Кети и Лилия пред Lupa.bg: Изолацията уврежда децата ни
Ситуацията на извънредно положение не допада на никой, най-вече на децата. Те имат нужда от въздух, от игри, от социални контакти повече от нас, възрастните. Случи се така, че те станаха неволни затворници - принудени да стоят по цял ден между четири стане в апартаменти и къщи, а на всичкото отгоре и да учат. Голяма част от тях са си мислили, че коронавирусът ще им осигури просто една по-дълга "дървена ваканция".
Но не би, тъй като този път реалностите са други. Как се отразява това на психиката на тези крехки същества, които не са се сблъскали все още със суровата действителност на живота. По темата Lupa.bg потърси мнението на психоложките Кети Вандова и Лилия Стефанова.
- Новаторството с дистанционното обучение удачен вариант ли е са учащите се, както и за техните преподаватели?
Кети: Изцяло нов тип обучение, както за учениците, така и за учителите. Стана бързо и единственото, като минус, който виждам е, че преподавателите нямаха възможност да се допитат до децата, за детайли относно самия процес, за да бъде той по-ефективен. Но определено, това е най-разумното решение на този етап.
- Как се отразява на психиката на човек да е затворен между четири стени?
Лилия: Отразява се пагубно. Съвсем не е случаен фактът, че именно при затворници се наблюдават най-тежките психози. Изолацията на хората от света е първата, но сигурна крачка към повишаването на тревожността, към спадане на имунитета поради обездвижване, към развитието на множество психични и органични заболявания. Въвеждането на един здрав човек към затворнически режим е предпоставка за сериозни и дълготрайни последствия!
- По различен начин ли работи мозъкът, нервната система и сетивата на индивид, поставен под такъв вид стрес?
Кети: Това е индивидуално и зависи от личностната характеристика на отделния индивид. Интровертните личности ще се чувстват по-комфортно от тези нововъведения, а екстровертните ще са по тревожни, поради физическата изолация. Стресът може да настъпи при някои ученици, осъзнавайки, че ще трябва да разчитат само на себе си, на някой тест, примерно. Стрес ще има и за учители, които нямат практика да работят по този начин.
- Контролът върху учениците ще се наруши ли във време, в което липсва живият контакт с преподавателя?
Лилия: Разбира се, че контролът ще бъде нарушен! Домашната обстановка е последното нещо, което благоприятства децата да се съсредоточат върху учебния процес и това е съвсем обяснимо. Къщата ни е символ на уют, комфорт и е нашият пристан от всичко, което идва от външния свят. В един момент ние се опитваме да вкараме света в апартаментите ни и какво очакваме? Завидни резултати навярно, но... в отрицателен аспект.
- До каква степен това ще повлияе върху представянето, знанията и крайните оценки на децата?
Кети: Това няма как да повлияе негативно на оценяването, защото преподавателите са същите, съответно и критериите им. Учениците, които имат желание и навици да бъдат подготвени, само ще затвърдят знанията си, а може и да ги развият, защото ще разполагат с повече време за подготовка. А тези, които не са ги имали, ще имат по-голям контрол от страна на родителите си, така че и за тях ще е по-добре.
- Какво смятате по въпроса с учениците, на които им предстоят матури и кандидат-студентски изпити и до колко е редно да бъде обявена нулева година? Министър Вълчев сподели, че на този етап това няма опасност да стане, тъй като преди това е взет 60% от учебния материал?
Лилия: Аз съм на мнение, че за всяко нещо си има момент и когато той бъде пропуснат резултатите никога не са задоволителни. Не е редно да се обявява нулева година, тъй като тези ученици са полагали усилия, а техните родители са вложили и не малко финанси до този момент, така че за мен е редно да се инвестира още малко труд, макар и в домашни условия, и да се завърши съответния обучителен етап. Очаквано е мотивацията да намалее, тъй като сегашната ситуация благоприятства депресиите, а първата тяхна проява е апатията. Така че, е твърде възможно тийнейджърите да изоставят ученето и плановете си, ако действително се стигне до нулева учебна година.
