е много любим.

- Това ли е една от причините да дублираш чуждестранни детски филми и анимации?

- Аз много обичам, любими са ми. Работата по тях е много хубава, много интересна, много забавна, а знаеш, че за да си добър в нещо, то трябва да ти е забавно, да не го правиш ей така рутинно.

Калин Врачански във филма "Smart Коледа". Актьорът обича да се снима във фентъзи и в детски филми

- Как се сработи с маестро Карталов, с диригента на мюзикъла маестро Лазаров, със солистката на Операта Весела Делчева, която е в ролята на твоята съпруга – г-жа Андреева? Пред теб имаше и друго голямо предизвикателство да общуваш с 18 деца, всяко от които е на различна възраст и с различен характер. Как се получи тази спойка на сцената?

- Когато работиш с професионалисти, нещата винаги са по-лесни, защото човекът, който е професионалист знае какво иска. Самият Светльо (диригента Светослав Лазаров, б.а.) толкова много ми помогна с пеенето. Бях го помолил да ми обърне малко повече внимание, защото все пак аз не съм професионалист в това нещо и със сигурност имах нужда от повече репетиции. Той съвсем приятелски ме подкрепи в това, работихме заедно. После започнахме репетиции с маестро Карталов и виждаш един толкова голям ерудит насреща си, той води репетиционния процес по толкова хубав и лек начин.

Самата му работа с децата е изтощителна работа – представи си да работиш с 18 деца - ти постоянно трябва да им поддържаш интереса, за да могат да направят това, което ти си представяш. Защото в даден момент може би малко се изморяват, започват да се разсейват, а той успяваше по време на репетициите да им поддържа вниманието, което е страхотно. И разбира се, когато започна по-същинската работа и да се изпипват някои детайли, наистина стана много приятно. А Весела като дойде и като запя си викам: „Аз си отивам“. (усмихва се) Казах й: „Докато те нямаше, всичко беше наред, защо сега ме подтискаш така?“ Тя пее страхотно и има страхотен глас. Накрая, когато пеем заедно всеки път изпитвам голям кеф, като я слушам.

Весела Делчева и Калин Врачански като г-жа и г-н Андреев пеят и танцуват на сцената и радват малки и големи

- Спектакълът на Стайко Мурджев „Портретът на Дориан Грей“ с твое участие отново се завърна на сцената след принудителната пауза.

- Много обичам такива истории като Дориан Грей. Много са ми любопитни, те са като приказка.

- Задаваш ли си въпроса какво се случва с душата, скрита зад външното съвършенство?

- Много разисквахме този въпрос, когато репетирахме. За добро или за лошо, имаме много отражения в съвремието, в което живеем специално на тази тема. Виждаш, че много хора на външен вид са чудесни, едва ли не да ги обичаш, а когато малко разбереш за тях, тогава започваш леко да се отстраняваш и целият ти екстаз малко отшумява, за съжаление. Може би е белег на времето, в което живеем - тази бърза консумация, която трябва да стане тук и сега и вероятно това по някакъв начин влияе много на хората. А и това, че винаги се стараят да приличат на някого, искат да са като някой друг и малко или много не искат да приемат, че всеки един е различен и именно това е хубавото. Както казва Шилер: „Само в разнообразието е смисълът на удоволствието“.

Актьорът влиза в ролята на Лорд Хенри Уотън в спектакъла на Стайко Мурджев "Портретът на Дориан Грей" в Благоевградския театър

- Ти не имитираш, даваш твоята интерпретация, както е и в „Баща ми бояджията“ – не пренасяш примерно киноролята на Коста Цонев на сцената.

- Старая се, доколкото ми е възможно. Естествено няма да откривам топлата вода, защото има толкова невероятни актьори и аз всеки път истински се любувам, когато видя някой талантлив човек. Не говоря само в нашия занаят, макар че не бива да го наричам занаят, защото когато правиш нещо с кеф ти твориш, а иначе все едно малко да ни натиснат копчето и ние да започнем да работим. Нека се има предвид, че актьорите не са роботи, те не натискат копче и нещата не се случват.

Ако някой иска да се получи нещо хубаво, качествено, трябва да не забравя, че тези хора работят с емоциите си, а емоциите не са ей сега ми трябват тези емоции, вадя ги от джоба и ги давам. Може би неслучайно на Запад нещата са някак си по-разбиращи в тази посока и дават възможност на актьорите да се подготвят за определени неща – я на терен, я на сцената. Трябва да имаш някакъв комфорт, макар и елементарен, да останеш малко със себе си, да събереш или да извадиш емоциите, които са ти необходими в този момент, а не всичко да минава от типа „Айде, давай тука сега ще правим това.“ Не става. Тогава нещата стават малко - сега ще се лъжем нещо.

Севар Иванов като Дориан Грей и Калин Врачански в спектакъла по романа на Оскар Уайлд

- Връщайки се отново към Дориан Грей би ли искал да си вечно млад?

- Кой не иска да е вечно млад?! Както казва лорд Хенри: „Само в младостта е смисълът на удоволствието.“

- Не усещам да си в сатурнова дупка предвид 40-ия ти юбилей.

- Доколкото знам сатурновите дупки не винаги са свързани с нещо лошо. Ти преминаваш през тях. Сега се чувствам много добре, защото репетирам във Варненския театър „Тютюн“ по романа на Димитър Димов. Работата е много интересна, репетициите вървят много приятно. С Бина (режисьора Бина Харалампиева, б.а.) се работи невероятно. И наистина ми е голям кеф, че работим по този сложен роман и си пожелавам всички да направим едни много интересни роли и да запленим публиката. Драматизацията е на Юрий Дачев.

- Тандемът Бина Харалампиева-Юрий Дачев направи много силен спектакъл - „Нова земя“ по романа на Иван Вазов в Народния театър.

- Да, гледах „Нова земя“ и много ми хареса. Препоръчах го на много хора. Много добре изиграно от актьорите, страхотни костюми, страхотни декори и е толкова адекватен за нашето време, в което живеем, че направо се плашиш.

- И „Тютюн“ е много актуален днес, а и е подходящо с него също да бъде отбелязана 100-годишнината на Варненския театър.

- Да, така е. Надявам се много хора в страната да могат да го видят и преди всичко ние да направим спектакъл, който да е хубав и вълнуващ.

- Какво си пожелава момчето в теб на 40?

- Като спомена момчето нали знаеш какво е казал Питър Пан – никога да не пораствам. (смее се)