КНСБ: Минималната заплата трябва да скочи със 17.5% до 2025 г.
Допускаме 12.5% ежегоден растеж на средната работна заплата и 17.5% на минималната до 2025 г. Това каза президентът на КНСБ Пламен Димитров по време на среща с представители на ПП ГЕРБ.
„Това през 2025 г. резултира в 2350 лв. за СРЗ и 1230 лв. за МРЗ. Според нас има фискално пространство, що касае бюджета. Да не говорим, че минималната заплата обикновено от бюджетна гледна точка е с позитивно, не с негативно салдо. Като цяло разходът за заплати при 12.5% увеличаване на СРЗ ще дава нуждата от 1 - 1.5 млрд. лв. средно на годишна база увеличение на разходите за заплати за периода“, посочи той.
По думите му този ръст на заплатите е не само постижим, но и необходим. През последните 12 години, от 2008 година до 2020 година, имаме над два пъти увеличение на нетния размер на средната работна заплата, каза още президентът на КНСБ.
„Защо нетният? Тези, които наблюдават нашата тема, знаят, че ние изчисляваме всяко тримесечие необходимите средства за издръжка на едно четиричленно домакинство и в тази кошница трябва да влязат две нетни заплати, за да могат да покрият тези средства. За последното тримесечие на миналата година 2 242 лв. бяха необходимите средства за издръжка на четиричленно домакинство, което прави нетно 1 271 лв. на двамата души, ако работят. Той не е толкова през 2020 г., но е 84% от тази сума, тоест 1065 лв.“, припомни Димитров.
Той допълни, че казано по друг начин това означава, че
15% не достигат, за да се достигне до заплата за издръжка на средните доходи в България. Той отбеляза още, че преди 12 години този процент е бил 44. Необходимите средства за издръжка през 2008 г. са били 950 лв., а пък де факто са получавали 425 лв., посочи президентът на КНСБ.
„За нас доходите са най-важният индикатор дали ние като синдикат успяваме да си вършим работата и дали властта, с която партнираме, и работодателите накрая ще се движат в една посока, конвергенция на доходите. Движението естествено е нагоре както по отношение на необходимите средства за издръжка на едно домакинство, така и по отношение на средноевропейските нива, измерени през съответния паритет на покупателната способност“, каза още Пламен Димитров.
Снимки: Агнес Методиева
