Казусът "Двореца в Балчик" - докога туристите ще плащат 15 лева на две каси? (ФОТОРЕПОРТАЖ В LUPA.BG)
Министърът на културата проф. Велислав Минеков покани в сряда представители на Министерството на образованието и науката и Софийския университет „Св. Климент Охридски“ да проведат заедно добронамерен и открит диалог, за да се достигне до общо разумно решение на казуса "Двореца в Балчик." Както е известно вече години наред посетителите плащат на две каси, за да разгледат архитектурно-парковия комплекс, който се намира в Ботаническата градина в Балчик.
Проблемът идва от факта, че "Културен център "Двореца“ - Балчик се стопанисва от Министерството на културата, а Ботаническата градина се управлява от Софийския университет "Свети Климент Охридски".
Целият комплекс е отворен за посещение целогодишно, включително в почивни и празнични дни. През зимата работи от 8,30 до 17 часа, а през лятото от 8,00 до 20,00 часа. Достъпен е както от северната си страна, така и откъм морето. Архитектурно-парковият комплекс „Двореца” е един и от 100-те национални туристически обекта.
Туристите заплащат общо 15 лева на две каси - едната събира пари в полза на Министерство на културата, а другата - на Софийския университет
Проверка на Lupa.bg на място установи, че желаещите да разгледат целия комплекс трябва да платят общо 15 лева, но на две различни каси. Билетът за възрастни за "Двореца" е 7 лева, а билетът за Ботаническата градина е 8 лева и се заплаща на друга каса, която се намира на 50 метра разстояние от другата. За българите и особено за чуждите туристи това е доста непонятно. Може да разгледате само Двореца или само градината. Децата до 7 години влизат безплатно, има намаления за ученици, студенти и пенсионери, както и семеен билет и билет за групови посещения. Жителите на Балчик имат право на свободен вход.
Куриозното обаче е, че компетентните институции в България, която се слави като туристическа дестинация и в която е развит културният туризъм, вече години наред не могат да решат този казус. И докато навсякъде по света вече се предлагат електронни билети за забележителностите, с което улесняват хората, то у нас сме далеч от тази експедитивност и все още държим на хартиените пропуски, при това на две каси.
Преди седмица министърът на културата проф. Велислав Минеков инспектира "Двореца" в Балчик. Той се срещна и с новоназначения след проведен конкурс директор на културния институт – Жени Михайлова. Минеков посочи, че по мнението му целият комплекс трябва да придобие по-висок статут - да бъде обявен за архитектурен резерват.
„За съжаление виждам, че част от оригиналната територия е била превзета, има загадъчно строителство, има пробиви, някакви незнайни улички, нови входове и мисля, че нарушенията са твърде много“, съобщи министърът на културата.
„За съжаление някои от проверките са били възпрепятствани по отношение на Инспектората на Министерството. Резултати на проверките са били възпрепятствани също, за да се живее в този удобен климат. Било е изключително удобно на всички предшественици, включително и на тези в университета – да живеят в това удобство, без да мислят за неудобството, което причиняват на посетителите“, поясни министър Минеков, визирайки начина на функциониране на комплекса на отделни части и заплащане на вход от туристите на две отделни каси.
По думите на проф. Минеков към момента различни субекти управляват комплекса в Балчик, но без да носят необходимата отговорност, затова и Министерството на културата ще поиска едностранна намеса на държавата. Проф. Минеков посочи, че следващата стъпка е да се инициира среща с премиера Стефан Янев, с министъра на образованието проф. Николай Денков и с министъра на околната среда и водите Асен Личев.
Ботаническата градина в Балчик работи целогодишно и привлича хиляди туристи от цял свят
От Софийския университет "Свети Климент Охридски" реагираха остро на твърденията на проф. Минеков и ги окачествиха като неверни и обидни за Алма матер. "В стремежа си да се отличи от своите предшественици, министърът прави точно това, което правеха всички министри на културата през последните десетилетия – подведен от служителите на Държавен културен институт-Културен център „Двореца“, той приписва техните нарушения и последствията от тях на Софийския университет, без да се е запознал с фактите и без да е поискал мнението на Университета", се казва в позицията на СУ.
Проблемът с двете каси на входа на Архитектурно-парковия комплекс „Двореца“ в Балчик е по вина на ДКИ-КЦ „Двореца“ и на Министерството на културата, уверяват от висшето учебно заведение.
