Кандидат-президентка на РСМ към Радев: В договора ни няма нито дума за вписване на българите в Конституцията

Първите стъпки на издигнатата за кандидат-президент на Северна Македония от ВМРО-ДПМНЕ Гордана Силяновска ще бъдат регионални - със съседите на страната тя ще разговаря "за регионалната политика и за очакваната подкрепа от тях", става ясно от предизборен дебат между двамата кандидати, които ще се явят на балотажа на 8 май.

"Искам да обясня, че дори когато има преговорна рамка (с ЕС), заплахата с вето не е логична. И че е възможно, дори когато преговорната рамка е такава, тя да се приложи чрез друго тълкуване. Например, ако се каже, че няма да бъде използвано вето по въпроси на идентичността, по исторически въпроси, за протоколите и други подобни, а за критериите от Копенхаген, ще се съглася напълно. Мисля, че е време, когато правителството (на Северна Македония) се смени, да се чуе и ние какво мислим. Защото това е диалогът, необходим за добросъседските отношения", заяви Гордана Силяновска в предизборен дебат по ТВ Телма с кандидата за втори президентски мандат, издигнат от СДСМ, Стево Пендаровски.

На въпрос какво ще бъде посланието й при първата й среща с президента на България Румен Радев, Силяновска заяви, че ще му напомни, че нито един договор не е вечен и може да бъде променен, че Договорът за приятелство и добросъседство с България е включен в преговорната рамка, както и че в него "няма нито дума за конституционните промени".

"Рядко има друга държава, в чиято конституция правата на малцинствата да са защитени, както тук. Българите и сега са защитени, защото влизат в категорията "други". Същността е да се защитят правата на малцинствата. Българите тук (в Северна Македония) са защитени. В България нямат никаква защита, защото там (в конституцията) няма нито един член, а България е страна и по Рамковата конвенция за защита правата на малцинствата, и по Конвенцията за регионалните и малцинствените езици, но не я е ратифицирала. Така че има противоречие с Договора за приятелство, който е част от преговорната рамка, а след това и с тези комисии, които могат да я допълват и да отварят нови възможности за вето", заяви Силяновска.

"Това е реторика на човек, който не разбира, че ние сме държава, която иска да стане член на ЕС и получаваме условия от други държави, включително и съседите, които вече са членове на ЕС. Това е реторика, сякаш ние вече сме в ЕС и поставяме условия на други, които тепърва искат да станат членове. В преговорната рамка са и договорът от Преспа и Охридският рамков договор. Най-висшият политически орган в Европейския съюз - Съветът на ЕС, казва, че промяната в конституцията е политическата предпоставка за отваряне на преговорните глави, а преговорната рамката е онова, което ще се случи по-нататък (в преговорите). Така че не може да издържи тезата - "ние не сме против европейската преговорна рамка, но сме против промяната на конституцията", посочи от своя страна Пендаровски.

По думите му вписването на българите в конституцията на Северна Македония "не унищожава Македония, както не унищожава македонците и така се запазва целият македонски код".

"От множеството български искания, които пряко атакуваха македонската идентичност отпреди три години и писмено бяха изпратени до висшите представители в Брюксел чрез техния посланик, стигнахме само до това последно искане - българите (да бъдат вписани) в конституцията, което е огромна крачка напред. Защото всички останали искания от България бяха към нашата идентичност, като македонци, които говорят македонски език и те бяха отхвърлени не само от нас, но и от Европа. Така че това е искане от Европа", заяви Пендаровски.