Камбаните на "Св. Ал. Невски" бият в спектакъла на Софийска опера "Рилският пустинник"

Камбаните на патриаршеската катедрала "Свети Александър Невски" ще бият тържествено в постановката на режисьора акад. Пламен Карталов "Рилският пустинник", научи Lupa.bg. Софийската опера и балет ще представи музикалната поема, разказваща за живота и делото на небесния закрилник на българския народ - Свети Йоан Рилски, на 26, 27 и 28 юли на площада пред храма "Св. Александър Невски". С този спектакъл Софийската опера възражда едно от най-значимите културни събития - опера на площада, която бе инициирана още през 90-те години от акад. Пламен Карталов и бе изпълнявана на емблематични места в София.

Тези спектакли на "Рилският пустинник" са посветени на 100-годишнината от освещаването на катедралата, като за това има и специално решение на Светия синод на Българската православна църква.

Lupa.bg научи, че новоизбраният патриарх Даниил е дал личната си благословия за постановката и е разрешил патриаршеската катедрала "Свети Александър Невски" да стане част от декора в грандиозната постановка на Пламен Карталов. Очаква се Негово Светейшество, владици, епископи, духовници, да присъстват на величествения спектакъл в прослава на духовния закрилник на българския народ.

Поемата "Рилският пустинник" е написана през 1937 г. от писателя, поет, публицист и общественик Тихомир Павлов. Композиторът и диригент отец Кирил Попов от столичния храм "Света Неделя" пише музиката осем десетилетия по-късно.

Маестро Пламен Карталов заедно с композитора на "Рилският пустинник" отец Кирил Попов и актьора Ириней Константинов, който е в ролята на стария Йоан Рилски

Оркестърът и хорът на Софийската опера ще бъдат дирижирани от Старозагорския митрополит Киприан на 26 и 27 юли, а Жорж Димитров ще държи палката на 28 юли. Диригент на хора е Виолета Димитрова. Ръководител на детската вокално-театрална формация е Димитър Костанцалиев. Костюмите са на Марта Миронска.

Внушителният декор пресъздава пещерата на свети Йоан Рилски, която в началото на действието гори с истински пламъци, разкри пред Lupa.bg отец Кирил Попов. В тази пещера светецът създава и храм. На сцената пред катедралата ще препуска и истински бял кон, възседнат от героя на цар Петър. В постановката ще се използва и мултимедия.

Сцената, декорът и трибуните за зрителите вече се строят пред катедралата. Декорът е изработен в Киноцентъра в Бояна специално за поставянето на "Рилският пустинник" на площада", научи още Lupa.bg.

Площад "Свети Александър Невски" ще се превърне в сцена на спектакъла "Рилският пустинник"

50-метровата сцена пред храм-паметника дава възможност на маестро Пламен Карталов да разгърне своя творчески размах като режисьор и сценограф, обясни композиторът отец Кирил Попов пред Lupa.bg.

В ролята на Йоан Рилски в по-зряла възраст е актьорът Ириней Константинов, а като младия светец ще видим баритона Атанас Младенов. В останалите роли зрителите ще видят Ангел Христов, Иван Радев, Димитър Станчев, Николай Петров, Веселин Михайлов, Стефан Владимиров, Иван Александров, Велислав Нинов, Ангел Антонов, Александър Георгиев, Росен Ненов, Николай Павлов, Георги Миков, Любомир Ангелов, Атанас Маджаров, Емил Даков, Кристиан Попов и др.

Събитията се развиват в края на IX и първата половина на X в. в средищната Средецка област на тогавашното българско царство. Като историческо време това е Златният век на България, при управлението на царете свети Борис-Михаил, Симеон Велики и свети Петър. Из цялата българска земя се строят църкви и манастири, а православната християнска вяра процъфтява. Това е епоха и на велики духовни завоевания, и на гръмки победи.

Всичко това е в пълен контраст с категоричния отказ на младия и дивен Йоан от всичко земно.