Софийският университет управлява целия терен на Университетската ботаническа градина в Балчик, който се състои от три поземлени имота, на които се отглеждат над 3000 вида растения. Архитектурно-парковият комплекс „Двореца“ е част от само един от тези три имота. Съгласно Акт за публична държавна собственост АПДС №5192/20.12.2012 г. в този комплекс Държавен културен институт- Културен център „Двореца“ Балчик има права на управление върху единични сгради, част от които са недвижими културни ценности, пишат от Алма Матер.
"Проблемът с туристите е създаден от служителите на ДКИ КЦ „Двореца“, които осъществяват администриране на приходи от вход по отношение на имоти, управлявани от Софийския университет „Св. Климент Охридски“ в нарушение на решение на Върховния административен съд.
След като са заплатили вход за Университетска ботаническа градина, туристите, които желаят да разгледат само Ботаническата градина, но не и ДКИ КЦ „Двореца“ въпреки това се водят принудително от служители на ДКИ КЦ „Двореца“ до касите на ДКИ КЦ „Двореца“, където те заплащат за посещение на сгради, които не са искали да посетят", казват от СУ.
Репортер на Lupa.bg се увери на място, че твърдението на Универстита е вярно и наистина особено чуждестранни туристи - руснаци, германци, англичани, които в края на летния сезон идват по Северното Черноморие, са принуждавани да си купуват билет и за Двореца.
"През последните две десетилетия Софийският университет „Св. Климент Охридски“ непрекъснато е бил инициатор на предложения и преговори за сключване на споразумение между Софийския университет и Министерството на културата. За съжаление усилията на Софийския университет за оптимизиране на администрирането на приходите от вход постоянно срещат съпротивата на ДКИ КЦ „Двореца“, чиито служители убеждават всеки следващ министър да не приема предложенията на Софийския университет за въвеждане на обща каса, а в същото време заблуждават обществеността, че Софийският университет не желае такова споразумение.
Последното предложение от страна на Университета до Министерството на културата, което включва и подробно предложение за въвеждане на обща каса, е от преди три години, но отговор няма", казват от СУ.
"В крайните си и непроверени изявления проф. Минеков твърди, че „има загадъчно строителство“, „има пробиви“, „някакви незнайни улички, входове“, че „нарушенията са твърде много“. Той не посочва нито един конкретен случай на нарушение, но прави гръмки изказвания за безотговорно управление на Ботаническата градина от Софийския университет.
Според министъра проблемът е можел да се реши с „с нормални разговори и с контакти“, но в същото време той не е намерил за нужно да осъществи поне един разговор с представител на Университета, за да научи истинското състояние на нещата. Накрая министърът е обявил и намерението си да иска „истинска едностранна намеса на държавата, а не различни субекти, които нямат отговорност, каквато е необходима“.
Зад това намерение, което също не е ново и оригинално, както министърът си мисли, прозира желанието на няколко негови предшественици, след като не успяха да го направят по съдебен ред, да отнемат управлението на Университетската ботаническа градина от Софийския университет насила.
Нека напомним, че последният такъв опит беше осуетен, след като се стигна до затваряне на Университета и гражданско неподчинение", се казва в позицията на Алма Матер.
Последва светкавична реакция от Министерство на културата. "Единствената правна рамка за взаимоотношенията между СУ „Св. Климент Охридски“ и Министерството на културата, във връзка с ползването на предоставените им имоти, е решение на Министерския съвет № 218 от 07.04.2011 г. за безвъзмездно предоставяне за управление на имот - публична държавна собственост на СУ „Св. Климент Охридски“, съгласно което Университетът се задължава да ,"осигурява достъп на Министерство на културата чрез Държавния културен институт ,"Културен център ,,Двореца“ – Балчик до намиращите се в поземления имот сгради, както и да инвестира всички приходи от предоставения за управление имот, включително от входните такси, в дейности по поддържане, опазване и развитие на имота“, заявиха от ведомството на Велислав Минеков.
"Разделянето и управлението на имота и сградите между две ведомства с различен предмет на дейност е довело до формирането на две отделни такси за входни билети.
Съгласно Устройствения си правилник (УП) Държавен културен институт „Културен център ,"Двореца“ е задължен да управлява, съхранява и опазва културните ценности, включително има задължения по поддръжката, консервацията и реставрацията на сградите и съоръженията.
