Кървавият мач на героите... (ВИДЕО)

Тъжният 17 ноември 2023 година. 30 години по-късно почти никой не говори за онзи подвиг в сърцето на Париж, караме я само на спомени, които все повече избледняват. Но пък за сметка на това се засилват негативните мнения за голяма част от тези, които вдигнаха толкова високо летвата. Вдигнаха я, но за сметка на това свалят нивото ежесекундно - с действия или бездействия.

17 ноември беше провъзгласен за национален празник на българския футбол! На "Парк де Пренс" се роди един мит, който едва ли някога ще бъде повторен. Без чудото от Париж и без двата гола на Емил Костадинов просто щяхме да сме пропуснали поредното световно първенство.

Героите от "Парк де Пренс" остаряха, но не помъдряха, а част от тях бяха заклеймени като национални предатели. Всички знаем какво се случи снощи, в годината, в която празнуваме и век футбол в България! А на 16 ноември 2023 г. - ден преди националния ни футболен празник, част от тези футболисти изиграха своя Кървав мач!

Ще ви представим къде се сега онези, които накараха България да се гордее, че е световна сила.

Борислав Михайлов

"Този фантастичен, този невероятен Боби Михайлов" в момента е на разпит. Български вратар тогава се пропука само веднъж. Ерик Кантона вкара за 1:0. През 2005 година Михайлов бе избран като лъч на надеждата за промяна във футбола ни. Уви... Днес е един от най-мразените хора в държавата.

Емил Кременлиев

Изключително скромният десен бек беше сред най-незаменимите в Пеневата чета. Изкара на ниво целия мач срещу Франция, както и на световното първенство. Кременлиев е известен, че е бил капитан на Левски и ЦСКА.

Трифон Иванов

Всеки фен, който си спомни за това страшилище за нападатели, отронва поне по една сълза. Със страховития си вид Туньо беше един от най-добрите централни защитници на своето време. Биткаджия, какъвто рядко можеше човек да намери.

С Рапид (Виена) стигна до финал за КНК през 1997 г. Масивен инфаркт покоси Железния на 13 февруари 2016 година и той единствен от героите от "Парк де Пренс" не е сред нас.

Петър Хубчев

Ако Иванов беше страшилището в българската отбрана, то Хубчев беше мозъкът. Допълваха се перфектно. Хубси, който иначе ес доста странен характер, е играл само в четири отбора - Осъм, Левски, Хамбургер и Айнтрахт Франкфурт. В момента се бори с тежка болест в Германия.

Цанко Цветанов

Един от най-скромните и работливи футболисти на Пеневата чета. Докато Цветанов беше на терена, лявата зона в защитата беше повече от сигурна.

Златко Янков

Още един футболист, който винаги е бягал от светлината на прожекторите, но без него този отбор на България никога нямаше да бъде същия. Звездният миг в кариерата на Янков е асистенцията към Йордан Лечков при втория гол срещу Германия.

Йордан Лечков

Един от най-обичаните в отбора на Димитър Пенев от феновете, докато беше на терена. Лечков ще остане завинаги в историята с победния гол срещу Германия на световното първенство. Игра в два бивши европейски шампиони - Хамбургер и Олимпик Марсилия, а след това и в Бешикташ. Лече напусна всеки един от тях със скандали, а сега също е сред най-мразените хора в България.

Красимир Балъков

Магическият халф изпълни корнера, след който Костадинов изравни резултата на "Парк де Пренс" с глава. Тандемът му с Лечков беше впечатляващ, а година по-късно стана част от идеалния отбор на Мондиал'94. Името на Балъков стои на стената на славата на стадион "Жозе Алваладе" - дома на Спортинг Лисабон. Боготворен е в Германия, а феновете на Щутгарт избраха Бала за най-добър футболист в историята на клуба.

Емил Костадинов

След този мач феновете започнаха да го наричат Свети Емил. А сега е просто Лъжеца Емил, който продължава да отрича, че е показал снощи среден пръст, но снимките показват друго. Всъщност, той прави това за втори път - през 1995 година в квалификацията срещу Албания в София стори същото, само че като футболист на националния и с двете ръце.

Костадинов е единственият български футболист с гол във финал на евротурнир - разписа се при победата на Байерн с 3:1 над Бордо за Купата на УЕФА през 1996 година. Така "седмицата" е единствен от нашите играчи спечели този турнир.

Когато спря с футбола, се върна в родния ЦСКА като вицепрезидент на Любослав Пенев, а престоите му на "Армията" като ръководител стряскат сънищата на "червените" фенове. Въпреки че като спортен директор е част от последната титла на ЦСКА през 2008 година, феновете на "червените" го обвиняват за отнетия лиценз. По-късно се върна още веднъж в Борисовата градина при ръководството на "Титан", но също без никакъв успех. В момента Костадинов е вицепрезидент на БФС, след като дълго време беше и в изпълкома. Подобно на Михайлов и Лечков е обвиняван за големия крах на българския футбол.

Христо Стоичков

Каквото и да се каже за Христо Стоичков, ще е малко! Мачът с Франция не е най-силният в кариерата му в националния отбор, но Пеневата чета просто не можеше без Камата.

На световното първенство през 1994-а, Стоичков вкара шест попадения, взе "Златната обувка" за голмайстор, после и "Златната топка" за футболист №1.

С Барселона спечели Шампионската лига и КНК, има трофеи в Азия и Америка. От събота всеки фен ще може да се наслади на всички спомени с марката "Стоичков" в неговата Зала на славата.

Любослав Пенев

Любо даде незабравимия пас към Костадинов в последната минута на "Парк де Пренс". Съдбата беше повече от сурова към големия нападател. Малко след 17 ноември Пенев научи, че е болен от рак на тестисите. С пословичния си характер пробери болестта, но не игра на Мондиал'94. Кой знае до къде щеше да стигне България с атомното си трио Ицо-Любо-Емо. На испанска земя Пенев заслужи прякора Ел Голеадор. Стана легенда на Валенсия и славно име от историята на Атлетико Мадрид, с който направи златен дубъл, Компостела и Селта.

Даниел Боримиров

Една от двете резерви, влезли на "Парк де Пренс". На американска земя Боримиров вкара четвъртия гол срещу Гърция и една от дузпите срещу Мексико. Беше известен, че няма проблем със статута си на резерва и винаги, когато влезе, има какво да покаже. След световното първенство премина от Левски в Мюнхен 1860, където изигра осем сезона. Това е и единственият му чуждестранен клуб.

Петър Александров

Втората резерва на Димитър Пенев. Пусна и Боримиров, и Александров в 82-ата минута вместо Лечков и Цветанов, когато някак просто трябваше да вкараме гол. Голямата част на кариерата на централния нападател мина в Швейцария, където живее вече 30 години. Александров е известен като един от най-интелигентните ни и скромни футболисти.

Димитър Пенев

Модераторът, арфитектът на онзи славен отбор - Димитър Пенев! Той заслужи да е треньор №1 на България на ХХ век. Разбира се, това нямаше да се случи без "Парк де Пренс".

За величието на Стратега ще се говори, докато свят светува. Освен че умееше да открива млади футболисти, Пенев имаше уникалния нюх да избира титулярния състав.

На "Армията" знаят, че няма ден, в който Мистър ЦСКА да не е там и да пуска шегички.