Канонизират епископ Константин Преславски

Преди няколко години, във времето на блажено починалия патриарх Неофит, поставихме въпрос пред Светия синод за канонизацията на епископ Константин Преславски, създаде се комисия. Канонизацията му е от изключително значение, както за светата ни църква, така и за епархията. Това каза Варненският и Великопреславски митрополит Йоан на пленарна научна сесия в Шуменския университет, посветена на 1160 години от покръстването на българския народ и 1170 години от създаването на българската азбука и славянската книжовност. 

Той отбеляза, че епископ Константин Преславски не е канонизиран с останалите Кирило-Методиеви ученици и до XIX век личността му е напълно забравена от учените и от църквата. 

„Покръстването на българския народ и християнизацията му чрез дейността на основаната от княз Борис и оформила се малко по-късно като национална българска православна църква доведе до най-дълбок, велик прелом във всестранния културен живот на българския народ, до промяна на неговото духовно битие. Воден от принципите, идеите и целите на новата християнска религия българският народ обнови във велика мащабност своя културно-творчески потенциал и създаде своята велика духовна материална и духовна старобългарска култура.

В нея той за пръв път решително и завинаги се самоопредели като самостоятелен, самобитен и културно-творчески живот. Но мястото в редицата на строителите и учителите на старобългарската писменост епископ Константин Преславски, чието име украсява Шуменския университет, има свой огромен дял. Наред със св. Климент Охридски той е най-плодовитият книжовник от кръга на Кирило-Методиевите ученици“, каза в началото на изказването си митрополит Йоан, след което припомни за живота и книжнината на епископ Константин Преславски.

На научната сесия присъства и вицепрезидентът Илияна Йотова. "Приемам, че мисията ми е да върна подобаващото място на българистиката в световната наука", каза тя в обръщението си към участниците във форума, посветен на 1160 години от покръстването на България и 1170 години от глаголицата, която се провежда в Шуменския университет. 

Наш дълг е съхраняването на стореното от св. княз Борис Михаил, на светите братя Кирил и Методий, на техните приемници във времето, като прославяме тяхната памет и изследваме с усърдие тяхното дело, каза днес българският патриарх и Софийски митрополит Даниил в обръщението си към участниците в научната сесия. Той допълни, че трябва да бъдем достойни техни подражатели и продължители, защото тяхното дело е свято и свещено.

Патриархът подчерта личния и държавнически избор на св. княз Борис Михаил, предприетото от него за укрепването и утвърждаването на християнството и църквата у нас, както и за последвалия небивал разцвет на духовността и книжовността, които продължават да бъдат обект на изучаване и осмисляне и до днес. По думите му образът на покръстителя, съхранен в историческите извори и в паметта на църквата, и до днес запленява.

Патриархът акцентира върху духовната красота и величие на владетеля, размаха и мащабите на неговата визия за България, която във всяка историческа епоха да се конкурира с най-високите образци на християнска държавност, запазвайки в същото време собствено лице, собствена духовна и културна традиция. Делото на св. Борис Михаил е колосално, чутовно и до днес оставя пред нас като постоянна задача и свещен дълг към светлата му памет и към всички, които с усърдност и ревност са отдали своите сили и таланти, и целия си живот за изграждането и пребъдването през вековете на християнска България, допълни патриархът.

Той подчерта още, че началото на избора на княз Борис е личното му смирение и решимост да се поклони и да следва Божия закон. Това в личен план е чутовният подвиг на владетеля, посочи патриархът, който уточни, че така земният владетел се е покорил на Небесния цар. За езическия владетел, който е и върховен жрец, отказът от духовната власт е огромно предизвикателство, посочи патриархът. И допълни, че по подобие на Константин Велики, княз Борис успешно е извървял този път, а това е предизвикателство и за всеки един от нас в личен план.