В чл. 11 от УП на ДКИ е посочено, че следва да „осигурява дни и часове за посещение на експонирани движими и недвижими културни ценности“, като „за индивидуално или групово посещение на експозиции се заплащат входни билети“. Посочените дейности в УП са съобразени с разпоредбите на чл. 187 от Закона за културното наследство", заявяват от МК.
"Съгласно чл. 12, ал. 10 и чл. 70, т. 2 от Закона за културното наследство, собствениците, концесионерите и ползвателите на недвижими културни ценности имат право да реализират приходи от входни билети, като същите се разходват за консервация, реставрация и други дейности, свързани с опазването на културното наследство.
Такса билети на туристи и гости на комплекса се взима въз основа на опазването и представянето на груповата културна ценност от национално значение ,,Архитектурно – парков комплекс ,,Двореца“ гр. Балчик. Стойността на билетите за ДКИ ,,Двореца“ не са променяни от години, въпреки нарастващата инфлация, увеличението на ел. енергията, водата и многократното увеличение на минималната работна заплата", казват от министерството.
"Във връзка с гореизложеното е необходимо спешно да бъдат предприети мерки за постигане на писмено споразумение, което да регламентира взаимоизгодни условия и ред за съвместно/споделено стопанисване на имотите и движимите и недвижимите културни ценности, други активи – държавна собственост и растителни видове, отглеждани на територията на комплекса, както и финансовите взаимоотношения между страните, като се приеме единна входна такса, чрез която посетителите да заплащат еднократно за целия обект", уточняват от ведомството на проф. Минеков.
Министърът на културата призова за открит диалог между Министерството на културата, Министерството на образованието и науката и СУ „Св. Климент Охридски", за да се достигне до общо разумно решение, което да може да се докладва на премиера Стефан Янев.
Университетска Ботаническа градина в Балчик е създадена през 1955 г. от акад. проф. Даки Йорданов, ректор на СУ „Св. Климент Охридски” за периода 1956-1962 г. Днес тя се простира на площ от 194 дка и разполага с растителни колекции с над 4900 вида, които се увеличават непрекъснато. Наложила се е като важен туристически обект. Наред с това, тя е паметник на културата и защитена местност по ЗЗТ.
В Университетска Ботаническа градина са обособени три части: Парк, изграден като ландшафт по времето на румънската кралица, понастоящем Групова недвижима културна ценност - паметник на градинското и парково изкуство.
Градина Разсадника – проектирана и изградена за посещения от хора с увреждания. Градината е открита във връзка с 50-годишнината на Университетска Ботаническа градина гр. Балчик през 2005 г. На площ от 0,7 ха посетителите могат да видят красотата на сезонните цветни композиции, алпийски кътове, водни площи, кактуси и сукуленти, в легла от типичен балчишки камък. Изграждането на алейната мрежа е съобразено с изискванията за достъпна обществена среда. В специален кът незрящите хора могат да се докоснат до различни на допир растителни видове, които са описани с брайлово писмо.
Защитена местност - през 2005 г. територията на Ботанческата градина е обявена за Защитена местност – "характерен ландшафт, създаден от хармоничното съжителство на човека и природата”. Тук специалисти и любители могат да наблюдават естествените екосистеми и да оценят богатото биоразнообразие на региона.
Най-голяма забележителност в Ботаническата градината е постоянната експозиция от кактуси и сукуленти. Любителите на бодливите екзоти могат да се насладят още на едроразмерните кактуси на открито, както и на къта със зимоустойчиви кактуси. Интерес за специалисти и туристи представляват и успешно интродуцираните в градината екзотични видове - древното гинкго, метасеквоята (индивид с такива размери и на такава възраст извън естествения ареал има само в Кралската ботаническа градина в Лондон), бонбоненото и каучуковото дърво, каменния дъб, едроцветната вечнозелена магнолия и други.
В красиво оформени партери и кътове на градината са представени едногодишни пролетни и летни цветя, алпийска и водна растителност, папрати, защитени и редки видове, лиани, цъфтящи и вечнозелени храсти.
Освен красив кът на България, Университетска ботаническа градина в Балчик е място за изследователска и научна дейност, студентски практики, инициативи, свързани с екологичното образование и изкуството. При Ботаническата градина функционира Балкански Екологичен Център.
