Недялко Йорданов с любовно признание към болната си съпруга: Няма да те пусна да си тръгнеш

От 1968 г. на всеки рожден ден на актрисата Ивана Джеджева поетът й посвещава по едно стихотворение

Култура
11:30 - 18 Юли 2025
4299
Недялко Йорданов с любовно признание към болната си съпруга: Няма да те пусна да си тръгнеш

Поетът Недялко Йорданов отправи романтично послание под формата на стихотворение към съпругата си и негова муза - голямата актриса Ивана Джеджева по случай рождения й ден. Същевременно той разтърси мрежата с признанието, че жена му е болна и отправи поетичен вик, че няма да я пусне да си тръгне. Йорданов добави, че той като мъж и като по-възрастен, трябва да си тръгне от този свят преди нея. Поетът публикува и снимки заедно със съпругата си. Недялко Йорданов е на 85 години, а Ивана Джеджева днес навършва 81. Акстрисата е муза на поета вече 60 години.

"Скъпи приятели, датата 18 юли е особено скъпа за мен вече 57 години. На тази дата аз винаги пиша по едно стихотворение, посветено на рождения ден на Ивана. Първото беше през 1968 година. Някои от тези мои любовни изповеди още се пеят: „Моето мъжко момиче“, „Остаряваме бавно“, „Не остарявай, любов“, „Младостта си отива“...

Случи се така, че 18 юли 2025 година е съпроводен с тревога от заболяването на моята съпруга, но аз вярвам, че всичко ще се размине и в крайна сметка един ден /след поне още 10 години/ аз ще я изпреваря, както се полага на всеки мъж.

ХИЧ НЕ СИ ВЪОБРАЗЯВАЙ...

Искаш да си тръгваш вече... Вечерта се спусна...
Хич не си въобразявай, няма да те пусна.
Няма да те пусна... Виждам, че досаден ставам:
„Как си?“... „Хапчето?“... „ Боли ли?“... Знам, че прекалявам.
„Време ми е“ – все повтаряш. Никакви такива.
Ето, новата прическа страшно ти отива.
Грехота е да си тръгваш... Шестдесет години.
Някаква случайна случка някога сближи ни.
И се вкопчихме жестоко... Един в друг... Греховно.
Хайде, нека си признаем... Вечно и любовно.
Неизменно... И до днеска... Вчера беше сякаш.
Хич и не мисли да тръгваш... Щеш не щеш, ше чакаш.
Първо аз ще тръгна...Трябва!.. За да разузная
бива ли я за безкрая ... Там... Онази стая.
Няма начин... Толкоз души шепнат, че я бива.
И ще те извикам... Само, бъди търпелива.

18 юли 2025 г."

Ивана Джеджева е родена на 18 юли 1944 г. в Елхово. Детството и ученичеството й преминават в Русе. 50 години е на сцена, от които 23 – в бургаския Драматичен театър „Адриана Будевска”. Девет години е актриса в столичния Театър „Възраждане”.

От 1998 г. изнася поетични спектакли и концерти заедно с Недялко Йорданов и Хайгашод Агасян из цяла България, Австрия, Унгария, Словакия, Сърбия, Русия, Великобритания.


Изиграла е над 100 незабравими роли в театъра, сред които изпъкват Гертруда  от „Хамлет” на Шекспир, Аркадина от „Чайка” на Чехов, Флориндо  от „Слуга на двама господари” на Голдони, Вера Сергеевна от „Енергични хора”  на Шукшин, Евгения от „Танго” на Мрожек, Шарлота от „Вишнева градина” на Чехов, Гробарката  от „Седма заповед: кради по-малко” на Дарио Фо, Лесли Кейзуел от „Мишеловката” на Агата Кристи.


Ивана претворява и десетки образи в пиеси на български автори - Иван Радоев, Стефан Цанев, Никола Русев, Недялко Йорданов, Ивайло Петров. Носител е на награди от Националните прегледи за българска драма и театър.

Има албум с песни по музика на Хайгашод Агасян и текст на Недялко Йорданов – „Ваничка”.