Карбовски: Работната етика на българина е гюдерия в кухнята на обслужването
Нямам време за учтивости вече. Мразя всякакви доставчици и роботи, защото роботите общуват доста по добре от доставчиците - и това е смущаващо

Ако някъде са се провеждали Олимпийски игри на Безсмисления спор, то това е мястото България. Олимпийското градче на свадата-без-резултат, от която враждуващите умират. Или изчезват заради еволюция.
Понеже сме най-лошо търгуващата и спореща нация, понеже сме народ , който почти никога не се пазари, не вдига революции, нo пък спори за бакшиша (налудно!) - трябва да си кажем истината. Това написа Мартин Карбовски и приложи следното видео:
Клиент е пуснал видео от доставка на пица.
Във видеото доставчикът е сърдит заради липсата на бакшиш и проповядва етика на пазарната икономика - нещо като химн на задължителния бакшиш, който е логичен, защото пицата е доставена до вратата на апартамента, а не до входа на блока. Доставчикът казва - “пицата ви не се носи от вятъра, уважавайте моя труд…”
Нямам време за учтивости вече. Мразя всякакви доставчици и роботи, защото роботите общуват доста по добре от доставчиците - и това е смущаващо. И на наглия доставчик трябва да кажем, да си търси друга работа. Не защото е уволнен. Не защото го мразим и осъждаме. А защото е мъртъв като професия. Въпрос на дни е да изчезне професията доставчик и тя да се извършва от роботи. Малки кутии на колела като в Москва, дронове като в Дубай и Токио. Засега в големите градове. Скоро и в наше село. От утре буквално.
Дотук нещо неясно? Работната етика на българина е гюдерия в кухнята на обсужването. В страна, където никой не се усмихва, никой не се старае, всяко пиколо се държи като Тръмп - бакшишите трябва да бъдат забранени.
В страна, където на сергиите няма цени, продавачът преценява по колата и дрехите на клиента каква цена за дините да поиска - това трябва да се наказва с камшици. Спекула с цените, спекула с етиката, спекула с вината на клиента. Бакшиш заслужава само младия човек, който се старае. Точка.
Стар мозък като мен е изправен пред много страшна дилема - да избирам магазин, в който има касиер и доставчик робот, или да избирам бакалия, в която да ми се карат, че не съм надплатил платената вече доставка.
Колкото и да мразя роботите, толкова повече мразя намусената продавачка на краставици, която подозирам в извратеност и към краставиците, и към клиента.
Спорът за бакшиша е излишен. Бакшиш няма да има. Заради роботите.
Бакшишите бяха велика философия, част от източния кеф да поощряваш младите и активните, не бедните и мързеливите. Но това свършва. Не спорете с мен, а си търсете работа, която иска фини настройки и ум.
А, забравих че ви мързи да учите и “чат джу Пи ту” ще ви даде всичката информация. Е, пак ще сбъркате.
Но вместо да вземете акъл от стария мозък, знам че ще намразите акъла. Огледайте се. Разбързайте се. Ако не се размърдате няма да оцелеете. Всичко, което можете да правите ще се прави от чип. Аз бих се притеснил. Вие? Вие смятате да се карате помежду си.
Е, ще ви оставя тогава.