В памет на първия български професор по ботаника Стефан Георгиев, акад. Даки Йорданов и значимите фигури в естествените науки Чарлз Дарвин и Карл Линей, Университетски Ботанически градини изграждат паметници, с които отбелязват заслугите на тези личности. На нарочно изградената алея в УБГ Балчик тази традиция ще бъде продължавана, съобразно чествания на годишнини на учени със световен принос.
Архитектурно-парковият комплекс „Дворецът“ се намира на около 2 км югозападно от центъра на Балчик. Представлява комплекс вили и други постройки, разположени на брега на Черно море. След възвръщането на Южна Добруджа през 1940 дворецът попада в границите на България и е разположен на площ от 194 дка. Комплексът се превръща в една от главните забележителности на Северното Черноморие и е включен в Стоте национални туристически обекта.
През Междусъюзническата война Румъния нарушава подписания от нея само няколко месеца по-рано Петербургски протокол и напада в гръб България. На 28 юни 1913 г. добруджанската ѝ армия се възползва от отсъствието на каквито и да е български войски срещу нея и необезпокоявана окупира българските държавни територии североизточно от линията Тутракан-Балчик.
Кралицата на Румъния Мария Единбургска бързо харесва новозавладяната земя с мекия ѝ климат, топлата морска вода и живописните балчишки скали. Причините и изборът на място за построяването на новата ѝ резиденцията обаче са предопределени като политически – маркиране на окупираната територия като румънска и то в най-южната ѝ възможна точка.
Вилният ансамбъл в лятната резиденция на румънската кралица е по проект на италианските архитекти Америго и Аугустино, като строителството се извършва от 1924 до 1934 г. В годините на окупацията в Балчик купуват места много румънски аристократи и интелектуалци, сред които и известната художничка Чичилия Куцеску-Сторк. Те често са канени в кралската резиденция, което превръща Двореца в културно средище.
На 7 септември 1940 г. цар Борис III с международна подкрепа успява да сключи Крайовската спогодба и да върне Балчик и цяла Южна Добруджа на България. През 1948 г. с междудържавно споразумение между Румъния и България обектът е преотстъпен за стопанисване на българската страна.
С Разпореждане № 1650/30 август 1961 г. Министерският съвет на НРБ одобрява закупуването на недвижими имоти, собственост на Румъния, намиращи се на територията на Народна република България, сред които е и бившият дворец в Балчик. През 1970 г. е подписана Спогодба между Народна република България и Социалистическа република Румъния за прехвърляне на собствеността на някои недвижими имоти, между които целия терен и всички сгради на бившия дворец в Балчик.
Днес дворецът е добре запазен и постоянно реставриран, а след 80-те години е превърнат в забележителен туристически център. От страна на различни националистически интелектуалци и общественици са изказвани опасения, че така дворецът се превръща в пропагандна витрина на румънската окупация на Южна Добруджа, налагайки впечатлението, че Добруджа била „изконна румънска“ земя, оправдавайки по този начин териториални претенции срещу България
Най-важната природна даденост на Двореца е изобилната и кристално чиста вода на изворите „Бял кладенец“ и „Чатал чешма“. Тя е протичала през малка долина и е задвижвала воденичните колела на мелниците в местността. В архитектурата на двореца се преплитат старобългарски, готически, ориенталски, мавритански елементи. Комплексът включва още спомагателните постройки и редица вили.
Пътят към двореца се спуска между два реда каменни стени и спира пред главния вход на караулното на часовоите. В двора е изграден параклисът „Стела Марис“. Други популярни забележителности са „Божествената градина“, градина „Английски двор“, „Градината с кръстовидното водно огледало“, „Гетсиманската градина“, „Мостикът на двореца и гаражите за яхти“, юзината и „Мостът на въздишките“, „Алеята на виното“, „Алеята на вековете“, „Висящите тераси“, гробът на кралица Мария и други.
Територията на бившата резиденция на румънската кралица Мария днес е със статут на културна ценност. През 1987 г. комплексът е деклариран за паметник на културата, като наименованието му е „Архитектурно-парков комплекс „Двореца”.
През 2002 г. Архитектурно-парков комплекс „Двореца” е обявен за групов архитектурно-строителен паметник на културата и паметник на градинското и парковото изкуство с категория „от национално значение”. След влизането в сила на Закона за културното наследство през 2009 година, Архтектурно-парков комплекс „Двореца” е със статут на групова недвижима културна ценност.
Снимки: МАРИНА ЧЕРТОВА
