Киара, станала лекар в София: Питайте ме колко хора съм видяла да умират!

27-годишната Киара Магалди е завършила медицина в София. Тя е сред стотиците лекари, дошли на “фронта” срещу коронавируса в Северна Италия. Киара е от южния италиански град Фоджа, но от година работи в Швеция. Не се колебае да потегли към най-горещата точка, където много от медиците са заразени с COVID-19. Така в началото на март момичето от Пулия заминава за Кремона.

“Дали съм видяла да умре някой с коронавирус ли? Въпросът е колко с коронавирус съм видяла да умират. И днес трябваше да констатирам как пациент е починал и да съобщя часа на смъртта му.”, споделя в телефонно интервю за “24 часа” доктор Киара Магалди малко след като е свършила дежурство в болницата на Кремона.

Как точно минават дните ѝ там?

“Сутрин ставам в 6,30, защото в 8 имаме събрание с шефовете на отделения, където решаваме терапиите на пациентите за деня. След това отивам в мъжкото отделение, в което работя, но името е формално, защото цялата болница е за пациенти с COVID-19. В чудесен екип съм от лекари и сестри - приеха ме топло и се отнасят с мен прекрасно. Работя винаги с още две лекарки, а от другите отделения изпращат колеги, които дежурят при спешните случаи. В моето има трийсетина пациенти, а в цялата болница са над 150 с коронавирус.

По-голяма част от болните в нашето отделение са на възраст над 75 години. За жалост, има и 55-56-годишни. В другите отделения има пациенти и на 30-35 г.

Говоря всеки ден с болните, опитвам се да повдигна духа им. Един беше докаран от “Бърза помощ”, без да има никакво заболяване. Мислех си, че е някаква грешка и че този пациент е най-малкото хипертоник. Когато обаче влязох в стаята му да го прегледам, си дадох сметка, че е бил напълно здрав преди това.”

Киара вижда всеки ден хора да страдат и да умират от коронавирус. “Никога не се свиква. Когато съм на работа, не мисля много. Спреш ли се да мислиш за тези хора, които са там, за това как страдат, как близките им чакат новини вкъщи, това би било краят, защото не би могъл да продължиш. В отделението гледаш много-много да не се замисляш. Когато обаче се прибереш вкъщи, емоциите надделяват над всичко.”

Киара всеки ден минава през специфичен ритуал на обличане. “Когато отида в отделението, влизам с лекарската престилка в стая, която наричат “филтрова зона”. Слагаш всички приспособления за защита - екип за еднократна употреба, който те обвива буквално целия, вкл. и косите. След това поставяш очила върху твоите, за да избегнеш контакт с вируса. Маските са от типа FT2, слагаш и ръкавици, но това е екипировка, с която си облечен в отделението.

Преди да влезеш в стаята на всеки пациент, има масичка с други престилки за еднократна употреба, ръкавици и шапки, които слагаш и сваляш всеки път, когато си точно при този пациент. Така че в стаята на пациент с коронавирус имаш върху себе си два пласта приспособления за индивидуална протекция.”

“Колкото по-малко се пипаш или сваляш нещо от себе си, толкова по-малка е вероятността да се заразиш. Под маската устата ти се дехидратира, изсъхва напълно. Да не ям 8-10 часа за мен не е проблем. Но за пиенето е по-трудно. Гледам да използвам колкото се може повече хидратантен гел, за да махам внимателно маската и да пия малко вода.”

Киара си спомня за София с усмивка, където отива с помощта на Европейския център за университетска подготовка през 2012 г. “България е част от сърцето ми”, казва младата лекарка.