КЛАСИК! Стефан Цанев си написа ода за ЧРД №85

Днес поетът и драматург, един от най-големите ни съвременни писатели Стефан Цанев навършва 85 години. Той публикува последната си творба, АВТОБАЛАДА, с която отбелязва празника си.

Да се насладим на стиховете му:

АВТОБАЛАДА

Стоя самотен на брега и гледам към морето,
деца край мен минават, гледат ме учудено и питат:
Старче, кой си ти? Защо стоиш самотен на брега

и гледаш към морето? Отговарям: Аз съм капитанът
на отплавалия кораб, ей го там - безшумно като сянка
се отдалечава от брега, ах, беше весело на моя кораб,

пирувахме със амазонките и юнгите, замеряхме се
с рими и метафори под еротичната луна, деца
край мен минават, гледат ме учудено и питат: Старче,

кой си ти? Защо стоиш самотен на брега и гледаш
тъжно към морето? Отговарям: Аз съм капитанът
на отплавалия кораб, ей го там – лети над хоризонта

сякаш албатрос, о, страшно биваше на моя кораб,
бурите вилнееха, вълните ни поглъщаха, мълнии над
нас свистяха, но големите вълнения ме забавляваха,

деца край мен минават, гледат ме учудено и питат:
Старче, кой си ти? Защо стоиш самотен на брега
и гледаш мрачно към морето? Отговарям: Аз съм

капитанът на отплавалия кораб, ей го там - потъва
зад черното въже на хоризонта, само мачтата стърчи
като удивителна, стихът пред удивителната липсва -

отмъкнаха го юнгите, окрадоха ми ненаписаните
стихове, ограбиха ми спомените, сънищата ми
плячкосаха и пируват с амазонките, а мене ме

забравиха на този бряг, деца край мен минават,
гледат ме учудено и питат: Старче, кой си ти?
Защо стоиш самотен на брега и плачеш?

Аз съм капитанът на отплавалия кораб.