Най-великият светец на българската земя, преподобният Йоан Рилски се родил около 876 г. в Скрино, разположено в гънките на Осоговската планина край р. Струма (край Дупница). Бил е съвременник на княз Борис (852-889) и на неговия син Владимир, на цар Симеон Велики и на Симеоновия син цар Петър. До 25-годишната си възраст бил пастир. От крехка възраст в душата на Йоан започнала да се развива и крепне религиозната вяра. По това време из цяла България започнали да се строят църкви и манастири.

Новооснованите обители ставали не само огнища на християнството, но и книжовни и просветни средища. Желанието на юношата било да се посвети напълно в служение на Бога и в някоя света обител да се отдаде на монашески живот. Приел монашеството и се отдал на живот в пълна самота, молитви, пост и лишения.

"Рилският пустинник" бе представен за пръв път в Софийска опера през май 2023 г., а постановката беше посветена на 70-годишнината от възстановяването на Българската патриаршия. Сега с нови декори и с нова режисура спектакълът излиза на площада пред патриаршеската катедрала "Свети Александър Невски"

Йоан Рилски се подвизавал на много места, докато най-после се установил в прекрасната рилска планинска пустиня, където останал до края на живота си. Там той основал манастир, който съществува вече хиляда години. 

След смъртта на своите родители той раздава имуществото си на нуждаещи се и напуска „лъжовний мир“, в който вече са тръгнали първите разделения и боричкания за надмощие. Извършил много чудеса през живота си и подир смъртта си. Географският ареал на живота и подвизите на свети Йоан включва Осоговската планина, поречието на Струма, Витоша и Рила.

Нека достойно да възпеем великия Рилски пустиножител и да знаем, че той винаги бди над нас и е наш молитвен ходатай пред Бога, се казва в музикалната поема на Тихомир Павлов.

Режисьорът на "Рилският пустинник" акад. Пламен Карталов и композиторът отец Кирил Попов

През 1937 г. българският общественик създава и издава последната си поетична творба „Рилският пустинник“. За съжаление, тази уникална поема остава в забвение. През 2022 г. за щастие нашият съвременен свещеник, композитор, диригент и педагог отец Кирил Попов я намира в своя личен архив и получава музикално вдъхновение да напише музика по творбата.

"Когато разгърнах книгата, видях, че това са едни свещени, боговдъхновени текстове в прослава на всебългарския светец – преподобния Йоан Рилски Чудотворец, според неговото житие. Бях много впечатлен от това, което прочетох там. Помолих се на Бог да ме дарува със здраве, сила и живот. И в мен се породи желание да облека в музика тези свещени текстове. Това се случи като финал през лятото и есента на 2022 г.

Но не аз съм авторът на музиката. Всичко е вдъхновение отгоре, вдъхновение от преподобния Йоан Рилски Чудотворец. Благодаря от сърце на скъпия ни маестро Пламен Карталов, който беше много въодушевен от това, че може да постави тази музикална поема на сцената на Софийската опера, в този храм на изкуството“, сподели отец Кирил пред Lupa.bg. 

Екипът на спектакъла "Рилският пустинник" приема овациите на публиката по време на премиерата в Софийска опера миналата година

А сега тази музикална поема ще оживее и на площада пред "Свети Александър Невски". "Сърцето на София е именно този храм-паметник, сърцето на България пък се намира в Рилската света обител, където в храма се покоят мощите на преподобния наш светец Йоан Рилски Чудотворец", каза отец Кирил Попов.

"Тази поема е една молитва. В православното богослужение имаме Божия прослава чрез молитви, четива, песнопения, а всички ние като едно голямо семейство се вдъхновяваме от духовния подвиг на преподобния наш отец Йоан Рилски Чудотворец", добави свещеникът музикант.

„Този свещен текст ме вдъхновяваше и с това, че самият текст ми пееше. Щом прочитах текста, веднага в съзнанието ми вече идваше определена мелодия, която, с Божията помощ, се молех да бъде стилна", сподели отец Кирил.

