Карбовски: Кирил Петков е нещо средно между ранния цар и късния Цветан Цветанов
Лекотата, с която Кирил Петков влезе в политиката е притеснителна. Многодумието, с което до днес парира прости журналистически въпроси също са притеснителни и напомнят ранния цар и късния Цветан Цветанов. Така анализира политичската ситуация у нас извстния журналист Мартин Карбовски.
Рефлексията на новия премиер да говори “позитивното нищо” е дори вече дразнеща.
Това, че Кирил Петков бави топката и не взима важни решения във вътрешната политика може да ни излезе през носа...
Но всичко това щеше да е простимо в първите сто дни на управлението, ако не беше Македония. На плещите на тази симпатична нова политическа звезда, повече телевизионна, отколкото политическа, повече куха, отколкото смислена - на нея се пада да загуби или да спечели Македония.
Ни повече, ни по малко.
Македония ще влезе в ЕС и това е чудесно.
Влезе ли такава каквато е, ние ще я загубим завинаги. Българинът ще плаче и ще милеее за Македония завинаги. Няма да се примирим.
Завинаги.
Кирил Петков трябва да види две неща - новините от Скопие, които са ясни - последната среща на Петков беше кратка и неуспешна - Пендаровски е доволен и леко нагъл, а българите в Македония са озадачени (меко казано) и леко тъжни.
Второто нещо, което Петков трябва да види е графитите пред офиса на политическата си партия. Графитите го наричат “предател”.
Той предател още не е. Но може да оплеска нещата с Македония.
Дали ще ги види тия знаци Петков?
Като го гледаме с какви журналистически и пиарски екипи се е заобиколил, може и да пропусне македонския проблем. А това историята няма да му го прости.
Да се хвалиш със самолетна линия до най-романтичната част на българската история е палиативна, лицемерна идея.
Дали тая идея предшества загуба на идеята за териториална или поне етническа цялост - има секунди да разберем. Или да разбереМЕ. Как е правилно да се казва?
КП създава нова граматическа норма в нарушение на любимия ни български език. Дано не стане така и с Македония - нови норми, нарушение на българското.