Колко потопа е преживяло човечеството ?
Най-малко две са планетарните наводнения
„Всемирният потоп“, който покрива по-голямата част от планетата с огромни вълни преди няколко хиляди години, е едно от малкото исторически събития, в чиято автентичност не се съмнява нито науката, нито църквата. Въпросът е само колко са били потопите и кога се е случил последният.
В повечето източници за първи се приема потопът, когато загиват цивилизации, за които днес се разказва в легендите - лемурийска, атлантска. Дали обаче става въпрос за повече от един потоп, който унищожава тези култури, официално е неизвестно. Ясно е само, че колкото и да са малко данните на естествознанието и историците, те се различават и единно мнение не съществува. По-скоро е разпространено становището, че лемурийска или атлантска цивилизация не са съществували и са само измислица.
Повечето древни източници сочат, че първият потоп изобщо не е бил описаният в Библията и в около 250 свещени текста на различни народи на Земята. Според експерти в изследването на най-древните цивилизации на планетата първият потоп е настъпил преди около 18 хиляди години. Цифрата обаче е много спорна и според някои изследователи трябва да се говори за много по-древни времена.
Причините за смятания за първи потоп са много различни: от експлозията на супервулкан до падането на Земята на една от луните, които са кръжали около нашата планета. Предизвиканото наводнение или потоп няма световни мащаби. На континентите нивото на водата се повишава постепенно, достигайки височина не повече от 70 метра. Така че да се избяга от този прилив по върховете на планините, е било сравнително лесно. Проблемът според изследователите е, че в онези години човечеството представлява няколко високоразвити островни цивилизации, които са унищожени.
Според древните легенди Атлантида, Хиперборея, Лемурия, Пацифида и редица по-малко значими селища са напълно наводнени и остават под вода. Към момента на първия потоп египтолозите приписват създаването на Сфинкса, върху тялото на който са открити следи от вода. Датирането на потапянето на древната скулптура във вода съответства на датите на първия световен потоп. Оцелелите представители на островните държави трябва да създадат човешката цивилизация от нулата.
За втори потоп се смята описаният в Библията. Според различни източници той настъпва преди 7500 до 5300 години и е добре известно за него от Стария завет. Вярно е, че Библията не е първоизточник, тя само преразказва вавилонски и шумерски хроники. Въпреки това описанието на втория потоп, както и многобройните спасители на човечеството, могат да бъдат открити в преданията на почти всички древни народи на Земята.
Единственото изключение е територията на Африка, където за съществуването на втория „Велик потоп“ се знае едва през Средновековието от християнски мисионери. Затова се смята, че Африка не е засегната от това наводнение, но дали е така?!
Водите на втория потоп почти напълно унищожават най-развитите цивилизации от онези години. Само в района на Средиземно море, където е концентрирана по-голямата част от човечеството или поне така се смята, водата се повишава с повече от 100 метра. Черно море престава да е затворено, след като присъединява проливите към Средиземно море. Вторият потоп удря територията на Индия, Китай, цивилизациите на Южна и Централна Америка. Причината за втория потоп учените определят като мощно земетресение.
В същото време, говорейки за „Всемирните потопи“, споменати в свещените книги и хроники на народите на Земята, трябва да се вземе предвид фактът, че преди няколко хиляди години комуникациите между различните цивилизации са минимални. Това отново е дискусионен и въпрос без категоричен отговор. Това че тогава няма интернет, не означава, че не съществуват други форми на комуникация, от които днес официално човечеството няма представа.
Покачването на водата на значителна площ от земята, причинено от валежи, цунами или топене на ледници, бързо се трансформира в легенди за "Всемирния потоп", който по своята същност не е глобален.
Към днешна дата лингвистите са записали 59 легенди за потопа в Северна Америка, 46 в Южна Америка, 17 в Близкия изток, 23 в Азия, 31 в Европа и 37 в Австралия и Океания. Като причини за наводненията в разказите на народите се посочват земетресения, вулканични изригвания, топене на ледници.
Днес се смята, че ако ледените шапки на полюсите се стопят, водата на планетата ще се покачи с 65 метра. В същото време в древността ледниците са заемали значително по-голяма площ, отколкото днес. Топенето им може да предизвика наводнения, останали в историята като световни. Този факт се потвърждава от множество наводнени древни градове, открити на дълбочина от 50 до 100 метра. Не по-малко интересни са огромните подземни океани, идентифицирани от сеизмолозите, разположени на дълбочина 1200-1400 километра. Обемът им надвишава количеството вода в световния океан. В случай, че тези води излязат на повърхността, човечеството също ще претърпи нов потоп.