В ролята на Йоан Рилски в по-зряла възраст е актьорът Ириней Константинов

"По решение на Светия синод миналата година, когато през май се състоя премиерата на "Рилският пустинник" в Софийска опера, постановката беше посветена на 70-годишнината от възстановяването на Българската патриаршия. Тази година, пак по решение на Светия синод, представленията са посветени на 100-годишнината от освещаването на храм-паметника „Свети Александър Невски“, допълни композиторът на "Рилският пустинник".

"Искам да отбележа огромната заслуга на българския композитор и диригент Георги Стрезов, който направи оркестрацията по един блестящ начин. В нашата съвместна работа аз бях много впечатлен той успяваше много бързо да влезе в образ, да усети тази музика и да я разпредели между пълния състав на оркестъра. Огромно въздействие и роля има оркестърът в тази музикална поема. Огромна и отговорна е ролята на самите изпълнители – на Рилския пустинник, на св. Цар Петър, както и на хоровете", допълни композиторът.

„В текста има християнски оптимизъм и вяра, че Бог е Бог на живите, не на мъртвите, че животът тържествува над смъртта", каза още отец Кирил. Той е убеден, че постановката ще достави естетическа наслада на зрителите и те ще си тръгнат от нея духовно пречистени. "Правим този музикален спектакъл не за наша слава, а за прослава на Бога, на свети Йоан Рилски и за тържество на духа", откровен бе композиторът пред Lupa.bg.

Отец Кирил Попов разкри, че режисурата на акад. Пламен Карталов е създадена така, че да потопи зрителя в епохата и да го докосне до добротата и безкористността на свети Йоан Рилски.

„Благодаря сърдечно на маестро Пламен Карталов за неговата любов и за неговото отношение всичко в тази музикална поема да бъде свято", изрази композиторът уважението си към директора на Софийската опера.

Българската православна църква награди с високо отличие директора на Софийска опера акад. Пламен Карталов за особени заслуги към българската духовност и култура и за неговата просветителска дейност

Миналата година Светият синод награди акад. Пламен Карталов с църковния орден „Св. Йоан Кукузел". Високото отличие бе връчено на режисьора за особени заслуги към българската духовност и култура, за неговата просветителска дейност и за проявеното уважение към Българската православна църква. Владиците отличиха специално маестро Карталов и за създаването на спектакъла "Рилският пустинник".

По думите на директора на Софийска опера „Рилският пустинник“ е като зов към съвременниците да почувстваме всички заедно духовната и пречистваща любов на свети Йоан Рилски.

"Това ни даде тласък, сила и мощ да обединим усилията на артисти и на публика във вяра, надежда и любов към всичко добро, което да се случи в нашата родина“, казва още акад. Пламен Карталов. И добавя: "Нека това наше скромно дело от олтара на нашия оперен театър е и нашето творческо свещенослужение“.

От името на Светия синод Старозагорският владика Киприан връчи на акад. Пламен Карталов високия църковен орден „Св. Йоан Кукузел". Церемонията се състоя през ноември м.г. в църквата "Света Неделя"

„Това беше едно сложно съжителство, тъй като поклонът към тези духовни братя носеше една друга енергия. Не само с тяхното смирение и отдаденост към един текст и една музика, действително сакрални, но и вниманието, че все пак това не е музика за църква, а е музика, която трябва да се превърне в сценична музика“, разказа Пламен Карталов за творческото си взаимодействие с митрополит Киприан и отец Кирил.

Най-важното послание, което носи музикалната поема „Рилският пустинник“, е да бъдем човеци, да обичаме ближния си, да си помагаме, особено в трудни времена, да проявяваме щедрост и благородство. "Всички наши спектакли са духовно послание и призвание", казва директорът на Софийска опера. Маестро Пламен Карталов през целия си творчески път се е посветил на мисията да прави изкуство, което да извисява публиката.