- Всъщност, не действа ли по-добре и по-стимулиращо за учениците, ако са в класната стая, имат прекия контакт, закачките, преписванията, съветите от учителя, а не да се случват нещата дистанционно?
Кети: Ние се намираме в извънредна ситуация и според мен не е момента да мислим кое е по-добре и кое не – преди или сега. Важното е да сме дисциплинирани, за да сме здрави. Хората като цяло са устроени да се чувстват добре с познатото и негодуването идва, когато излязат от зоната си на комфорт. За щастие, това не важи за всички хора.
- Статистиката показва, че 20% от учащите нямат мобилни телефони, компютри и интернет вкъщи и това е проблем за тяхното обучение в момента. Как смятате се чувстват в този момент тези деца?
Лилия: Чувстват се също толкова зле, колкото и преди това. Знаете, че децата са изключително лоши и не спестяват подигравки на социално слаби техни съученици. Въпросът тук е какво е бъдещето на тези деца, когато иначе бедните им родители останат съвсем без финанси? Защото обстановката предполага една сериозна финансова криза. За мен това би било краят на тяхното развитие - емоционално, интелектуално и духовно...
- Дистанционното обучение не прави ли и индиректен паралел между отделните прослойки в обществото, в случая в училище? Едни ще имат по-хубави, по-бързи и по-мощни машини (компютри), а при други няма да е така - те ще разполагат със стара техника и това допълнително може да изнерви и двете страни - едните ще са бързи и ще чакат другите, а вторите ще бързат, но няма да им се получават нещата от тази прибързаност?
Кети: Такъв индиректен паралел би могъл да се направи не само в тази ситуация. И в конвенционалното обучение, ако някой е търсил такъв паралел, е щял да го намери. Може би, точно сега е моментът, да се научим на търпение, толерантност и смирение. Добродетели, които се възпитават в крехка възраст.
- Какъв е шансът конфликтите от училище да се пренесат и зад компютрите? Има ли решение този потенциален проблем?
Лилия: Конфликтите са нещо, което естествено съпътства човека през целия му живот. В създалата се глобална ситуация е твърде възможно поради стреса, несигурността и страхът, те да ескалират, не само в учебните занимания, а навсякъде. Хората смятат, че това ще ги направи по-добри, но грешат. Такива пандемии и кризи вадят най-лошото от човека... Решението е да се опитваме всеки ден да правим по едно добро дело.
- Ще има ли период на напасване и адаптация, след като учениците се върнат в класните стаи, а близо месец, че и повече, са били зад компютъра, където повечето хора са винаги по-силни и по-смели - справка социалните мрежи?
Кети: Трябва всички да осъзнаем, че нищо няма да е както преди и че светът се променя. Адаптация ще има, но тя ще е за новите правила и новия ред. Поне според мен посланието е такова.
- Колко време децата биха издържали на такъв вид изолация? Без излизане навън, без игри, без реално училище, без досег да истинските неща от живота?
Лилия: Някои деца ще издържат една седмица, други месец, трети година, но не това е от значение. Важното тук е, че на финала всяко едно от тях ще продължи по пътя си с трайни негативни последствия - нарушен сън, нарушения в храненето, промени в поведението, изоставане в развитието и прочее. Нека не забравяме, че пътят към Ада винаги е осеян с добри намерения.
- На повечето места, особено след четвърти клас, липсва добра координация, това призна и министър Вълчев. Много учители в рамките на ден възлагат много задачи, а от друга страна има учители, които не са се включили по най-добрия начин в обособените електронни платформи. Как ще повлияе това и върху интеграцията и обучението в ромските квартали, чието население и без това не ходи много на училище, а какво остава и да учи?
Кети: Като всяко ново нещо, е възможно на места да има пробойни. Добра координация, дисциплина и адекватно поведение има в някои слоеве на обществото. Но, по-голямата част от нашето общество функционира на много примитивно ниво. Не говоря конкретно учениците, а за техните семейства, защото там се корени всичко. На сила можеш да вземеш, но не и да дадеш.
