Кои страни ще пострадат най-много при световна икономическа криза

Новини
16:00 - 24 Май 2022
3741
Кои страни ще пострадат най-много при световна икономическа криза

Светът може да се сблъска с икономическа криза заради санкциите спрямо Русия и произтичащите от това проблеми с логистиката и доставките на храни, смята икономистът и анализатор Павел Самиев. Но това няма да е единствената причина за евентуална световна икономическа криза.

Анализаторът описва възможна световна икономическа криза пред Lenta.ru.

Съвкупност от фактори

По думите на анализатора, светът преживява трудности не само заради санкциите, наложени на Русия, но и по други причини, каквито са например прекъсванията във веригите за доставки. “Има съвкупност от фактори, които провокират икономически и социални катаклизми по цял свят.

Трудно е да се каже със сигурност каква “тежест” за кризите имат пряко санкциите спрямо Русия и каква - други причини, свързани с текущи събития.

Проблеми има и с логистиката, с търговията с хранителни продукти като доставки на зърно, олио и други неща. Всичко това като цяло води до сътресения на световните пазари, повишаване на цените на много групи стоки и т.н.”, смята Самиев.

Проблемът с осигуряването на суровини се оказа критичен, което, както отбелязва анализаторът, води до невъзможност за производство на определени групи стоки в предишните обеми, а това неизбежно предизвика увеличение на цените.

Трудностите с доставките на храни, от своя страна, доведоха не само до сериозни икономически, но и до социални последици.

Въпросът далеч не е само в санкциите. Но те добавят съществен негативен ефект, влияейки на ставащото на световните пазари. Сумарно всички тези проблеми оказват отрицателно влияние на световната икономика.

Списък на “пострадалите”

“Бих откроил три групи държави, които ще реагират особено чувствително на случващото се”, казва Самиев.

На първо място, това са най-слабо развитите страни, зависими от вноса на храни, където структурата на потреблението на хората се основава на хранителните стоки. Това са страните от Африка, Южна Америка, редица азиатски страни.” Типичен пример са Шри Ланка и Перу, където има икономически срив поради рязкото покачване на цените.

Недостигът на горива и високите им цени предизвикват и социална криза, вече започнаха и протести.

Втората група са страни, зависими от вноса на ресурси: суровини, енергийни ресурси, метали, полезни изкопаеми. Такива са например страните от Европа и Япония. Прекъсванията в доставките в техния случай водят до прекъсвания на производството в различни технологични индустрии.

“Това също е доста сериозен проблем, който ще предизвика производствена криза, спиране на предприятия и т.н. Това са държави с високо ниво на развитие, зависими от доставките на суровини и енергийни ресурси”, обяснява анализаторът.

Третата група са страни, които са ориентирани към търговия с Русия и Украйна и сега изпитват трудности при намирането на заместители на различни групи стоки при износ и внос.

Тях ги чака сериозен удар върху икономиката им.

Най-трудно ще бъде на първите две групи страни — високо развитите държави отиват към спад на икономиката и социални проблеми. А слабо развитите страни, където дори поскъпването на хляба и олиото причинява срив, ги чака сериозна продоволствена, икономическа и социална криза.

Русия е в отделен “списък”

“Русия, разбира се, трябва да бъде разгледана в отделен списък. Санкциите спрямо нея нанасят значителни щети на икономиката, и би било странно да се каже, че нямат никакъв ефект”, подчерта Самиев.

Първо, има сериозни проблеми с вноса на високотехнологични продукти и компоненти, използвани в производството. При много индустрии е трудно да се локализира производството и не е възможно да се намери алтернатива.

Вече виждаме как това се отрази на автомобилната индустрия, нефтохимическата индустрия, производството на оборудване.

Икономистът обърна внимание на факта, че дори официалните прогнози на Централната банка и Министерството на икономиката предвиждат спад на брутния вътрешен продукт (БВП) на Русия за годината с около 8%.

“Сега преживяваме икономически шок, наблюдава се преструктуриране на икономиката, на логистиката, на външноикономическите връзки.

Налага се да търсим нови партньори, доставчици, като едновременно с това отваряме нови региони за износ, за да не губим приходи. Ако това преструктуриране все пак се осъществи сравнително бързо, тогава по принцип, след година-две спадът на БВП може да бъде спрян”, смята Самиев.